Легендата за Кандахарският гигант, който бе убит от силите на САЩ
През август 2016 година ютюбър разгласява дълготрайно изявление с боен, разпознат единствено като господин К. В изявлението господин К твърди, че е участвал на бруталното кръвопролитие на палач, който назовава Кандахарския колос.
Убийството на колоса, споделя той, се случва в разгара на интервенцията „ Непреклонна независимост “ през 2002 година, когато военните вземат участие в яростни борби с талибаните в тяхната де факто столица в провинция Кандахар по време на нашествието на Съединени американски щати в Афганистан. Но този колос не е просто възголям човек; той не е човек изобщо.
Кандахарският колос, споделя господин К., е висок 4 метра с огненочервена коса, шест пръста и два комплекта зъби. Той даже убива един от бойците на специфичните сили с копие, преди останалата част от военните да го смъкна с траял 30 секунди огън. И откакто оповестяват за гибелта му по радиостанциите си, армията взема натрупа му и от този момент го крие.
Кандахар, 2015 година
През 2002 година група бойци изчезват, до момента в който патрулират в далечен планински регион на Кандахар, в южната част на Афганистан. И когато за известно време не съумяват да осъществят радиовръзка, военните изпращат особено поделение да проверява (клонът на въоръжените сили, към който принадлежат, в никакъв случай не е потвърден).
Тогава, високо в планината, отрядът се натъква на пещера с разпръснато армейско съоръжение в близост, само че без диря от изчезналите бойци. Там те срещат и колоса.
Тогава бойците откриват огън, като в последна сметка повалят колоса с 30 секунди непрекъсната пукотевица.
„ Отрядът е въоръжен с изцяло автоматизирани карабини M4 и пушки M107 Barrett, които стрелят с.50 BMG “, се споделя в отчет по случая. „ Една такава огнева мощност, съсредоточена в една цел за една секунда, да не приказваме за тридесет, би била извънредно разрушителна. “
След като войските убиват колоса, те го натоварват на хеликоптер Chinook, който го придвижва до транспортен аероплан, откъдето никой в никакъв случай повече не го вижда. Войниците са принудени да подпишат съглашения за секретност, с цел да може държавното управление да го резервира в загадка. “
Но в последна сметка бойците нарушават мълчанието си, тъй като, както по-късно ще каже един от тях, „ хората имат право да знаят истината “.
През август 2016 година Snopes (уебсайт за регулиране достоверностто на разнообразни данни) се обръща към Министерството на защитата по отношение на „ случая с колоса в Кандахар “. Министерството декларира пред изданието, без подозрение, че нямат „ записи или информация за член на специфичните елементи, погубен от колос в Кандахар. “
Разбира се, както при всяка добра тайна доктрина, тази липса на доказателства не е задоволително доказателство, че митът за кандахарския колос не е истина. Всъщност развенчаването на легендата от Snopes има тъкмо противоположния резултат в избрани групи, които настояват, че държавното управление „ се пробва да скрие истината “ от обществеността…
Приблизително по същото време, когато излиза публикацията на Snopes, която опровергава историята, самопровъзгласилият се медиум Л. А. Марзули споделя на няколко десни уеб страницата, че държавното управление на Съединените щати прикрива тази „ зрелищна “ история и че тези на власт имат „ личен интерес “ да се покрие истината на библейските пророчества от вниманието на необятната аудитория.
„ Искам да кажа, че това не са секретни военни неща. Това е нещо, което би трябвало да знаем. И насочва назад към библейския оракулски роман. “
Истинската история на кандахарския колос е доста по-малко забавна от мита. През 2016 година L.A. Marzulli, чийто канал в YouTube е отдаден на обвързването на настоящите събития с библейските пророчества, връща историята към живот с помощта на силата на интернет.
Във към този момент изтрито видео, оповестено за първи път на 16 август 2016 година, Марзули интервюира господин К., мъж, който се показва за боец и споделя, че е очевидец на „ колоса от Кандахар “ като твърди, че е видял колоса да носи копие и да убива боец на Съединените щати на име Дан, преди той и другите „ специфични сили “ да го убият.
Според Марзули, създанието е един от исполините – група хора, упоменати в книгите Битие и Числа на Стария завет, за които се споделя, че са „ хора с извънредно огромен размер и мощ “, които могат да бъдат открити в Близкия изток както преди, по този начин и след „ Потопът “.
Но библейските учени значително са съгласни, че тези разкази са метафорични и не се основават на действителността.
