Кламерът е бил знак на съпротивата срещу Хитлер
През април 1940 година, единствено няколко месеца след началото на Втората международна война, Адолф Хитлер знаеше, че се нуждае от метод да премине през съюзническата обсада на Германия, в случай че желае да има съществени шансове да завоюва войната. Той се насочи към Норвегия – рисковано начинание, само че контролът върху норвежките води би направил превозването на артикули в Германия малко по-лесно. Норвегия се разгласи за неутрална в спора, само че Хитлер нямаше желание да разреши на нещо неуместно като неутралитета да му попречи да вземе това, което желае.
След няколкомесечна битка немците сполучливо стартират окупацията на Норвегия, прогонвайки съюзническите войски. Норвежкото кралско семейство и държавно управление също бяха прогонени от страната, принудени да водят делата си в заточение в Англия. Междувременно народът на Норвегия към този момент живее под немска власт.
След като държавното управление на Норвегия бяга, германците се пробваха да отстранен националната културата на страната и да я заменят с нацистките идеали. Норвежките учители бяха заставени да се причислят към нацистката партия и да преподават нацизъм в класните стаи, а на църквата беше заповядано да проповядва „ смирение към водача и страната “.
Приети са антиеврейски закони, които кулминират с депортирането на 700 норвежки евреи към Аушвиц. Масовите изтезания не бяха необичайност, макар че множеството бяха в доста по-малък мащаб спрямо ужасите, случили се в някои други елементи на Европа. Хората от Норвегия трябваше да се оправят с немските бойци всеки ден в продължение на 5 години. До 1945 година в Норвегия работят към 400 000 немски пехотинци, които управляват население от към 4 милиона души.
Символите, свързани с кралското семейство и страната, към този момент бяха неразрешени и студентите желаеха нов метод да покажат своето противоречие с нацистката идеология. В допълнение към носенето на кламер на ревера бяха направени и гривни от кламери, както и други типове украшения, алегорично сплотяващи норвежците дружно против нацистката паплач.
Защо тъкмо кламер? Освен, че кламерът поддържа дружно неща, както норвежкият народ би трябвало да бъде дружно, счита се, че е определен частично и тъй като доста хора имат вяра (неправилно), че изобретателят му е норвежеца Йохан Валер. Валер е получил патент за огънатото телче в Германия, както и в Съединени американски щати през 1901 година, само че в никакъв случай не е кандидатствал за патент в родната си Норвегия.
Проблемът беше, че той въобще не измисли нещото, което назоваваме кламер – той в близост и доста известна в цяла Европа, преди Валер да го „ измисли “.
Кламерът, патентован от Валер
Дизайнът на Валер не държи хартиите доста добре, защото разчита единствено на какъв брой е здрава телта, от която е изработен кламера. Той, както може да се убедите от илюстрацията, не е толкоз потребен, колкото общоприетия кламер.
Моделът на Валер в никакъв случай не е създаван серийно, нито е продаван и патентите му в последна сметка изтича. Въпреки това, доста източници лъжливо го приписва като откривател на кламера и даже скулптура на фотографията по-долу е направена в негова чест през 1989 година, макар че демонстрира класическия кламер, а друг, който Валер е изобретил.
Независимо от това, концепцията, че кламерите са измислени от норвежец доминира и фактът, че те свързват нещата дружно и са евтини, елементарно налични и не прекомерно присъщи, ги прави на пръв взор идеалният знак на кротичък митинг и на опозиция в Норвегия.
…
И по този начин, кой в действителност е изобретил тази огъната офисна тел? Никой не знае сигурно за класическия модел. Той не е патентован в никакъв случай, макар че се счита, че в началото е създадена от Gem Manufacturing Company във Англия някъде през 70-те години на 19 век, а по-късно е въведена в Съединените щати през 91-те години на 19 век. Това е и повода шведската дума за кламер да е „ Gem “.
Норвежците намират и други способи да се опълчват на нацистите. 12 000 от учителите, на които е казано да преподават нацизъм, стачкуват. 1000 от тях са депортирани и изпратени неотложно в лагерите и пандизите, само че след 6 месеца останалите преподаватели към момента не се бяха отказали от стачката и нацистите го писаха изгубена идея – излизането на учители от класната стая беше по-пагубно за военните старания, в сравнение с да са в класните стаи, само че не преподават идеалите на нацистката партия.
