През февруари 1968 г. някои от най-големите издания в югоизточна

През февруари 1968 година някои от най-големите издания в югоизточна Азия сподеят информация, че Северен Виетнам е минал в нахлуване и води сражения в Хюе, Куанг Три и продължава с обсадата на Ке Шан. За една седмица Съединени американски щати е съумяла да претърпи изключително тежки загуби. Инвазията на Северен Виетнам се оказва извънредно жестока, само че има още една военна изцепка, за която никой не приказва. По това време Лаос се счита за публично безпристрастен, само че не пречи на към 3000 комуниста да се насочат към загадка военна база, почти на 30 километра от границата на страната. Скрита в по този начин наречената „ Свещена планина “ Фоу Фа Ти се счита за естествено знамение и постоянно припомня със своята безкрайна хубост за нещо извънредно магическо. Базата на се намира на височина от почти 1700 метра.

И до момента в който разграниченият Виетнам се пробва да вземе превес против своя съперник, то американците, вярвайки, че се намират на безвредно разстояние от сраженията, даже не подозират, че в подножието на планината се приготвя една доста сериозна офанзива. Бунтовници на Патет Лао имат желанието да се разправят с американците на всяка една територия, въобще не се интересуват от неутралитета. По това време базата е подкрепяна от държавното управление на Лаос, някои сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ, готови особено за воденето на партизанска война, тайландски наемници и бойците от планинските племена Хмонг. Често над главите им прелитат и американски бомбардировачи, ориентирани към Северен Виетнам. Централно разузнавателно управление на САЩ слага специфичен радар на една от висотите за по-точно навигиране на Военновъздушни сили. По време на по този начин наречената Секретна война, Централно разузнавателно управление на САЩ употребява доста бази на Лаос, с цел да организира по този начин наречените Еър Америка интервенции.

В множеството случаи се хвърлят военни колета за частите на Хмонг. Американците заплащат за основаването на американски бази, докарват личните си самолети, впрягат оръжейната промишленост и се приготвят да извърнат играта в своя изгода, правейки всичко под масата. На върха на планината няма място за слагането на самолетна писта, което не е най-хубавата вест, само че откакто никой няма избор, обстановката става малко по-различна. Разчиства се повърхност от няколкостотин квадратни метра за черна писта, като се пускат разследващи балони за по-точен ориентир. С други думи, в неутрална територия има американска база, която обаче не може да се охранява от бойци на същата страна, с цел да не се нарушава оповестения неутралитет. Някои военни специалисти дават не повече от 6 месеца живот на тази точка, освен това в случай че бойците там са малко по-сериозни късметлии.

Въпросната база се назовава Лима 85 и когато стартира да оперира, на нейната територия се доставят към 150 тона военно съоръжение. Само радарът и апаратурата към него тежи към звук. Необходими са генератори, резервоари с гориво, преобразователи на честоти, разнообразни антени, метеорологична станция, запаси за изграждане на площадка за кацане на хеликоптери и още доста други. Всичко се носи само с хеликоптер, заради неналичието на всевъзможен различен терен. Самата база разполага с няколко постройки, генератори, бараки и личен състав, който е уволнен от американските Военновъздушни сили и назначен на цивилен контракт на съответната висота. Повечето изпратени бойци имат вяра, че с тяхната работа ще съкратят времевия период и ще оказват помощ за спасяването на животи.

На 1 ноември 1967 година радарът публично стартира да работи и следи самолети F-105 Thunderchief от Тайланд, както и B-52 Stratofortress от Гуам. Времето към този момент не е фактор, откакто компютрите стартират да работят и дават допустимо най-точните калкулации. В идващите няколко месеца към 27% от всичките 1899 бомбардировки се пренасочват именнко към Лима 85. Много постоянно разузнаването следи опити на виетнамските комунисти да създадат пътища и постоянно бомбардировачите нарушават работния развой. Това обаче не им пречи и до пролетта се оказва, че в случай че съперникът докара артилерия, умерено може да удари базата без никакви проблеми. Генерал Ванг Пао от Хмонг нарежда към 800 боеца, които би трябвало да спрат възможна офанзива, а малко по-късно към тях се включват и към 300 тайлански наемника. Партизаните нямат качествата да се изправят против постоянна армия, а и не биха рискували. Самите американци наблюдават доста в детайли и позиционирането на врага на друга територия и обръщат доста внимание на позициите, както и количеството бойци, които се намират в района.

В един миг до тях доближава информацията, че към 3000 боеца, подкрепени от 85 мм артилерия се намира в региона. Един взор показвал, че същата техника ще се счита и за най-голямата употребена от Северен Виетнам до този миг на сражението. Последният път, когато такава е употребена на територията на Лаос, е през 1954 година при среща с французите. На 1 януари 1968 година комунистическите сили доближават Лима 11, до момента в който Лима 85 се намира на към 7-8 километра, само че по-суровият терен ще изисква и малко повече подготовка. Хмонгските сили се борят към 10 дни с съперника, надявайки се, че ще съумеят да го спрат. Два дни по-късно висотата е посипана с ръчни гранати и е на пряк обстрел от гранатометите. Стига се до там, че са пуснати даже остарели руски би-планови самолети, които изстрелват ракети. Макар и остарели, те към момента вършели работа и мнозина не можели да схванат къде са били крити до този миг. Капитан Тед Мур, употребявайки граждански, само че доста по-бърз аероплан, стартира гонене на остарелия Антонов и кара своя монтьор да стреля със своя АК-47.

Двата самолета се разрушават в дърветата. Това е първата въздушна победа на Централно разузнавателно управление на САЩ в историята. В края на януари армията на Северен Виетнам стартира своята крайна атака, като са определени някои от главните градове, които да бъдат ударени. Макар и базите в Лаос да се считат за неутрална зона, виетнамците към този момент нямали планове да уважат спогодбата. По това време личният състав на Лима 85 може да следи нападенията в покрайнината, някои се виждат даже през бинокъл. През първите 10 дни от март, базата насочва три бомбени удара в Северен Виетнам, като множеството са на към 20-30 километра от самите тях. Изпратени са още 5 техника, които би трябвало да оказват помощ за 24-часовото наблюдаване и позициите на съперника.

Повечето разследващи полети демонстрират, че самият път по този начин и не е приключен, а в случай че има някакво придвижване, напредъкът е извънредно муден. Според формалната информация, всички хора можели да бъдат евакуирани доста преди виетнамците да доближат висотата, само че Централно разузнавателно управление на САЩ не са съгласни. Стратегическата точка дава информация за цели 9 дивизии. Освен това Съединени американски щати освен, че губи сражението, само че и неналичието на очите във въздуха ще се окажат още по-пагубни. Следователно Пентагона дава разпореждане, че тази точка би трябвало да остане и да се резервира непременно. Години по-късно самият капитак До Чи Бен от Северен Виетнам ще признае, че задачата в никакъв случай не е била базата. Липсата на път оставя частите без нужния огън, само че в следствие разбрали, че в случай че се движат на дребни елементи през планината, възможностите им за деяние стават още по-добри. Нападателният звод включва към 40 боеца от 41 батальон. Бойците прекарват към 9 месеца в подготовка на планински военни маневри, не е доказано, само че се счита, че множеството са подготвяни непосредствено от съветски елементи.

Капитан на Лима 85 е лейтенант-полковник Бил Блантън. Часове преди нападението, декларира, че може да направляват още един полет и по-късно да извикат хеликоптер и да изоставен позицията, като ще заличат всички следи. Персоналът се усеща сигурен и не се тормози, сержант Джон Даниелс даже пали барбекю и стартира да готви пържоли. Все отново до върха има единствено веднъж и той се отбранява. В края на деня, един снаряд пада тъкмо върху барбекюто. Виетнамци съумяват да доведат артилерията до планината. В продължение на час и половина разтоварват своите снаряди, удряйки радара и всички останали техники. Бараките са разрушени. Оцелелите събират няколко автомата и се крият в планината, напускайки точката на интерес. През нощта над небето прелитат C-130 Hercules и хвърлят сигнални ракети, с цел да осветят планината за F-4 Phantom бомбардировачите, следвани от А-26 настъпателен аероплан. Виетнамците отвръщат на огъня, само че с това притеглят и племето Хмонг, което също се пробва да ги отблъсне. Осъзнавайки, че изстрелите идват от всички страни, техниците се връщат на позицията си. Радарът е ударен, само че към момента работещ, затова се работи със самолетите за доставянето на точни въздушни удари.

Целта на това занимание е да се обезпечи прикритие, с цел да може тайландците и останалите елементи да изоставен позицията. Към 3 часа и 45 минути Трин Хуан Пфонг подценява заповедите на командването и взема решение да нападне позицията с квалифицираните 40 командоса. Първо се чуват изстрелите на картечници, а по-късно политат и ракети B40 – виетнамската версия на РГП. Повечето падат непосредствено върху генераторите и радарния център. Капитан Блантън излиза на плаца, когато вижда съперника в лицето. Опитва се да извади своята карта и да покаже, че е граждански, когато бойците го прострелват. Съобщението е повече от ясно, всеки един ще бъде екзекутиран. Останалите вземат решение да се скрият в пещера, намираща се малко под самата точка, в пркритието на няколко скали. 5-те оживели прекарват вечерта си там. Сержант Уилис и Роджър Хол се крият в храстите и отвръщат на огъня, до момента в който автоматите им не засичат, по-късно се чува единствено неприятелския огън.

По някакво знамение се преструват на мъртви измежду другите тела и бойците ги подминават. Хол е ударен в крайници и кърви, затова може да се сметне, че е починал. Останалите в пещерата вземат решение, че ще се борят до последно и откакто чуват стъпки на приближаващи се хора, вземат решение да открият огън. Безпогрешното дрънкане на АК-47 от всяка точка отеква в пещерата. Двама падат незабавно от инцидентните изстрели. На върха Хауърд Фрийман се пробва да помогне на своите сътрудници, без да знае, че те от дълго време са напуснали. Придружаван от няколко тайландци, той се среща с виетнамците и разменя изстрели. При първата престрелка, наемниците бързат да избягат, оставяйки Фрийман самичък. Той успява да убие двамата картичари, потъва в нощта, без да бъде открит. Екипът в пещерата се свързва посредством радиостанция с авиацията и дава своята благословия за разтоварването на бомбите – по този начин или другояче ще бъдат убити. Самолетите прелитат и изсипват клъстърни бомби върху висотата. Самолетът А1 пуска целия си товар, до момента в който пещерата се тресе заплашително.

Малко по-късно настъпва тишината. Призори идват избавителните хеликоптери. От 19 индивида, единствено 7 съумяват да се изтеглят. Равносметката е към 42-ма убити от охраняващите и техниците, за сметка на към 3000 убити в бомбардировката, както и специфичния отряд за планинско нахлуване. Лима 85 в никакъв случай повече не се завладява, на 31 март Съединени американски щати стопира бомбардировките над Северен Виетнам, а малко по-късно завършва дефинитивно с тях. Някъде през 2010 година се признава, че тази висота е била на американски елементи.

Снимки: Wikipedia