През енергетиката най-бързо можем да намалим въглеродния отпечатък. Това смята

През енергетиката най-бързо можем да понижим въглеродния отпечатък. Това счита някогашният вицепремиер и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, представен от Българска телеграфна агенция. Борислав Сандов взе присъединяване в осведомителния ден „ Климат и миграция “, проведено от фондация „ Екообщност “. Сандов разяснява, че точно енергетиката е секторът, който предизвиква  въглероден дисбаланс, като се счита, че главната причина са въглищата. Въглищата имат максимален дял, само че те имат и най-малка успеваемост в процеса на произвеждане на сила, уточни той. Трябва да понижим с 40% въглеродните излъчвания, сподели още Сандов. По думите му по тази причина и ще се върви към затваряне на въглищните централи. Той смята, че в случай че България не направи този преход, ще загуби европейски финансови средства.  Сандов означи, че превозът е другият бранш, който въздейства върху климатичните промени. Той счита, че би трябвало да се търсят решения да понижим потреблението на коли с всекидневието си. Сандов сподели, че у нас не се субсидира закупуването на електромобил. Интензивността на деянията на климатичните промени нараства, заключи някогашният министър. През последните 30 години имаме изместване на климатичните зони. Като цяло преходите са към по-сухи подтипове и към по-топли подтипове. Това съобщи доцент доктор Лилия Бочева от Националния институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките. Тя показа лекция на тематика „ Променя ли се климатът в България “ по време на конференция „ Климат и миграция “. Отчита се добре изразено стопляне през всички сезони - по-съществено в Северна България, Софийско и Рила, сочат данните, показани от Бочева. Тя регистрира и „ навсякъде повишаване “ на температурите през лятото – до +3 градуса по Целзий в региони по поречието на река Дунав и в Североизточна България.  В годините до края на сегашния век ще има генерална наклонност на климатично стопляне над територията на цяла България. Този факт обаче не изключва аномални прояви на мраз с друга дълготрайност. Според прогнозните модели има наклонност на понижаване на преваляванията и увеличение на броя на поредните дни без превалявания, изясни още експертът.  По време на конференцията Зорница Спасова, основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори към Министерство на здравеопазването приказва за въздействието на климата върху човешкото здраве. Според Световната здравна организация измененията в климата са най-голямата опасност за човешкото здраве през ХХI в. Рисковете за здравето от горещото време включват дехидратация, обриви, крампи, топлинно безсилие, топлинен удар и гибел.