През 90-те години на миналия век в Белгия започва една

През 90-те години на предишния век в Белгия стартира една странна и ужасяваща наклонност – млади девойки изчезват безследно, а полицията няма никакъв отговор какво се случва. Единственият обвинен е Марк Дютро, само че по някаква мистична причина, не е преследван от закона. Абсурдът на това следствие стига до там, че даже неговата лична майка стартира да се съмнява в дейностите му  се обажда в полицията, съобщавайки, че нейният роден наследник държи девойки в един от многото си домове, като ги изнасилва и тормози неведнъж. Изпратеният сигнал е изработен през 80-те години, за малко излиза наяве, че въпросният господин влиза в пандиза и по-късно е пуснат под гаранция през 1992 година

Марк продължава своята остаряла процедура и продължава да се „ забавлява “ по остарелия метод. Не е ясно дали полицията въобще го е разследвала, само че когато най-сетне взема решение да го арестува, открива, че той е отвличал, изнасилвал и измъчвал най-малко още 6 девойки, като 4 от тях умират по време на мъченията.

Ситуацията в действителност е злокобна и цялостна с неточности в следствието, само че още по-трагичното е, че извергът е живеел на обществени помощи и постоянно е употребявал парите, с цел да си купува разнообразни упойващи субстанции, с които да отвлича жертвите си. Белгийското държавно управление е сложено на първа позиция и цялата страна желае не просто оставки, само че и затвор за тези, които в никакъв случай не са обърнали внимание на виковете за помощ. Така се раждат и някои съмнения за застъпничество на педофилски организации, а това води до протести и безредици.

Цялата рецепта за заличаване е сътворена от един човек, толкоз е належащо, с цел да може една цяла страна да бъде унищожена. Това е историята на Марк Дютро и абсурдът на Белгия.

Марк се ражда на 6 ноември 1956 година в малко село в района на Брюксел. Той е най-голямото от 5 деца в фамилията. Ако очаквате, че е имал проблематично детство, грешите, неговите родители са учители, които са следели да има положително образование и да бъде задоволително просветен. Марк е проблематично дете и един от методите за смирение е пердах. Проблемите стартират, когато напуща дома и взема решение да живее като друмник.

Някои от главните способи за прехранване са като електротехник и даже като секс служащ в някакви моменти. Веднъж, откакто открива, че второто занятие заплаща доста по-добре от първото, взема решение да остане в тази сфера. Така открива опиатите, стартира да краде коли и да се занимава с джебчийство. Толкова е добър, че съумява да изкара пари, с цел да си купи цели 7 къщи.

На към 20-годишна възраст е към този момент женен и има 2-ма сина. Първата му брачна половинка по-късно ще споделя, че Дютро е бил обожател на насилието и откакто се дрогира, стартира да буйства. Друг проблем е, че постоянно изневерявал, а това е композиция, водеща до края на фамилното му общуване. През 80-те години се разделя и заживява с дамата, с която е имал любовна спекулация – Мишел Мартин. Двамата се любуват на концепцията за бързо благосъстояние и не престават незаконна активност.

През лятото на 1985 година Марк към този момент се изморява от концепцията да смъква дами и избира да ги отвлича и изнасилва благодарение на своята втора брачна половинка. Неговото мнение е, че се губи прекалено много време и по тази причина избира да работи по неговия метод. Така имал и повече време, с цел да обръща внимание на втората си брачна половинка, най-малко това ще показа тя в една от медиите. Към това занятие се включва и фамилен другар на име Ван Петегхем, който изготвя проектите и по-късно взе участие в изнасилванията, тъй като Дютро му дължал услуги. Партньорката кара бусът, в който се товарят жертвите. Абсурдният и безразсъден проект на деяние дава резултати, за жалост.

На 7 юни 1985 година откриват своята първа жертва – 11-годишната Силвия Д. Тя се прибира към дома си сама, откакто е ходила на плуване по-рано денем. Групата минава около младото момиче, мъжете изскачат от микробуса, хващат я и до момента в който Мартин се отдалечава от мястото, те слагат белезници и лепенка за уста.

Следва обезчестяване в един гараж, снимане на цялото деяние с камера и освобождение. Всички останали отвличания се случват по същия метод и множеството девойки си потеглят сами. Методиката работи, като някои от жертвите настояват, че изначало им е казано, че се търсят единствено откуп, само че по-късно демонстрират същинските си планове. Гаражът не е най-хубавото място, затова избират една от къщите на Дютро.

Жертвата се изнасилва неведнъж от двата изверга, а най-после я връщат назад в квартала и по-късно я освобождават. Понякога групата носила шоколад и ябълки, различен път минавали и без тези екстри. Важното е, че съвсем постоянно заснемали всичко на камера, с цел да са сигурни, че ще има тишина.

Въпреки опитите да се прикриват, полицията най-сетне съумява да залови групата.

Жан се предава доста елементарно и признава цялата скица на полицията, изброява всички жертви и показва главният уредник. Прехвърля всичката виновност на Марк и въобще не помни да спомене, че педофилът дължал услуги.

През 1986 година семейство Дютро е задържано за похищение и обезчестяване на 5 дами и девойки на възраст от 11 до 19-годишна възраст. Тъй като гениите са били задоволително умни, с цел да записват всичко, в това число и да водят списък на откраднатото, обвиняването няма никакви проблеми, с цел да заведе дело и да раздаде правораздаване.

Мартин влиза в пандиза за 13.5 години, неговият съизвършител Ван и брачната половинка му Мартин са наказани на 6.5 години и 5 години.

Майката на Дютро ще изпрати писмо до шефа на пандиза и ще изясни, че от дълго време познава избухливия темперамент на своя наследник. Притеснява я нещо друго, никой не знае какво ще измисли Мартин, откакто бъде освободен. Тя е сигурна, че синът ѝ най-вероятно ще продължи своята активност и ще бъде доста по-добър в това, което прави. И майката е била права, Дютро в действителност мисли върху концепция, с която да стартира да живее още по-добре, като нямал никакво желание да се отхвърля от своите парадокси. Един необикновен миг е, че този човек в действителност е бил задоволително злокобен и сложен в своето начинание.

Още в пандиза, Марк ще си изкара здравно, с което ще потвърждава, че е неработоспособен и би трябвало да получава месечни помощи, когато бъде освободен. Кара психиатърът в пандиза да му даде и хапчета за сън, които няма да се употребяват, а ще се употребяват против бъдещите жертви. Мащабът на проекта му е толкоз неуместен, само че работещ, че психопатът е знаел какво ще прави сега, в който е освободен.

Предупрежденията на майката остават в предишното, а Дютро излиза на независимост под гаранция през 1992 година след 3 години от своята присъда. Веднъж на независимост, изродът към този момент е подготвен да развихри своята нова система за работа, като този път ще бъде в действителност брилянтен в своя проект.

За 3 години, всеки разбор на Марк посочил, че неговата съществена неточност е, че е освобождавал жертвите си, а в този момент нямало да допусне сходна неточност.

Вместо да се оправдава и да се опита да живее обикновено, извергът строи килия в своето мазе и сред 1995 и 1996 година стартира да отвлича девойки, които в никакъв случай повече не виждат светлината на деня. Следващите 6 жертви ще бъдат изнасилвани, измъчвани и най-после убивани. Вторият арест ще се случи през 1996 година и за жалост ще стане ясно, че единствено две от жервтите му ще бъдат живи. Те са девойки на 12 и 14-годишна възраст.

Паниката в този интервал в действителност е сериозна, тъй като сигнали за изчезнали деца се появяват в цяла Белгия. На 24 юни 1995 година две 8-годишни деца изчезват от техните домове в Източна Белгия, по-късно през лятото изчезват още две тийнейджърки, до момента в който са на почивка в Остенд – град край морето.

Странните събития карат майката на Дютро още веднъж да напише писмо до полицията, където се показва че жертвите се намират в един от неговите домове. Старицата е дала даже адресите и се е изисквало единствено едно претършуване на всички обекти, само че уви, тази молба остава някъде в архивите на белгийската полиция. Необходими са цели 5 месеца, с цел да може униформените да дойдат със заповед за обиск.

На 6 декември 1995 година Дютро е задържан за кражба на кола и прекарва към 4 месеца в пандиза. една седмиа след ареста, полицията влиза в дома му и макар, че чуват крясъци на девойки в дома, не могат да ги локализират и по този начин и не откриват безумната тюрма. Според показанията на инспекторите, виковете като че ли идвали извън, а не от вътрешната страна.

Добрата вест е, че са открити фотоси и проекти, в които Дютро документира градежа на тъмницата, локализирана подземен. Покрай Марк Дютро и неговата брачна половинка Мартин ще признае, че е знаела за задържането на 8-годишните деца, които са били в тайната килия. Нейната задача била обвързана с храната и водата, само че нищо повече. Мартин постоянно не ги хранела, тъй като се страхувала да влиза при тях, само че пък минавала около въпросната къща, с цел да храни кучетата в двора. След известно време и двете деца умират от апетит.

Малко след освобождението от пандиза през май 1996 година изчезва още едно момиче. 12-годишната Събина Дарден е отивала с колело на учебно заведение, само че в никакъв случай не стигнала. На 9 август изчезва 14-годишната Леатития Делхез, която е отвлечена, до момента в който се прибира към дома си.

На 13 август 1996 година полицията арестува Марк – минали са към 14 месеца от първото похищение и към 3 дни от последното. Извергът е принуден да покаже въпросната килия и там са открити Сабине и Леатития. Момичетата са били упоявани и изнасилвани. Марк демонстрира и мястото, където е погребал двете 8-годишни девойки – дворът на друга негова къща. Покрай техните гробове, полицията открива още едно тяло, това на Бернард Вейнщайн. Въпросният мъж е бил съизвършител, само че откакто решил да издаде Марк, елиминирането му било наложително. По данни на следователите, Бернард е бил заровен жив. Що се отнася до 8-годишните, те също са били заровени живи.

Информацията за въпросната присъда ще накара цяла Белгия да настръхне и да тръгне на линч против всяка форма на власт. Полицията и политиците са под непрекъснат напън, стартират да се водят митинги, а управляващите прекарват цели 14 месеца в съществено проучване на всички къщи, разглеждане на богатите архиви и локализиране на жертвите. По мнението на анализаторите, в случай че някой е обърнал внимание на писмата, изпратени от майката, Дютро най-вероятно е можел да остане без шанса си да отвлече още 4 девойки.

На 20 октомври цяла Белгия стачкува против съда, полицията и управляващите, които са неглижирали случая. Те желаят правдивост, оставки и смяна на системата. Мнозина упорстват и за смяна на закона и отношението по отношение на педофилите. Най-различни теории също намират място в историята на изверга, мнозина са заявявали, че Марк е бил част от огромен педофилски кръг, който включвал и хора от високите постове, а в този момент властта се опитвала да се скрие, прехвърляйки виновността единствено на него.

През 1996 година Реджина Лоф ще каже на следователите, че е била предадена от нейните лични родители на непознати, които я водили по секс празненства, тогава е била единствено на 12 години. Именно там се срещнала с някои много властни и мощни персони, които се хвалили, че са изнасилвали, измъчвали и даже убивали дребни девойки. Реджина твъди, че Дютро е бил индивидът, който носил опиати и най-различни хапчета за усмиряване на жертвите.

Лоф в никакъв случай не демонстрира доказателства, само че е задоволително за медиите да започват цяла дрънканица от фантастиките ѝ, а по-късно да продължат да разгласяват небивалици.

Със стартирането на делото, медиите не са поканени в правосъдната зала. Необходими са години, с цел да се резервира седалка в съда, когато стартира да се гледа неговото дело за убийтва. Причината за толкоз късното наказание е, че всеки следовател е работил и търсил въпросния тайнствен кръг от педофили, който по този начин и не се открива. По същото време има още един проблем, изданието The Guardian показва, че повече от 20 очевидеца по делото са починали при мистериозни условия.

Един от убитите съучастници на Марк.

На 9 април 1997 година самостоятелен парламентарен комитет стартира следствие по случая и открива, че полицията не е била готова, способена и праволинейна в следствието на въпросния случай. Проблемите не престават, само че това надалеч не е краят.

През април 1998 година Дютро съумява да избяга от пандиза. Този човек отхвърля да остане пропуснат и се пробва да напусне страната, само че все пак няма тази опция. Преследването е толкоз безмилостно, че единствено за няколко дни е върнат назад в килията си. Населението освен не желае да търпи повече издънки, само че и излиза за кръв.

След тежки конфликти с полицията, шефът на полицията, министърът на правораздаването, министърът на вътрешните работи и други по-важни постове, подават своите оставки.

През 1999 година идва и следващият удар, водещият прокурор по делото – Хюбърт Маса ще се самоубие, въпреки и мнозина да считат, че това не е било тъкмо самоубийство.

Делото продължава цели 3 месеца и включва стотици очевидци. Дютро признава своята виновност и отхвърля да е взел участие в убийството на всяко друго момиче в интервала. Двете оживели девойки дават показания и показват педофила за техен грабител. Тя показва, че по време на 80-те дни в тъмницата е била сама и е нямало други хора. От показанията на девойките излиза наяве, че извергът се е наслаждавал по време на изнасилванията и се възбуждал повече, когато причинявал болежка.

Дютро не пада по тил и декларира, че е бил част от педофилски кръг, където е бил единствено пионка в закононарушение, което може да накара цяла Белгия да настръхне и той надалеч не е единствения или главният причинител на закононарушенията, зад него имало още доста други.

На 17 юни 2004 година Марк Дютро е упрекнат за обезчестяване, похищение и водене на формация за похищение на деца. Признат е за отговорен за три убийства и съучастие в убийства. Осъден е на пожизнен затвор. Мишел Мартин е приета за отговорна за убийството на двете девойки, които оставила да гладуват, до момента в който мъжът ѝ бил в пандиза, тя излежава присъда от 30 години. Останалите съучастници получават 25 и 5 години затвор.

През цялото време Дютро написа писма до съда за опрощение, само че продължава да е в пандиза и най-вероятно няма да бъде в никакъв случай освободен.

На фотосите може да видите някои от къщите на Марк Дютро в Белгия, част от тях са били употребявани за осъществяването на закононарушенията.