НСИ: Спад на смъртността в края на 2022 г.
През четвъртото тримесечие на 2022 година (40-ата - 52-ата седмица) броят на умрелите лица е 26 078, а коефициентът на обща смъртност1 - 15.3‰. Смъртността при мъжете е по-висока (16.4‰) спрямо тази при дамите (14.3‰). Смъртните случаи понижават с 20 305, или с 43.8% по отношение на същия интервал на 2021 година, а по отношение на третото тримесечие на 2022 година нараства със 783, или с 3.1%.
Най-висока смъртност през четвъртото тримесечие на 2022 година е записана през 44-ата седмица (31 октомври - 6 ноември) - 2 090 лица, или 16.0 на 1 000 души от средногодишното население, а най-малка - през 47-ата седмица - 1 879 лица, или 14.4‰.
Прирастът на смъртните случаи по седмици през четвъртото тримесечие на 2022 година по отношение на средноседмичните стойности за интервала 2017 - 2021 година варира в границите от (-267) до (-972) броя. Най-голямо е понижението на смъртните случаи през 47-ата седмица - 972 случая, или смъртността понижава с 14.4% по отношение на базовия интервал (2017 - 2021 година).
През четвъртото тримесечие на интервала 2017 - 2022 година възрастовото систематизиране на умрелите лица се резервира относително еднообразно във възрастовите групи. Наблюдава се слаб спад на относителния дял на умрелите във възрастовите групи от 40 до 69 години.
През четвъртото тримесечие на 2022 година в съпоставяне със същия интервала на 2021 година във всички области на страната се следи понижение в броя на умрелите лица. С максимален спад са областите Видин
(-51.1%), Благоевград (-51.0%) и Монтана (-49.4%), а с минимален - областите Кърджали (-32.3%), Смолян (-37.8%), и Бургас (-37.9%).
Умрели през четвъртото тримесечие на 2021 и 2022 година по области
През четвъртото тримесечие на 2022 година спрямо предходното тримесечие в деветнайсет от областите на страната се следи нарастване в броя на умрелите лица, като то е най-голямо за областите Кърджали (24.8%), Перник (16.8%) и Ловеч (15.7%). В останалите девет области е регистриран спад в броя на умрелите. С най-голямо понижение са областите Добрич (-8.4%), Търговище (-7.3%) и Разград (-6.0%). Умрели през третото и четвъртото тримесечие на 2022 година по области 
Методологични бележки
Обхват
В съвкупността на умрелите лица се включват всички умрели, чието всекидневно местоживеене (настоящ адрес) е в Република България без значение от мястото на гибелта.
Понятия и дефиниции
Събитието „ гибел “ е спиране на виталните функционалности на организма без опция за тяхното възобновяване.
Географски обсег (територия)
При статистическата обработка на данните за смъртността умрелите лица са разпределени в районен аспект съгласно административно-териториалното разделяне на страната към края на отчетния интервал (населени места, общини, области и статистически райони) по „ сегашен адрес “.
Източници на данни
Източник на данните за умрелите лица е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на популацията (ЕСГРАОН). Умиранията се записват посредством документ пример „ Съобщение за гибел “. Въз основа на него и не по-късно от 48 часа след настъпването на гибелта се основава Акт за гибел. Електронните актове за гибел се изпращат ежемесечно (от април 2020 година ежеседмично) от Групово дело ГРАО при Министерство на регионалното развитие на Национален статистически институт. Данните се обработват, редактират и валидират чрез Информационна система „ Демография “ според заложените в системата правила за валидация и надзор при обработката на демографските събития. По този метод се обезпечава цялостен обсег на събитията „ гибел “ за България за една календарна година в сходство с дефинициите и условията на Регламент (ЕС)
№ 1260/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на европейската демографска статистика.
Основни показатели
Коефициент на обща смъртност (‰)
Показва броя на умрелите лица на 1 000 души от средногодишното население. Изчислява се в промили като отношение на броя на умрелите лица през годината и средногодишния брой на популацията през същата година.
Коефициент на общата смъртност за елементи от годината (‰)
Изчислява се в промили като отношение на броя на лицата, умрели през съответния интервал (седмица, месец, тримесечие), към средногодишното население, умножено по 365 и разграничено на броя на дните през съответния интервал.
Прираст на умрелите (Excess mortality)
Изчислява се като безспорна разлика сред броя на умрелите през дадена седмица и петгодишен осреднен брой на умрелите лица за съответните седмици на предишен интервал.
Най-висока смъртност през четвъртото тримесечие на 2022 година е записана през 44-ата седмица (31 октомври - 6 ноември) - 2 090 лица, или 16.0 на 1 000 души от средногодишното население, а най-малка - през 47-ата седмица - 1 879 лица, или 14.4‰.
Прирастът на смъртните случаи по седмици през четвъртото тримесечие на 2022 година по отношение на средноседмичните стойности за интервала 2017 - 2021 година варира в границите от (-267) до (-972) броя. Най-голямо е понижението на смъртните случаи през 47-ата седмица - 972 случая, или смъртността понижава с 14.4% по отношение на базовия интервал (2017 - 2021 година).
През четвъртото тримесечие на интервала 2017 - 2022 година възрастовото систематизиране на умрелите лица се резервира относително еднообразно във възрастовите групи. Наблюдава се слаб спад на относителния дял на умрелите във възрастовите групи от 40 до 69 години.
През четвъртото тримесечие на 2022 година в съпоставяне със същия интервала на 2021 година във всички области на страната се следи понижение в броя на умрелите лица. С максимален спад са областите Видин
(-51.1%), Благоевград (-51.0%) и Монтана (-49.4%), а с минимален - областите Кърджали (-32.3%), Смолян (-37.8%), и Бургас (-37.9%).
Умрели през четвъртото тримесечие на 2021 и 2022 година по области
През четвъртото тримесечие на 2022 година спрямо предходното тримесечие в деветнайсет от областите на страната се следи нарастване в броя на умрелите лица, като то е най-голямо за областите Кърджали (24.8%), Перник (16.8%) и Ловеч (15.7%). В останалите девет области е регистриран спад в броя на умрелите. С най-голямо понижение са областите Добрич (-8.4%), Търговище (-7.3%) и Разград (-6.0%). Умрели през третото и четвъртото тримесечие на 2022 година по области Методологични бележки
Обхват
В съвкупността на умрелите лица се включват всички умрели, чието всекидневно местоживеене (настоящ адрес) е в Република България без значение от мястото на гибелта.
Понятия и дефиниции
Събитието „ гибел “ е спиране на виталните функционалности на организма без опция за тяхното възобновяване.
Географски обсег (територия)
При статистическата обработка на данните за смъртността умрелите лица са разпределени в районен аспект съгласно административно-териториалното разделяне на страната към края на отчетния интервал (населени места, общини, области и статистически райони) по „ сегашен адрес “.
Източници на данни
Източник на данните за умрелите лица е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на популацията (ЕСГРАОН). Умиранията се записват посредством документ пример „ Съобщение за гибел “. Въз основа на него и не по-късно от 48 часа след настъпването на гибелта се основава Акт за гибел. Електронните актове за гибел се изпращат ежемесечно (от април 2020 година ежеседмично) от Групово дело ГРАО при Министерство на регионалното развитие на Национален статистически институт. Данните се обработват, редактират и валидират чрез Информационна система „ Демография “ според заложените в системата правила за валидация и надзор при обработката на демографските събития. По този метод се обезпечава цялостен обсег на събитията „ гибел “ за България за една календарна година в сходство с дефинициите и условията на Регламент (ЕС)
№ 1260/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на европейската демографска статистика.
Основни показатели
Коефициент на обща смъртност (‰)
Показва броя на умрелите лица на 1 000 души от средногодишното население. Изчислява се в промили като отношение на броя на умрелите лица през годината и средногодишния брой на популацията през същата година.
Коефициент на общата смъртност за елементи от годината (‰)
Изчислява се в промили като отношение на броя на лицата, умрели през съответния интервал (седмица, месец, тримесечие), към средногодишното население, умножено по 365 и разграничено на броя на дните през съответния интервал.
Прираст на умрелите (Excess mortality)
Изчислява се като безспорна разлика сред броя на умрелите през дадена седмица и петгодишен осреднен брой на умрелите лица за съответните седмици на предишен интервал.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ