Забравената епидемия по време на сухия режим в САЩ
През февруари 1930 година доктор У. Х. Майлс, здравен чиновник в Оклахома Сити, забелязва, че има обезпокоителен брой пациенти, които идват в лечебни заведения с необикновени признаци. Мускулите в долната част на краката им са парализирани, което ги прави неспособни да се изправят и ги кара да вървят с причудлива походка. Първоначално лекарите подозират полиомиелит или Синдромът на Гилен-Баре, автоимунно заболяване, засягащо нервната система. Но тестванията на гръбначномозъчната течност изключват тези диагнози. Д-р Майлс, дружно със своя помощник доктор Ефраим Голдфайн, стартират да подозират някаква форма на алкохолно отравяне…
Откакто Конгресът на Съединените щати ратифицира Осемнадесетата корекция към Конституцията през 1919 година, правейки производството, продажбата и превозването на опияняващи алкохолни питиета противозаконни във всичките по това време 48 щата, страната е обхваната от зараза от алкохолни отравяния. Когато стартира възбраната, търговците от сивата сфера значително черпят от скритите ресурси от алкохол или контрабандата от Канада и Мексико. Но когато тези ресурси и източници се изчерпват или са прекратени, те се насочват към други възможности като домашно варене и промишлен алкохол. В допълнение към използването му в питиета, елементарният зърнен алкохол или етанолът се употребява необятно като разтворител в доста промишлени процеси и когато се употребява за тези цели, е освободен от федералния данък. За да се предотврати отклоняването на този на ниска цена промишлен алкохол за консумация от индивида, държавното управление на Съединени американски щати постановява към него да се добави токсичен дървесен алкохол или метанол (денатуриране), с цел да стане неспособен за консумация от индивида. Някои търговци се пробват да филтрират или дестилират метанола, с цел да подготвят „ безвредни “ спиртни питиета, до момента в който други просто продават денатурирания алкохол директно на клиентите. Известен като „ пушек “, той може да бъде закупен за няколко цента на чаша от съмнителни заведения, наречени „ димни дупки “, с постоянно трагични резултати.
Вкусът и мирисът на метанола и етанола са идентични, което прави невероятно жертвата да ги разграничи. При усвояване метанолът влияе с два ензима, които го разграждат първо до формалдехид и по-късно до мравчена киселина, която от своя страна нападна зрителния нерв, което води до слепота. Киселината също по този начин стопира дишането на клетъчно равнище, което в последна сметка води до загуба на схващане и гибел. Между 1920 и 1933 година се счита, че към 10 000 американци умират от отравяне с метанол, а незнаен брой страда от трайна слепота и други токсични резултати.
Бутилки с Jamaica Ginger
Но странната парализа, проявена от пациентите на доктор Майлс и доктор Голдфайн, е нещо напълно ново. След като наблюдават и проверяват повече от 60 случая, двойката скоро вижда завладяващ модел: всички жертви са постоянни консуматори на Jamaica Ginger – известна марка от така наречен патентната медицина. Патентните медикаменти са тип частни „ универсални “ лекове, които се продават без рецепта в множеството аптеки. Те могат да съдържат всевъзможни субстанции, в това число билкови екстракти, опиат, кокаин, терпентин и минерално масло. Но една от съставките на съвсем всички такива лекарства е изобилното количество алкохол – до 90% в някои случаи. Това прави патентните медикаменти известен източник на алкохол в сухите окръзи в продължение на десетилетия. Jamaica Ginger е изключително известен измежду бедните служащи на юг. С 90% алкохолно наличие и цена единствено 35 цента бутилка, той е наличен и нормално се пие разбъркан с безалкохолни питиета, с цел да понижи мощния му горчив усет. Сред пиячите коктейлът е прочут като „ Джейк “, а парализата, която предизвиква, скоро става известна като „ Крака на Джейк “ или „ Походката на Джейк “.
Но до момента в който връзката сред потреблението на коктейла и парализата е безапелационна, тя също по този начин е и озадачаваща. Jamaica Ginger се продава от 1863 година без никакви отрицателни резултати. Какво се беше трансформирало? Със случая се заемат химиците Морис Смит и Елиас Елвов от Националния здравен институт, които стартират да тестват разнообразни марки Jamaica Ginger, с цел да открият какво става. Странното е, че не откриват токсични субстанции, с изключение на едно – трикрезил фосфат или Линдол, пластификатор, постоянно употребен в бои и лакове. Въпреки че нормално се смята за нетоксичен, опитите на Смит и Елвов разкриват, че в действителност той е мощен невротоксин, който даже в дребни количества, провокира парализа при пилета и говеда в границите на 7 до 16 дни. Но по какъв начин това вещество е проникнало в Джейка? И когато Смит, Елвоув и други чиновници на НЗИ правят разследване, цялата история стартира да излиза на бял свят.
Виждайки в Jamaica Ginger потенциален източник на алкохол, през 1921 година Фармакопеята на Съединени американски щати постановява, че всички екстракти, продавани без рецепта, би трябвало да съдържат избран % дестилат от Джинджифил, което го прави непитейни. За да се управлява това разпореждане, сътрудниците на Министерството на земеделието ще тестват случайно проби, като ги преваряват и претеглят остатъка. Но скоро се появяват десетки производители, които заменят екстракта от джинджифил с рициново масло, меласа, глицерин и други субстанции, с цел да понижат горчивия усет, само че въпреки всичко минават инспекцията. Сред тях са и Hub Products of Boston, учредена от Хари Грос и Макс Рейсман. Първоначално в тяхната формула се употребява рициново масло, само че когато цената му се покачва стръмно, те стартират да търсят сурогат. Бенджамин Вербе, химик, работещ за двойката, се свърза с Джон Суонсън от доставчика на химикали Raffi and Swanson, който предлага потреблението на трикрезил фосфат.
