През август 2011 г. администрацията на президента Обама заяви, че

През август 2011 година администрацията на президента Обама съобщи, че до 2015 година Съединените щати ще могат да създават половин милион «plug-in» хибридни транспортни средства и 40 % от батериите най-ново потомство в света. В идващите години Съединени американски щати вложиха над 39 милиарда $ в технологии свързани с електромобилността, а Германия и Китай надлежно 57 и 139 милиарда $, което разреши на анализатори по целия свят да поясняват политиката на най-големите стопански системи като знак за идна «електромобилна революция». Днес живеем в действителност, в която водещите автомобилни марки са показали съответни периоди в които ще спрат производството на коли с въглеродни горива, а Норвегия разгласи, че до 2030 година продажбите на елементарни коли на нейна територия ще бъдат прекъснати. Но през днешния ден, въпреки и по-близък отвсякога, предстоящият взрив на ЕПС е към момента в зоната на идното. А урокът от 2011 е добре теоретичен и сериозните анализатори не бързат с прогнозите по кое време бензиностанциите ще изчезнат като отживялост от средата в която живеем. Вместо това все по-често се задава непредвиденият, само че доста сериозен въпрос
какво в действителност е електромобилната гражданска война и какво носи тя – благоприятни условия или опасности?

В началото на 2017 година Джон Гуудинъф, изобретателят на литиево-йонната батерия разгласи, че с екипа си е основал първия напълно твърдотелен акумулаторен детайл, който е безвреден, доста по-издръжлив и по-бърз в зареждането от предходните генерации акумулатори. Изданията по целия свят жадно разпространиха новината, която се възприе като лястовичка на идващата софтуерна пролет. Революция в батериите към момента няма, само че всяка вест за вероятен софтуерен пробив се възприема като необикновен знак. Защото известното схващане е, че точно високата цена на акумулаторните детайли е главната спънка електрическите автомобили да се трансфорат от детайл на разкоша в всеобщо средство за напредване.

Уви, въпреки и доста известна, тезата, че цената на батериите стопира напредъка на електромоблния бранш не е до край вярна, а от ден на ден държавни управления на индустриални страни ориентират политиките си към едно доста по-различно схващане на електромобилната гражданска война.

Преди всичко, «електромобилната революция» - бързото, за няколко години, нахлуване на ЕПС в три основни икономически бранша: товарен превоз, строителство и лек пътнически превоз - към този момент се възприема по-скоро като действителен риск от нарушение на икономическия баланс и от допустимо закъснение на обособените стопански системи. Новите технологии ще навлязат стремително и ще провокират загуба на работни места в доста обичайни браншове, като по едно и също време дават късмет за развиване на нови специалности и търсене на експерти със напълно нов профил в нови индустриални ниши. Но това са ниши, които през днешния ден не съществуват и които ще имат потребност от лична научна база и от напълно нови технологичниразработки. Ако една страна се окаже неподготвена за приближаващите провокации тя няма да може да употребява преимуществата на първопроходец в новите технологии. При това, до момента в който изгодите от развиването на нови промишлености и научни посоки са евентуални, рисковете от допустима загуба на работни места и народен приход, които ще бъдат провокирани от смяната на транспортните и индустриални модели са изцяло действителни.

С други думи, в случай че допреди няколко години електрическите автомобили се асоциираха с обещанието за повече чист въздух и ново качество на средата, в която живеем

през днешния ден на навлизането на ЕПС се гледа по-скоро като на съществено икономическо предизвикателство.
ЕПС технологиите ще провокират изгубването на работни места и на бизнеси, а новите благоприятни условия за претовареност и растеж, които ще зародят не са ленив плод, а късмет, от който страните могат да се възползват единствено вследствие на остра конкурентна битка.

Но това не е единствената оригиналност в трактовката на електромобилността от последните години. Сериозните разбори започнаха да сочат напълно друга причина, а не цената на батериите, която може да спре «електромобилната революция» в една страна и да я изпрати в тъжната опашка на потребителите на непознат, вносен артикул.

Цената на батериите в международен мащаб неизбежно ще понижава и неизбежно ще доближи равнището, когато да се купи и употребява електрически автомобил ще бъде по-евтино от това, да се употребява обичайно транспортно средство с въглеродно гориво. Първо това ще се случи не в гражданския превоз, а в секторите с висока активност на потребление на транспортните средства и механизацията - като строителството и товарните транспорти. «Точката на пречупване», когато да ползваш ЕПС е по-изгодно ще настъпи в световен мащаб, без обособените страни да могат значително да ускорят или забавят процеса. Но дали една настрана взета страна ще може да насити стопанската система си с нискоразходни ЕПС и да сътвори условия за нов растеж
зависи не от цената на батериите, а от потенциала на националната електроразпределителна система.

Истинският проблем, който може да блокира развиването на ЕПС бранша в една страна е незадоволителното разрастване на електрическите мрежи. Във от ден на ден страни се постанова гледната точка, че електромобилната гражданска война е нещо доста по-голямо от замяната на въглеродния автотранспорт с електрически. Всъщност, основното предизвикателство тук е снабдяването с сила на високомощните станции за зареждане на ЕПС. За да се зареждат с електрическа сила електрическите транспортни средства и строителната машинизация ЕРП би трябвало да обезпечат електрическа сила с висока мощ в десетки хиляди местоположения по цялата територия на всяка една страна с кондензиран електромобилен превоз. Нещо, което електроразпределителните системи в доста страни надалеч не могат да обезпечат. А за зареждането на електрическите автомобили, да вземем за пример у нас, ще бъдат нужни хиляди станции - в пъти повече от съществуващите през днешния ден бензиноколонки - тъй като в първите десетилетия след всеобщото нахлуване на ЕПС зареждането на батериите ще бъде към момента доста по-бавно от зареждането с бензин или дизелово гориво, което имаме през днешния ден.

Много страни, измежду които водещите Япония, Израел, Китай, Германия и Норвегия имат национални стратегии за развиването на електроразпределителните мрежи и от години подтикват вложенията на своите ЕРП. Целта е да се реализира в границите на 5 - 10 години задоволителен териториален потенциал на електроразпределителните мрежи, с цел да се захранят с електрическа сила с висока мощ всички места, в които могат да бъдат построени електрозарядни станции.
Инвестициите в електроразпределителните мрежи са основното авансово изискване с цел да има една страна опцията да взе участие и да употребява плодовете на «електромобилната революция».

България е обичайно консервативно насочена към софтуерните новости, които у нас навлизат откакто към този момент са получили разпространяване в развитите стопански системи. Електромобилността не е изключение. У нас към момента няма държавна политика, в която да бъдат посочени ясни национални ползи и национални цели в региона на електромобилността. Също липсват проучвания за изискванията за развиване на новите технологии и бизнеси в България, в това число за нужния потенциал, териториален обсег и вложенията, нужни заразгръщането на електроразпределителните мрежи.

Въпреки това в гражданския бранш, измежду промишленостите, работещи в региона на ЕПС технологиите и измежду електроразпределителните компании през последните години последователно се образува неписан консенсус за ограниченията, които би трябвало да се приложат с цел да бъде нашата страна измежду първопроходците на електромобилността в Европейски Съюз и в света. Което ще разреши на българската стопанска система да пораства и натрупа изгоди от преимуществата си на водач в новите транспортни технологии.

Преди всичко, необходим е народен проект за развиването на електромобилния бранш. Този проект би трябвало да се базира на ползите, целите и задачите на нашата страна в региона на електромобилността. Той би трябвало да уточни и сюжетите за решение на главния въпрос за напредъка в бранша – достигането на нужното равнище на разрастване на електроразпределителните мрежи.

Заедно с бизнесите от електромобилния промишлен клъстър и с ЕРП страната би трябвало да актуализира настоящите регулаторни правила и политики, които да подтикват вложения в бранша. Нужни са нови нормативни процедури за партньорство сред ЕРП и общините, с цел да се обезпечи бързото развиване на зарядната инфраструктура. Нужни са и нови механически стандарти за създаване и ръководство на националната система за зареждане на електрически автомобили, която би трябвало да бъде съобразена с прилаганите в електроразпределителните мрежи технологии за ръководство и надзор, и която дава прелестен късмет за развиване на технологии и програмен продукт, които българските компании да създават и изнасят.