През декември 1994 г. група от над 40 туристи на

...
През декември 1994 г. група от над 40 туристи на
Коментари Харесай

Спасителната хижа, от която всички се страхуваха. Как една жена я преобрази с помощта на боровинки - slava.bg

През декември 1994 година група от над 40 туристи на възраст сред 10 и 65 година потегля към хижа Амбарица в Стара планина. Денят е пай. Времето - непредвидимо. Хората са неприятно екипирани. Преди 26 години системите за навигация не се употребяват всеобщо. Пада мъгла и излиза вятър. Във виелицата групата се раздира. Хората се дезориентират. 12 души заспиват, с цел да не се разсънят в никакъв случай. Повечето са от Кърджали.

2021 година стартира с три избавителни акции в Стара планина, 7 потърпевши и един умрял. Всички те са жертви на незадоволителна екипировка и подценяване на изискванията в планината.

“В Стара планина броят на смъртните случаи е по-голям, в сравнение с във всички други планини у нас, взети дружно ", споделя Ема Гатева, която от седем години приютява планинарите в хижа Амбарица.

"Тази планина е климатична преграда. Времето по билото се трансформира доста внезапно. Всички северни и западни ветрове, които идват, се стопират в билото на планината и се завихрят към него. Когато има мощен вятър, температурите и мъглите падат доста бързо”, споделя пре Ема Гатева.
Ема Гатева стопанисва хижата от 2013 година Твърди, че е доста мъчно човек да се ориентира в мъгла, в случай че се движи по билото на планината. В такива случаи в близост като че ли няма безусловно нищо, споделя тя.
“Нещо сходно се случи с Марио предходната година, а предходната година и с други двама души, които се опитвахме да спрем и да ги убедим да не потеглят. Който не е бил в планината през зимата, да го одуха вятърът и да не вижда на два-три метра, не може да си показа защо става въпрос. Колко бързо ниската температура може да ти отнеме силите”, споделя Ема.
Ема Гатева стартира да се грижи за хижа Амбарица малко откакто се връща от работа в Англия. Идва в България сякаш за отмора, само че в диалог с другари става дума за това, че хижата е занемарена и би трябвало да се поддържа.

"Аз съм от Троян и за нас тази хижа е емблема. Има някаква магия в нея - какъв брой мъчно е правена, какъв брой мъчно е поддържана. Има места, за които просто се приказва с респект”, споделя Ема за решението си да се заеме с хижата. Тя е алпинист и пещерняк. Част е от туристическото сдружение в Троян и ориста на Амбарица не й е безразлична. “Обичам да се мятам в дела. В случая – да се избави хижата от бракониерите, които са я обсебили, и от управлението на туристическото сдружение, което я беше разкостило”.

Преди Ема Гатева да влезе в Амбарица хижата е заобикаляна от планинарите. “В последните 10 години всички туристи я отбягваха. В планинарските среди се споделяше: през Амбарица да не минаваш”, споделя Ема. През 2012 година управлението на Българския туристически съюз (БТС) установи, че в хижата не са правени поправки, няма вода и ток, и това служи за съображение да се прекратят връзките с предходните стопани.

Когато Ема Гатева влиза в постройката и стартира да я чисти, тя е сюрпризирана от находките. “Където и да бръкнехме, отвред изскачаха патрони. Имаше за калашник, за карабини, за огромни ловни пушки.
Вдигнеш да чистиш тава и хоп – патрони. Дръпнеш някое одеяло, и отново патрони. Сложих ги в една торба, тропнах ги пред шефа на полицията и му споделих: виж, не знам какво да върша с това нещо. Дадоха ми протокол”, споделя Ема.

Борко, Люк и Леа. Това е компанията на Ема Гатева в хижата, до която се стига единствено пеш. Най-близкият път е на един час от хижата, само че той не може да се употребява постоянно. Другият път, през който Ема минава, с цел да купи артикули, е на два часа пеш.

Борко е името на коня. “Аз с Борко слизам, хвърлям се на джипката, пазаря, натоварвам го и отново двамата пешком нагоре”, споделя за всекидневието си Ема Гатева. “Купих си коня още първото лято. Той е изнесъл над 10 тона строителни материали, бири и печки към планината. Няма нещо, което да не е пристигнало с него”.

Люк и Леа са котките. “Много им паснаха имената. Котките тук си живеят като едни свободолюбиви джедаи в планината. Люк умря. Остана единствено Леа”, споделя Ема, която наред със пристрастеността си към пещерите е почитател на първите епизоди на “Междузвездни войни”.

През лятото Борко и Ема зареждат хижата всеки ден. Два часа в едната посока, пазар с колата, товарене на коня и два часа назад към хижата. “Най-странното е когато тук пристигна екскурзиант и си поръча минерална вода.
Няма да се изненадам даже в случай че си изиска миди Сен Жак, само че да търси бутилирана вода в планината?! Ние имаме най-хубавата планинска вода. Тя е на всички места към нас”, споделя Ема.
През зимата зареждането е по-рядко. Случвало се е да не може да се слезе до града в продължение на три месеца. “Храната ми стига. Това с пещернячеството е огромна школа. Едно хижарстване не може да ме уплаши”, споделя Ема.

Тя е единствената жена в България, която е изкарала 50 дни сама в пещера, с цел да направи опит. “Правих проучване на функционалното положение на пещерняка. С другари вкарах всичката храна за 50 дни, палатка и вода в пещерата "Птичата дупка ". Симулирах експедиция. Ходех, събирах животинки, чертаех карта на пещерата, а по-късно правех проби за психическото и физическото ми положение. Много е необичайно по какъв начин, когато нямаш часовник и губиш ориентировка за времето в тъмнината, можеш да будуваш 40 часа и по-късно да спиш 15. Това, което се приказва за силата на волята и на духа, не са празни приказки. Промените в тялото и душeвността ти зависят от това, което ти е в главата”, споделя Ема.

Фестивалът на боровинките
През 2014 година Ема Гатева стартира да провежда Фестивал на боровинките в Амбарица. Събитието се организира всяка година в края на юли. Музика, танци, прожекция на късометражни филми и... боровинки, които са в обилие в региона. 2020 е била изключение поради пандемията.
“Фестивалът се предшества постоянно от доброволчески лагер. Идват хора, които оказват помощ за ремонтите на постройката, събирането на дървата и подготовка на хижата за зимата”, споделя Ема. За седем години тя, Борко и другари доброволци вършат ремонт, възвръщат водоподаването към хижата, инсталират слънчеви панели, с цел да има ток и връщат живота в Амбарица.
През зимата по-лекият маршрут към хижата е от северната страна. Амбарица е отворена целогодишно, с цел да приюти и стопли планинарите. Може да се случи да има миди Сен Жак за обяд. Но минерална вода не се предлага.

Източник: Свободна Европа
Източник: slava.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР