През годините свикнахме с мантрата Тук нищо не се произвежда

През годините свикнахме с мантрата " Тук нищо не се създава " и това бе основателно най-малко при започване на прехода, само че клишетата са клишета,защото са устойчиви на смяна. След като измененията настъпят, те нямат наложителна връзка с истината. България не е същата като през 90-те години на предишния век. Със сигурност не е и страната отпреди 2007, преди влизането ни в Европейския съюз. Как се промени българската промишленост през последните години? Почти 80 години Съединени американски щати беше поръчител на свободен търговски режим, само че изправени пред геополитическите провокации от страна на Китай, Съединени американски щати стартират да залагат на дотации, с цел да възстановят производството вкъщи и да привлекат индустриален потенциал, без значение от кое място.

В предаването " Дребният шрифт " по Дарик радиотемата коментираВалентин Стоянов - основател на Facebook групата " ", която дава настояща информация на потребителите за положението на българската стопанска система.

" Групата бе основана непринудено преди 4 години и половина,когато взех решение да отговоря обществено на тези ширещи се легенди, че в България нищо не се приозвежда. Оказа се обаче, че имаме голям брой добре разрастващи се предприятия в България. Всъщност с причини напълно професионално, лека-полека оборваме тези легенди и към този момент имаме близо 18000 членове на групата, което ме радва. Отразяваме и ITкомпании и несъмнено индустриалните предприятия от всички браншове,както и много логистични бази ", показа Стоянов.

- Следя всекидневно нюзлетъра на Българската стопанска камара, който включва ранглисти от разнообразни браншове. Оттам получавам информация за приходите на обещано сдружение. Следя и другите бизнес уеб сайтове, последвам доста страници на предприятия и непрекъснато получавам информация. Последните 1 - 2 години непрестанно ми пишат притежатели и ми изпращат фотоси и данни за тяхното развиване.

- Българската промишленост става все по-енергийно ефикасна, все по-малко замърсяваща, появяват севсе повече индустриални паркове. Това с парковете е една наклонност. В някои случаи те са държавни или държавно-общински, има разнообразни формати. Втори тренд, за който може би е рано да приказваме, е изнасяне на вложители от Азия към България. Дрега наклонност е появяването на нови отрасликато производството на биогорива, да вземем за пример.

В полемиката се включиха и доцент Тодор Ялъмов от Центъра за проучване на демокрацията иБойко Таков, шеф на Изпълнителната организация за дребни и междинни предприятия.

" Частта с трендовете, които господин Стоянов загатна, бих споделил и аз и се дължина това, че нашата стопанска система е дребна и 100 % зависи на външните пазари. Растежът на дадена стопанска система минава през увеличение на експорта - това е пътят, с цел да повишим виталния си стандарт. Трябва да разчитаме на повече износ и повече добавена стойност да остава тук в страната. След няколко седмици ще можем да покажем последния си годишен отчет за положението на дребните и междинни предприятия, защото огромен % от износа се реализира от тях. Инфлацията също оказа своето въздействие през последната година, само че нашата икономикаи нашите предприятия са добре позиционирани. Не съм уверен, че всички браншове съумяха да се възползват от пандемичната конюнктура, само че виждаме, че множеството браншове доста бързо възвърнаха размерите от преди пандемията и даже ги усилиха ", съобщи Таков.

" Оръжейният износ през миналата година беше огромен, само че огромна част от предприятията през тази рецесия, както и при предходната (бeл. ред. световната финансова криза), в действителност съумяха да бъдат по-адаптивни от своите европейски съперници и да завоюват от тези рецесии. Вярно е, че има разлики и някои печелят повече от други, само че българската стопанска система на инат на политиците се развива и има доста мотиви за горделивост ", безапелационен е Ялъмов.

" Един фактор,който улеснява оправянето с рецесиите, е че нашите предприятия порастват със лични средства и в този смисъл им е доста по-лесно, когато има рецесия изключително на финансовите пазари, проблеми с обещани вложения и т.н.Зависимостта от себе си им дава опция да продължат. Освен това, научно-изследователската развойна активност на българската промишленост се усилва. Повече вложения идват, които са преди всичко с процес и чак по-късно не престават с произвеждане. Българските вложения също порастват ", добави той.

" За да растем като стопанска система, не би трябвало да приказваме единствено за привличане на непознати вложения, а за това по какъв начин българските компании да влагат по-добре и дейно в чужбина. Има доста положителни образци като разнородни остарели компании от българската електроника да вземем за пример, има и нови ITкомпании,които купуват цели предприятия, които им трябват за локализация и т.н ", добави Ялъмов.

" Изхождайки от чисто статистическа информация, 98 % от нашата стопанска система е формирана от дребни и междинни предприятия, те неизбежно са гръбнакътна тази стопанска система. Малките и междинни предприятия, както са доста уязвими, по този начин са и доста гъвкави и могат да се нагодят съгласно нуждата от нови изискванияи тъй наречените Тази еластичност е плюс. Разбира се,те имат същите проблеми като всички други предприятия. От тази позиция те са много по-уязвими спрямо огромните комапании, само че относителността идва от мениджърските умения на дадените предприятия ", съобщи Таков.

" Няма бранш,в който да не можем да намерим добър образец за продупчване с нововъведения, в това число с изнасяне на произвеждане в чужбина. Една великотърновска компания направи завод във Флорида да вземем за пример. В електрониката и автомобилостроенето са най-вече положителните образци. Добрите вести са на всички места, само че в случай че не стигат до фамилиите, родителите приказват тези мантри от 90-те години и когато децата би трябвало да избират какво да вършат със себе си и с живота, не могат да създадат разционален избор, тъй като нямат вярната информация ", безапелационен е Ялъмов.