През есента на 2022 г. Министерски съвет прие поредното си

През есента на 2022 година Министерски съвет одобри следващото си разпореждане, което мина като че ли неусетно от обществото, само че беше сигурно посрещнато задушевно от бизнеса в България. Става въпрос за Методиката за изменение на цената на контракт за социална поръчка вследствие на инфлация. Целта на Методиката проличава ясно от нейното име: в случай че си фирма-изпълнител на контракт по Закона за публични поръчки (ЗОП) да имаш правната мощ, да предоговориш изискванията на своя контракт, макар настоящите признати и подписани от теб при сключването на контракта клаузи. Обосновката за това са равнищата на инфлация. Звучи добре, в случай че си фирма-изпълнител, тъй като по този начин действително можеш да отразиш във към този момент подписан контракт всички новопоявили се за теб спомагателни разноски, като се обосновеш с равнищата на инфлация. Реално не поемаш никакъв пазарен риск. Надали има някой, който да е срещу страната да поддържа бизнеса в тежки времена, даже в противен случай, това е добър знак, че тя откликва на неговите потребности. Но в бизнеса, както и в природата, нищо не се губи и разумно въпросът е, какво става с тези спомагателни разноски? Кой ще ги покрива? Отговорът е, че всичко ще бъде покрито от обществените разноски, които са обект на Закона за публични поръчки. Или другояче казано, всички данъкоплатци, които биха били натоварени с покриване на спомагателни разноски по към този момент подписани, а в огромната си част и завършили контракти. Печелившите са ясни. Всеки снабдител, сключил контракт по Закон за обществените поръчки, който съгласно Методиката ще може да изиска предоговаряне на финансовите си условия за минал интервал и към този момент завършил интервал.  Особено значимо е, че използването на Методиката в настоящия ѝ тип действително би довело до двойно индексиране на доставчиците в случите, в които неговия контракт съдържа уговорка за индексация, което е естествена комерсиална процедура. При такава уговорка интервенция на страната посредством Методика не е нужна, тъй като по този начин се изземва опцията за отворен разговор сред двете страни за реализиране на допустимо най-приемливите за тях решения. Тоест има интервенция в търговски оборот и деформиране на пазара.  От друга страна инфлацията е справедлив фактор, който не може да се пренебрегне и всяка помощ за бизнеса е добре пристигнала. Но с цел да не се помпат обществените разноски, в които влизат разноските на всички общини и ютилити компании да вземем за пример, е нужно да има уравновесен метод. В противоположен случай обществени компании като БДЖ, ВиК оператори, Агенция " Пътна инфраструктура " и доста общини може да се окажат с малко или даже никакви средства за настоящите си строителни стратегии, в случай че би трябвало да индексират към този момент завършили и разплатени контракти.  Това може да се избегне, в случай че Методиката се ползва отсега нататък, а не със задна дата, което би дало и ясни, равни стартови условия на договаряне. При към този момент уредени търговски връзки, които са завършили и са взаимно признати от двете страни, няма логичност едната страна да получи правото за смяна със задна дата. Особено, в случай че всички дължими заплащания са направени, т.е. няма арестувани към изпълнителите средства. Още повече, че осъществените заплащания през минал интервал са отразявали цени и разноски направени през този минал интервал, а не отсега нататък. А е честа процедура огромни компании реализатори да закупуват доста от материалите си авансово, по цени постоянно разнообразни от тези, които биха били по време на осъществяването на самия контракт, т.е. при изменени равнища на инфлацията.    В последна сметка, задачата на Методиката би следвало да бъде в действителност да даде глътка въздух на бизнеса, а не да бъде инструмент за генериране на облаги при на процедура никакъв пазарен риск и за сметка на обществените средства и браншове.