Забелязаха странна гама експлозия. И тя идва от рядък колапсар
През април 1998-а светлината от избухливата гибел на солидна звезда на 120 млн. светлинни години озарява Земята.
Това е SN 1998bw – първата свръхнова на колапсар, следена в миналото. Тя е излъчена от солидно звездно ядро, претърпяващо гравитационен колапс. Това е и първата свръхнова, асоциирана с гама детонация. Сега астрономи засякоха нова гама детонация и тя е най-късата, на която сме попадали и която е обвързвана с колапсар.
Тя се споделя GRB 200826A и би могла евентуално да промени нашите разбирания за тези необикновено енергийни събития.
„ Нашите панхроматични данни, получени след това, удостоверяват, че става дума за колапсар – написа изследователският екип, управителен от астронома Томас Ахумада от Мерилендския университет. - GRB 200826A е най-късата дълго-мека гама детонация, открита със обвързван с нея колапсар; наподобява се намира на границата сред сполучлив и провалил се колапсар. Нашите проучвания са консистентни с хипотезата, че множеството колапсари не съумяват да произведат ултра-релативистични струи. “
Колапсарите са известни и като хипернови – счита се, че са се получили от рисковия колапс на ядрото на звезда. Това са едни от най-енергийните свръхнови във Вселената и настъпват, когато ядрото на звезда с над 30 слънчеви маси рухне и образува бързо въртяща се черна дупка.
Учените смятаха, че гама детонацията GRB 200826A, открита през август 2020-та, е от по-различен вид – т.е. къса. Този вид гама детонации са резултат от бинарно обединение – да вземем за пример сред две неутронни звезди.
Специалистите щяха да продължат да са на това мнение, в случай че Ахумада и неговите сътрудници не откриват още един краткотраен и бързо избледняващ гърмеж от светлина - ZTF20abwysqy. Според тях това е остатъчното зарево на GRB 200826A и профилът на неговите излъчвания е консистентен със свръхнова, а не с бинарно обединение.
Отделен екип, управителен от астрофизика Бинбин Занг от Университета в Нанкин в Китай доближава независимо до същото умозаключение.
Двата научни труда са оповестени в Nature Astronomy и могат да бъдат прочетени тук и тук.
Източник: Science Alert
