Везувий е убил жителите на Помпей само за 17 минути
През 79 година сл. Хр. античният град Помпей е бил унищожен от изригването на вулкана Везувий. Хиляди души умират както в града, по този начин и в намиращия се наоколо Херкулан. Сега ново проучване твърди, че са били нужни единствено 17 минути, с цел да могат пепелта и газовете да убият обречените поданици.
Смята се, че близо 2-те хиляди души, които умират, не са били застигнати от реките от лава, а са умрели от задушаване поради големия облак от изпепеляваща пепел и газ, изхвърлен от вулкана. Впоследствие останките от всичко това покриват телата им и даже резервират предсмъртните им пози.
Херкулан, ситуиран в основата на вулкана, не е имал никакъв късмет. Не е изключено обаче някои поданици на Помпей, ситуиран на 10 км., да са се измъкнали. Особено в случай че пирокластичният поток (бързо движещ се поток от свръхнагорещени скали, тефра, сажди и токсични газове) от вулкана е траял по-малко от 17 минути, пишат откривателите в Scientific Reports.
Предсмъртните пози на жителите на Помпей са непокътнати с реорганизация с гипс и могат да бъдат видени в Националния археологически музей на Неапол. Те са основани въз основата на следите от телата, оставени в пепелта. Именно с помощта на тях можем да предположим по какъв начин тъкмо са умрели, а теориите варират – от задушаване, през ненадейно и смъртоносно нагорещяване (без да е имало време да се задушат), до безусловно изпичане.
Новото проучване е проучило пирокластичния поток, достигнал града и какъв брой бързо са пътували частиците в него. Според модела на учените облакът, чиято температура е достигала 100 градуса по Целзий, най-вероятно е обхванал града в границите на 10-20 минути след изригването.
Снимка: Giannis Papanikos / Shutterstock
Предишни изследвания настояват, че в случай че изхождаме от позата на хората, те не са се задушили, а са починали от извънредно високата горещина – техните тела са изпаднали в потрес и по-специално, в така наречен трупно вкочаняване (лат. rigor mortis). Това е един от признаците на гибелта, породен от химическите промени в мускулите след настъпването на гибелта. Процесът се характеризира с втвърдяването на телесните крака.
Новото изследване обаче ни насочва вниманието към обстоятелството, че има непокътнати фрагменти от облекла – те не са били изгорени от пирокластичния поток, а това от своя страна значи, че температурите са били по-ниски от тези, при които тъкани като коприна и вълна се разпадат (съответно 130 и 150 градуса по Целзий).
Фината пепел от вулканичните изригвания може да измине огромни дистанции, а частиците, задържащи се във въздуха, са изключително рискови за човешкото здраве (дори и в дребни количества). Според откривателите хората могат да оцелеят на чист парещ въздух (от порядъка на 200-250 градуса по Целзий) за 2-5 минути. Вдишването на гореща фина пепел обаче понижава доста това време. Времето на излагане в тази ситуация е ключът, споделят учените и насочват вниманието ни към по-старо изследване, съгласно което хората, претърпели изригванията на вулкана Мерапи в Ява през 1994 и 2010 са оживели на излагане от порядъка на няколко минути. Това обаче е първият път, в който продължителността на пирокластичния поток се квантифицира чрез Помпей като модел.
Откритията на учените демонстрират, че Помпей евентуално е бил обхванат от пепел, газ и вулканични частици за 10-20 минути (т.е. приблизително за 17 минути) – задоволително дълго, че вдишването на горещата пепел в потока смъртоносно. „ Тази дълготрайност е много дълга спрямо няколкото минути, за които се счита, че човек може да оцелее, в случай че е обхванат от пирокластичен поток, даже и при ниски температури “, пишат създателите.
По-доброто познаване на естеството и продължителността на пирокластичните потоци ще разреши на учените да възнамеряват по-адекватни способи за евакуация на хората, живеещи край дейни вулкани.
Източник: IFLScience
