През есента на 1917 г. по стените на класните стаи

През есента на 1917 година по стените на класните стаи и скаутските хижи в цяла Англия се появява уведомление: „ Организират се групи от възпитаници и бойскаути за събиране на кестени… Това събиране е скъпо за военните старания и е доста незабавно. Моля, участвайте. “

Никога обаче не се изяснява на децата по какъв начин точно кестените ще оказват помощ на военните старания. Нито пък на тях им пука. Те се интересуват повече от премията на Военния офис от 37 пенита за всеки 50 кг, които предадат, и в продължение на седмици обикалят гори и поляни, с цел да събират кестените.

Усилията им са толкоз сполучливи, че събират повече кестени, в сравнение с влаковете могат да транспортират, и на гарите стартират да се появяват гниещи купчини. Но общо 3000 тона стигат до местоназначението си – Synthetic Products Company в Кинс Лин – където се използват за изработката на ацетон, жизненоважен съставен елемент на бездимния заместител на барута, известно като кордит.

Kордит

Преди Първата международна война ацетонът, употребен в английските муниции, е изработен съвсем напълно посредством суха филтрация на дървесина. Тъй като са нужни почти 100 тона бреза, бук или клен, с цел да се получи 1 звук ацетон, огромните дървопроизводителни страни са и най-големите производители на тази жизненоважна стока и Англия е принудена да внася по-голямата част от своя ацетон от Съединени американски щати.

Държавата прави oпит за произвеждане на личен ацетон през 1913 година, когато е издигната съвременна фабрика в гората на Дийн. Но когато войната избухва през 1914 година запасите за военна приложимост са едвам 3200 тона и скоро става явно, че ще е належащо различно вътрешно доставяне. Тази потребност става още по-належаща напролет на 1915 година, когато изострен дефицит на снаряди – по този начин наречената „ рецесия на снаряда “ – понижава стрелбата на някои английски оръжия до единствено четири пъти дневно.

Хаим Вайцман

Отговорът на английското държавно управление е да сътвори особено Министерство на боеприпасите, ръководено от бъдещия министър председател Дейвид Лойд Джордж. Една от първите начинания на Лойд Джордж е да попита блестящия химик Хаим Вайцман от университета в Манчестър дали има различен метод за приемане на ацетон в огромни количества. Вайцман споделя, че има.

Надграждайки работата на Луи Пастьор и други, Вайцман усъвършенства анаеробен развой на ферментация, който употребява мощно енергична бактерия, известна като Clostridium acetobutylicum, с цел да създаде огромни количества ацетон от разнообразни нишестени храни като зърно, царевица и ориз. И незабавно дава своя развой разполагаем на държавното управление.

През май 1915 година, откакто Вайцман показва на Адмиралтейството, че може да преобразува 100 тона зърно в 12 тона ацетон, правителството взима пивоварно и дестилерийно съоръжение и построява заводи за прилагане на новия развой в Холтън Хийт в Дорсет и Кингс Лин. Заедно те произвеждаха над 340 000 литра ацетон годишно – задоволително, с цел да задоволят привидно ненаситната потребност на войната от кордит. (Само английската войска и кралският флот изстрелват 248 милиона снаряда сред 1914 и 1918 г.)

Но до 1917 година, защото зърното и картофите са нужни за изхранване на английското население, а немската подводници в Атлантическия океан заплашват вноса на царевица от Съединените щати, Вайцман е претрупан със задачата да откри различен източник на нишесте, който няма да наруши така и така лимитираните доставки на храни.

Той стартира да опитва с кестени, осъзнавайки, че те порастват в обилие в цялата страна, и открива, че добивът на ацетон е задоволително висок, с цел да стартира производството. Така се появява националния зов към учениците да събират кестени и да ги предават.

Правителството не разкрива същинската причина за огромното събиране на кестени, с цел да не изтече информацията към германците. Единственото публично изказване е отпечатано в The Times на 26 юли 1917 година Той гласи: „ Кестените се изискват от държавното управление за Министерството на боеприпасите. “

Когато в Камарата на общините се задават въпроси, отговорът е, че кестените са нужни за „ избрани цели “. Толкова подозрителни стават някои хора, че упрекват държавното управление, че употребява непринуден труд за частна облага.

И по този начин, в действителност ли кестените оказват помощ за победа във войната? Те изиграват своята роля, несъмнено, даже в случай че тя да е по-скоро второстепенна. Истинската звезда на шоуто обаче е Хаим Вайцман, чието брилянтно решение да добива ацетон от разнородни естествени артикули оказва помощ за разрешаването на рецесията с и английските оръжия в последна сметка стартират да стрелят още веднъж.