13 секунди, които ще променят съдбата на един университет
През миналия половин век Университета Кент Стейт се пробва да преживее тези 13 секунди кръвопролития от понеделник, 4 май 1970 година Четири дни преди този момент президентът Ричард Никсън обществено декларира, че войната във Виетнам се уголемява и в Камбоджа, разпалвайки безредици в университетите в цялата страна, в това число и в Кент Стейт, който е университет за учители в Североизточен Охайо, в който има дребна, само че изключително войнствена секта на организацията Студенти за демократично общество. В оня петък вечер протестиращите чупят прозорци и хвърляха бутилки по полицейски коли. На идващия ден постройката в кампуса, в която се образоват фрагменти за армията, е запалена – подозира се тенденциозен палеж, само че никой не е арестуван. Местните чиновници желаят от университета да се затвори, само че губернаторът на Охайо, Джеймс Родос, който в този миг взе участие в доста оспорвани избори от републиканската партия за Сената на Съединени американски щати, прикани Националната гвардия…
Пушка M-1
На обяд в понеделник, 4 май, се организира протест. Отрядите на Националната армия стрелят със сълзотворен газ по тълпата, в която има хора, хвърлящи камъни по бойците. Тя наподобява, че стартира да се отдръпва, пред няколко гвардейци, които настояват, че реагират в миг на суматоха и боязън за живота си, да изстрелят общо 67 патрона от пушките си М-1 в студентите. Някои от улучените са от митинга против разрастването на войната към Камбоджа, само че други просто отиват на лекции. Четирима студенти, Джеф Милър, Алисън Краузе, Бил Шрьодер и Сандра Шеер, са убити, а други 9 са ранени.
Същата вечер прессекретарят на Белия дом Рон Цайлер чете изказване, написано от самия Никсън:
Три дни след стрелбата, в цялата страна се организира обща стачка на студентите като близо 4 милиона души напущат лекции. На 14 май в държавния университет Джаксън в Мисисипи войските на Националната армия и локалните правоприлагащи органи изстрелват повече от 150 изстрела в общежитие – отговаряйки, съгласно тях, на снайперски огън. (Никога не са открити доказателства за снайперски огън.) Филип Гибс, студент в Джаксън, и Джеймс Грийн, възпитаник в гимназията, са убити.
Стрелбата в Кент остава повратен миг в американската история. Тя провокира национална студентска стачка скоро по-късно, бележи последните години на войната във Виетнам и приемането на 26-та корекция през 1971 година, която понижава възрастта за гласоподаване на 18 години. Фолк-рокерите Crosby, Stills, Nash & Young бързо пускат и ария за стрелбата.
Но десетилетия по-късно и университетът, и градът Кент имат комплицирани връзки със събитието. Произтеклите цивилен и наказателни каузи се разискват в съдилищата през 70-те, а за първите пет години след стрелбите университетът спонсорира възпоменания, само че стопира и построява фитнес зала на част от паркинга, където бяха ранени и убити студенти. Университетът поръчва статуя от поп художника Джордж Сегал, след което обаче отхвърля да я покаже. В момента „ Авраам и Исаак “ е в университета Принстън. Училището даже се пробва да наложи името „ Кент “, тъй като първата асоциация в главите на доста хора, когато чуят досегашното наименование на университета – Кент Стейт – е „ пукотевица “.
Но последователно университетът схваща ролята си във възстановителния развой и по какъв начин стрелбата се вписва в задачата му на просветителна институция. Музей в кампуса демонстрира артефакти, свързани със събитието, а идващите първокурсници са длъжни да прочетат две книги за стрелбите.
„ Не стана елементарно и не се случи за една нощ “, споделя Канфора.
„ Прахът от историята се утаява “, споделя брат й Алън Канфора, който беше ранен при стрелбата. „ Времето беше на наша страна, само че напъните за истина и правдивост бяха мощни и продължителни. Никога не се отказахме и в този момент университетът напълно извършва просветителното си обвързване. “
В годините незабавно след случая някои поддържат концепцията, че студентите в Кент в действителност си получават заслуженото. Анкета на Галъп открива, че 58% от интервюираните упрекват студентите за инцидента; единствено 11% упрекнаха армията. В книгата си „ In Kent State: What Happened and Why “ създателят Джеймс Мишенер споделя за изпълнени с гняв писма до локалните вестници. „ Националната армия направи единствено една неточност “, написа един. „ Те трябваше да стрелят по-рано и по-дълго. “
