През лятото на 1923 г. Адолф Хитлер осъзнава, че има

През лятото на 1923 година Адолф Хитлер осъзнава, че има проблем. Германия е в разгара на мощна икономическа рецесия, която основава необятното публикувано възприятие на неодобрение, паники за националния и персонален крах, вълна от антиглобализъм и политическите разтърсвания, за които 34-годишният водач на нацистката партия копнее.

Това е негова виновност. Години наред той твърдо отхвърля да се снима и не споделя нищо за себе си в речите си. Вместо това разчита само на силата на гласа си, с цел да притегли почитатели. И въпреки деликатно построените му изявления да са задоволителни, с цел да го трансфорат в ексцентрика на баварската политика, Хитлер вижда, че възможностите му да стане лицето на националната гражданска война са покрай нула, в случай че хората даже не знаят кой е и по какъв начин наподобява.

Радикалното преформатиране на обществения облик на Хитлер през 1923 година стига и по-далеч от това и споделя доста за водача, който Адолф се стреми да стане. Демагогът може просто да сътвори повишен облик на себе си, един тип противоположното на подигравка. Хитлер обаче направи нещо по-сложно. Той показа един нов тип водач и сътвори полуизмислена различна версия на себе си, която да дава отговор на неговата лична длъжностна характерност.

Но публикуването на подобен самоизтъкващ портрет би отблъснало обичайните немски консерватори и по тази причина Хитлер търси публицист с безупречна известност пред консерваторите, който да е подготвен да каже, че той е написал книгата. Това ще докара до два резултата: безсрамният акт на самореклама на Хитлер ще бъде затулен, до момента в който в същото време ще се сътвори и усещането, че той към този момент получава необятна поддръжка измежду обичайните консерватори.

Така Хитлер се среща с Виктор декор Кербер – синеок и рус млад публицист и воин от войната. Северногерманският благородник декор Коербер е притеглен от обещанието за нов консерватизъм единен с младежкия идеализъм на националсоциализма.

Книгата, оповестена под заглавието „ Adolf Hitler, sein Leben, seine Reden “ (Адолф Хитлер: Неговият живот и неговите речи), е неразрешена скоро след публикуването й, ограничавайки нейното планувано влияние. И въпреки всичко книгата хвърля светлина върху това по какъв начин гневният демагог Хитлер съумява да се изкачи до върха срещу всяка възможност.

Хитлер постоянно работи за основаване на мита – на който историците са склонни да имат вяра и до наши дни – че той единствено показва проблемите, които имат и основават другите, и няма никакви упоритости в бъдеще да води Германия. Но в книгата той влага в устата на Кербер личната си увереност, че той е „ лидер на най-радикално справедливото национално придвижване […], което е готово и способно да управлява немската битка за избавление “.

Скривайки се зад името на Кербер, Хитлер най-сетне може да се изтъкне като немския „ избавител “. Неговата прикрита автобиография неведнъж употребява древен език, с цел да аргументира, че книгата би трябвало „ да се трансформира в новата съвременна библия, както и в „ Книгата на немския народ “. Той също по този начин директно съпоставя Хитлер с Исус като оприличава появяването му в политическия живот на възкресението на Спасителя:

Като се има поради, че той самият написва тези неща, нуждата на Хитлер да се преструва просто на човек, които демонстрира проблемите, е елементарна. От една страна, той желае да се сложи в позиция да оглави национална гражданска война. От друга страна немските консерватори имат свои политически упоритости. Затова Хитлер може да напредне единствено като се преструва, че ще бъде техен инструмент, до момента в който редом с това се пробва да сътвори усещането, че поддръжката му измежду тях е по-голяма, в сравнение с в действителност е.

Уреждането на Кербер да издаде автобиографията от негово име оказва помощ на Хитлер да сътвори един роман, потребен в политическо отношение. След като построява облика на нов тип водач, без категорично да загатва Хитлер, той подло основава празнота в общественото схващане, която единствено Адолф може да запълни: човек без потекло, приближаващ от мизерия, с вродена заложба да вижда скритата архитектура на света и оттова да построи нова Германия. Накратко, Хитлер ловко експлоатира метода, по който работи немската политическа система и обществената сфера, тъй че да сътвори място за себе си.

Демагозите са няколко разновидности – от популисти без същински съществени убеждения до идеолози с разнообразни от общоприетите политически убеждения. Те включват както рационални, по този начин и нерационални хора. Някои са фигури, които знаят по кое време да се отдръпват към сдържаност, а други не знаят къде да спрат, като по този метод засаждат семето на самоунищожението на техния режим. Проблемът е, че едвам след това можем да кажем по какъв начин ще се развие всеки съответен демагог.

Кербер и другите консерватори смятаха, че просто могат да употребяват Хитлер. Но най-малко през 1923 година те не разбираха по какъв начин общият език и жанр на демагозите наподобяват доста сходни първоначално, до момента в който действителните им хрумвания мощно се разграничават. За разлика от доста други, Коербер, несъмнено, знаеше какъв брой остроумен е Хитлер, само че младият благородник не можеше в действителност да влезе в главата му.

Когато се сблъскаме с новоизгряващи демагози, в моменти, когато хората копнеят за мощни и нови водачи, историята не може да ни каже, до момента в който не е прекомерно късно, дали даден субект не е Хитлер, Франко, Ленин – или, да вземем за пример, популист, който, до момента в който флиртува с авторитаризма, в последна сметка съумява да устои на съблазняването му.

В последна сметка Виктор декор Кербер научи по сложния метод, че индивидът, който той си мислеше, че е Хитлер, когато му даде назаем името си, е доста по-различен от този, който ще ръководи Германия. Той се разочарова от него някъде към средата на 20-те години на предишния век, откакто видя по какъв начин Адолф се показва, откакто правосъдният му развой (след несполучливия опит за преврат) най-сетне го трансформира в обществена фигура.

В края на 20-те години Кербер изрича предизвестия за заплахата, която Хитлер съставлява за света. Но до тогава към този момент е прекомерно късно. След като нацистката партия е на власт, Коербер оказва помощ на изтъкнат немски евреин да се измъкне от страната и оказва помощ с разузнаване на английския боен аташе в Берлин. В последна сметка Виктор се озовава в един от концлагерите на Хитлер и колкото да оцелява.