През август 2019 пътувахме в Югоизточна Турция. В дълбокия Анадол

През август 2019 пътувахме в Югоизточна Турция. В дълбокия Анадол - Газиантеп или Урфа, не помня тъкмо къде, излязохме на вечерна разходка по основната улица. Внезапно от прозорец на втория етаж дохвърчаха гневни викове на мъж, звуци от удари, боричкане на мебели и писъци на жена. Повечето мъже минувачи на улицата стопираха, някои влязоха в постройката, а други зазвъняха в полицията. След малко насилникът беше извлечен на улицата - отново споделям, от инцидентни минувачи, полицията към този момент беше на място (за към пет минути дойдоха), натъпкаха го в колата и го откараха към ареста. Анадолският човекопоток, обичана дъвка на кръчмарските патриоти у нас и постоянен образец за варварщина и ориенталски примитивизъм, още веднъж потече по стъргалото.

Важно и скъпо е да се показва в поддръжка на жертвите на домашно принуждение. Още по-важно е да не усилваме тв приемника, когато чуем звуците от изстъпленията, а да конфронтираме насилника и да викнем полиция. Не, не си е " тяхна работа ".

(От фейсбук)