През лятото на 1923 г. Адолф Хитлер осъзнава, че има

През лятото на 1923 година Адолф Хитлер осъзнава, че има проблем. Германия е в разгара на страшна икономическа рецесия, която въодушевява широкоразпространени усеща на неодобрение, терзания за народен и персонален крах, вълна от антиглобализъм и политически разтърсвания, за които 34-годишният нацистки водач копнее.

Но за Хитлер тази атмосфера на неизбежна национална гражданска война идва прекомерно рано – тъй като към момента никой не осъзна, че той би трябвало да бъде логичния лидер на Германия.

Това си е негова виновност. В продължение на години той твърдо отхвърля да бъде сниман и не казва нищо за себе си в речите си. Вместо това се доверява само на силата на гласа и думите си, с цел да набере почитатели. И до момента в който деликатно подредените му речи са задоволителни, с цел да го трансфорат в ужаса на баварската политика, Хитлер заключава, че възможностите му да стане лице на националната гражданска война са съвсем нулеви, в случай че хората даже не знаят по какъв начин наподобява.

Радикалното преправяне на обществения имидж на Хитлер през 1923 година стига дори още по-далеч  – и споделя доста за типа водач, който Адолф се стреми да стане. Един елементарен демагог може би просто щеше да сътвори пресилен облик на себе си, един несъзнателен тип подигравка. Хитлер обаче прави нещо по-сложно. Той основава напряко нов тип водач и полуизмислена различна версия на себе си, която да дава отговор на личната му длъжностна характерност.

Корицата на другата, по-популярна книга на Хитлер

За да стартира сполучливо концепцията, че е спасителят на Германия, и с цел да ускори своя профил отвън Бавария, той написа доста къса автобиография, която ще бъде оповестена дружно със селекция от речите му. В автобиографията той споделя историята за това по какъв начин опитът му като млад мъж му дава разкрития за същността на политиката, които ще му разрешат да избави Германия от мизерията и да я направи безвредна за всевъзможни времена.

Но публикуването на подобен самоизтъкващ се портрет би отблъснало обичайните консерватори на Германия, тъй че Хитлер търси публицист с безукорен закостенял имидж, подготвен да се престори, че точно той е написал книгата. Това ще има двоен резултат: безсрамната самореклама на Хитлер за ще бъде прикрита, до момента в който в същото време ще се сътвори усещането, че той към този момент получава необятна поддръжка измежду обичайните консерватори.

Така Хитлер се среща с Виктор декор Кербер, синеок, рус, млад публицист и воин от войната. Северногермански благородник, декор Кербер е притеглен от обещанието за нов консерватизъм, разбъркан с младежкия идеализъм на националсоциализма.

Книгата – оповестена под заглавие „ Adolf Hitler, sein Leben, seine Reden “ (Адолф Хитлер: Неговият живот и речи) – е неразрешена скоро след публикуването й, което лимитира плануваното влияние. Но въпреки всичко книгата хвърля светлина върху това по какъв начин Хитлер съумява да се издигне на върха.

Той често прави подвеждащото изказване – на което някои историци имат вяра и до през днешния ден – че е единствено инструмент, който изпълнява желанията на другите, и няма упоритости да управлява Германия. Но в книгата той влага в устата на Кербер личната си увереност, че е „ водачът на най-радикално честното национално придвижване […], който е квалифициран и готов да управлява немската битка за избавление “.

Скривайки се зад името на Кербер, Хитлер може умерено да се обяви за немския „ избавител “. Неговата прикрита автобиография неведнъж употребява древен език, потвърждавайки, че тази книгата би трябвало да „ се трансформира в новата библия на днешния ден “, както и в „ Книгата на немския народ “. Тя също непосредствено съпоставя Хитлер с Исус като оприличава хипотетичния миг на неговото нахлуване в политиката в градчето Пазевалк на възкресението на Исус.

Хитлер от този период опровергава публикуваното разбиране, че е примитивна, вилнееща и нихилистична тъмна мощ. По-скоро той е човек с надълбоко схващане за това по какъв начин работят политическите процеси, системи и обществената сфера. Проучването му на пропагандни техники, до момента в който служи в Първата международна война, му дава схващане за смисъла на политическите разкази, които ще му оказват помощ да възнамерява пътя си към властта.

Така Кербер като създател на автобиографията оказва помощ на Хитлер да сътвори политически потребен имидж. Като обрисува нов вид водач, без категорично да посочва себе си, той подло основава усещане за празнота, която единствено той може да запълни: човек без потекло, приближаващ от нищото с вроден поглед за скритата архитектура на света и затова решение по какъв начин да се построи нова Германия. Накратко, Хитлер ловко експлоатира метода, по който действат немската политическа система и обществената сфера, с цел да направи място за себе си.

Демагозите идват в няколко разновидности – от популисти без никакви съществени политически убеждения до идеолози с разнообразни твърди политически убеждения. Те включват както рационални, по този начин и ирационални хора. Някои са фигури, които знаят по кое време да бъдат умерени, а други в никакъв случай не знаят къде да спрат, като по този метод посяват семето на самоунищожението на техния режим. Проблемът е, че можем да кажем по какъв начин ще се развие един съответен демагог, единствено когато погледнем обратно постфактум.

Кербер и други консерватори считат, че просто могат да употребяват Хитлер. Но те не схващат, най-малко през 1923 година, по какъв начин общият език и жанр на прохождащите демагози наподобяват доста сходно първоначално, до момента в който вътрешното им Аз се разграничава доста. За разлика от доста други, Кербер несъмнено знае какъв брой интелигентен и политически действен е Хитлер, само че младият благородник не може да види същинската му същина и го преценя неправилно. В моменти, когато хората копнеят за мощни мъже и нови типове водачи, никой не може да каже, до момента в който не стане прекомерно късно, дали новопоявилите се демагози не са Хитлер, Франко, Ленин или, пък популист, който все отново флиртува с авторитаризма, само че в последна сметка съумява да устои на съблазните му.

Виктор декор Кербер в последна сметка научава по сложния метод, че индивидът, който си показва, че Хитлер е, когато му даваше името си, в действителност е напълно друг от този, който ще ръководи Германия. Той се разочарова от Хитлер в средата на 20-те години, откакто вижда по какъв начин се показва, откакто правосъдния развой (вследствие на несполучливия му пуч) най-сетне го трансформира в обществена фигура.

В края на 20-те години Кербер стартира да насочва предизвестия за заплахите, които Хитлер крие за света. Но по това време обаче към този момент е късно да се спре. След като нацистката партия към този момент е на власт, Кербер оказа помощ на изтъкнат немски евреин да се измъкне от страната и стартира да предава разузнаване на английския боен аташе в Берлин.

В последна сметка създателят се озовава в един от концентрационните лагери на Хитлер, където колкото да оцеля.