В сянката на Тръмп: Байдън в Саудитска Арабия
През 70-те години на XX-ти век доктрината " Никсън " планува сглобяването на съюз сред Иран и Саудитска Арабия в Близкия Изток. Идеята на този алианс е да пази ползите на Съединени американски щати в района, в това число ориентирани против разширението на въздействието на Съюз на съветските социалистически републики. За да се реализира тази цел, Техеран ще способства с изключителните си военни благоприятни условия към оня миг (никак не инцидентно режимът на шаха Иран е главен клиент на американския военно-промишлен комплекс преди революцията от 1979-та година), а Саудитска Арабия - с финансовите си благоприятни условия.
Десетилетия по-късно наподобява по този начин, че Съединени американски щати имат все по-ограничени благоприятни условия за партньорства в Близкия Изток, а доктрината " Никсън " е избледняващ спомен. Иран стои все по-близо до Китай (с който през 2020-та година подписа капиталово съглашение за 400 млрд долара) и Русия (с която усъвършенства интернационалния транспортен кулоар Север - Юг, който е различен план на трафика през Суецкия канал). Междувременно договарянията сред Вашингтон и Техеран за възобновяване на Ядрената договорка, водени посредством посредничеството на европейските дипломати, тъпчат на едно място.
Саудитска Арабия пък, в чието геополитическо ситуиране другояче панамериканизмът е основен принцип, има хладни връзки с демократическата администрация в Белия дом (така беше и при тази на Барак Обама). Сред множеството аргументи за това, измежду които са убийството на журналиста Джамал Хашоги и положението на човешките права и свободи в кралството като цяло, е и нежеланието на Вашингтон да продава безпилотни самолети на Риад. Като резултат на това Саудитска Арабия и Китай подписаха съглашение за взаимно произвеждане на дронове по-рано тази година. Риад в това време се трансформира и в един от най-големите купувачи на китайските безпилотни самолети Wing Loong II. Добавете към това и друго: Пекин е най-големият вносител на саудитски нефт. Перспективата за " сглобяване " на съдействие сред Саудитска Арабия и Китай, крепящо се на формулата нефт против военна технология, няма по какъв начин да не припомня на Вашингтон за естеството на личното им партньорство с Риад преди време. Оттук и задоволително откровените думи на Джо Байдън, съгласно които неговата аудиенция в Саудитска Арабия е подбудена, наред с желанието за " опълчване на Русия ", по този начин и за " надделяване над Китай ".
Колкото и комплицирано да наподобява визитата на Джо Байдън в Саудитска Арабия, имайки поради рецензията и обвиняванията на американския президент по отношение на държанието на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, което в този момент услужливо бива напомняно на ръководителя на Белия дом от прогресивното крило на личната му партия, то идната аудиенция в Джеда не е спонтанен акт. Напротив, напоследък Мохамед бин Салман се опиташе да се приспособява по отношение на някои съществени цели на американската външна политика в района, тъй че да " трасира " това посещаване на Байдън, с който да бъдат разведрени връзките на саудитския престолонаследник.
Така да вземем за пример, още предходната година Риад, макар тихото незадоволство на ОАЕ, инициира разведряване на връзките с Катар и предприе стъпки за разрешаване на спора с Доха. Впоследствие пък саудитските управляващи поддържаха сключването на помирение в Йемен. Тези две неща несъмнено са по усета на администрацията на Джо Байдън. А с цел да усили тежестта си пред американския президент, Мохамед бин Салман реализира редица визити - в Египет, Йордания и Турция - пробвайки да подчертава върху лидерския имидж на Кралството като един от главните центрове на власт в района.
Разбира се, американците биха желали повече от това. Например, Риад продължава да " влачи крайник " в официализирането на връзките си с Израел; за разлика от ОАЕ и Мароко, които лидират този развой, около подписаните Авраамически съглашения през 2020-та година. Предвид скочилите цени на петрола около войната в Украйна, Саудитска Арабия, въпреки да усили производството си на нефт, по този начин и не го направи в значимо количество, тъй че да бъде усетено от потребителите. Последното е изключително значимо, в случай че не толкоз за Съединени американски щати, доколкото Вашингтон към този момент не разчита на въглеводородите от Близкия Изток, то за Европа, която желае в незабавен порядък да диверсифицира своите източници на естествени запаси. В този смисъл, визитата на Байдън в Саудистка Арабия ще бъде значимо за Стария континент. Дори и да има положителна смяна в енергийната политика на Риад, то това ще се случи на процедура след септември месец, когато ОПЕК+ ще води нови диалози за квотите нефт, които страните членки ще дават на пазара. В този развой обаче Саудитска Арабия ще е сред чука и наковалнята, защото на американския напън за увеличение на добива на нефт ще противостои този на Русия, член на ОПЕК+, за тъкмо противоположното. Така или другояче, самият факт, че американската делегация избира да не слагат акцент върху въглеводородите, значи, че те нямат огромни упования за смяна на политиката на рандеман на Риад.
Посещението на Байдън в Саудитска Арабия обаче наподобява по-вероятно да донесе дивиденти за Риад, в сравнение с за Вашингтон. Да бъде хазаин на американския президент, пък било и в " разперен формат " на Съвета за съдействие в Персийския залив (плюс Египет, Йордания и Ирак), е триумф единствено по себе си за Мохамед бин Салман. Същият, след упоменатото ликвидиране на Джамал Хашоги, за което от Централно разузнавателно управление на САЩ смятат, че е подредено точно от престолонаследника на кралството, имаше крещяща потребност от това да възвърне връзките си с американците по принцип и с Джо Байдън в частност. Тази нужда произтича от това, че Риад към момента разчита извънредно на Съединени американски щати за своята сигурност. Оттук и един от общоприетите импулси на Саудитска Арабия, ориентирани в настояването за спомагателни гаранции от Вашингтон, в това число посредством консолидираното на военно-въздушен щит измежду арабски страни от района по отношение на Иран и хутите в Йемен.
Дали визитата на Байдън в Саудитска Арабия (и Израел преди това) ще бъде сполучливо зависи и от други развръзки, които биват коментирани в международната преса в прелиминарен порядък. Знак за позитивно развиване, да вземем за пример, би било това дали в Йерусалим американският президент и израелският министър-председател Яир Лапид ще оповестят основаването на Iron Beam - отбранителна система със лазерна технология. В Джеда пък, позволяват от Financial Times, е допустимо да се стигне до оповестяването на свързване на енергийната мрежа на Ирак към тази на Саудитска Арабия, което ще спомогне на Багдад да понижи своята енергийна взаимозависимост от Иран. Други медии пък загатват, че е допустимо, в случай че въпреки и Риад да не официализира връзките си с Тел Авив, то най-малко да бъде направена крачка в тази посока (като откриването на директни полети от Израел до Саудитска Арабия; все още, да вземем за пример, с цел да могат мюсюлманите от Израел да осъществят поклонение до свещените места в Мека, те би трябвало да минат през трета страна, което в допълнение оскъпява пътуването им). В медиите се разяснява също, че е допустимо да се официализира съгласие за режима на достъп през проливите на остров Тиран, изравен на входа към Израел сред Червено море и залива Акаба, чийто суверенитет бе трансфериран от Египет на Саудитска Арабия преди години (за да се случи последното, бе належащо единодушието и на Тел Авив).
Независимо от развоя на визитите на Джо Байдън в Израел, Западния бряг и Саудитска Арабия, настоящият американски президент ще остане в сянката на своя предходник в Белия дом. Именно Доналд Тръмп направи повече от предстоящото в прокарването на израелско-арабското съдействие (което другояче е отколешна фантазия за американската дипломация в региона). Това Тръмп реализира, с изключение на с подписването на упоменатите Авраамически съглашения, по този начин и с отдръпването на Съединени американски щати от Ядрената договорка с Иран. Списъкът с решенията на Тръмп, които удовлетворяваха взаимно и Тел Авив, и Риад, в действителност бе дълъг и включваше както убийството на Касем Сюлеймани, началник на Ал-Кудс в границите на Ислямската революционна армия, по този начин и оповестяването на Пасдаран за терористична организация.
Но десетилетия след доктрината " Никсън ", стойностите в уравнението са изменени и Съединени американски щати имат потребност от нова концептуализация на наличието си в Близкия Изток. Тя би трябвало да бъде съобразена както с външнополитическите цели на Вашингтон, свързани с Източна (а не Западна) Азия, по този начин и с това, че Китай развива сполучливи двустранни партньорства с редица от американските съдружници в района (Саудитска Арабия, ОАЕ, Турция, Израел и т.н). Текущата американска администрация обаче наподобява " потопена " в икономическите проблеми на страната, което слага под въпрос това дали тя ще има времето и ресурса да даде своя принос за такава концептуализация.
Десетилетия по-късно наподобява по този начин, че Съединени американски щати имат все по-ограничени благоприятни условия за партньорства в Близкия Изток, а доктрината " Никсън " е избледняващ спомен. Иран стои все по-близо до Китай (с който през 2020-та година подписа капиталово съглашение за 400 млрд долара) и Русия (с която усъвършенства интернационалния транспортен кулоар Север - Юг, който е различен план на трафика през Суецкия канал). Междувременно договарянията сред Вашингтон и Техеран за възобновяване на Ядрената договорка, водени посредством посредничеството на европейските дипломати, тъпчат на едно място.
Саудитска Арабия пък, в чието геополитическо ситуиране другояче панамериканизмът е основен принцип, има хладни връзки с демократическата администрация в Белия дом (така беше и при тази на Барак Обама). Сред множеството аргументи за това, измежду които са убийството на журналиста Джамал Хашоги и положението на човешките права и свободи в кралството като цяло, е и нежеланието на Вашингтон да продава безпилотни самолети на Риад. Като резултат на това Саудитска Арабия и Китай подписаха съглашение за взаимно произвеждане на дронове по-рано тази година. Риад в това време се трансформира и в един от най-големите купувачи на китайските безпилотни самолети Wing Loong II. Добавете към това и друго: Пекин е най-големият вносител на саудитски нефт. Перспективата за " сглобяване " на съдействие сред Саудитска Арабия и Китай, крепящо се на формулата нефт против военна технология, няма по какъв начин да не припомня на Вашингтон за естеството на личното им партньорство с Риад преди време. Оттук и задоволително откровените думи на Джо Байдън, съгласно които неговата аудиенция в Саудитска Арабия е подбудена, наред с желанието за " опълчване на Русия ", по този начин и за " надделяване над Китай ".
Колкото и комплицирано да наподобява визитата на Джо Байдън в Саудитска Арабия, имайки поради рецензията и обвиняванията на американския президент по отношение на държанието на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, което в този момент услужливо бива напомняно на ръководителя на Белия дом от прогресивното крило на личната му партия, то идната аудиенция в Джеда не е спонтанен акт. Напротив, напоследък Мохамед бин Салман се опиташе да се приспособява по отношение на някои съществени цели на американската външна политика в района, тъй че да " трасира " това посещаване на Байдън, с който да бъдат разведрени връзките на саудитския престолонаследник.
Така да вземем за пример, още предходната година Риад, макар тихото незадоволство на ОАЕ, инициира разведряване на връзките с Катар и предприе стъпки за разрешаване на спора с Доха. Впоследствие пък саудитските управляващи поддържаха сключването на помирение в Йемен. Тези две неща несъмнено са по усета на администрацията на Джо Байдън. А с цел да усили тежестта си пред американския президент, Мохамед бин Салман реализира редица визити - в Египет, Йордания и Турция - пробвайки да подчертава върху лидерския имидж на Кралството като един от главните центрове на власт в района.
Разбира се, американците биха желали повече от това. Например, Риад продължава да " влачи крайник " в официализирането на връзките си с Израел; за разлика от ОАЕ и Мароко, които лидират този развой, около подписаните Авраамически съглашения през 2020-та година. Предвид скочилите цени на петрола около войната в Украйна, Саудитска Арабия, въпреки да усили производството си на нефт, по този начин и не го направи в значимо количество, тъй че да бъде усетено от потребителите. Последното е изключително значимо, в случай че не толкоз за Съединени американски щати, доколкото Вашингтон към този момент не разчита на въглеводородите от Близкия Изток, то за Европа, която желае в незабавен порядък да диверсифицира своите източници на естествени запаси. В този смисъл, визитата на Байдън в Саудистка Арабия ще бъде значимо за Стария континент. Дори и да има положителна смяна в енергийната политика на Риад, то това ще се случи на процедура след септември месец, когато ОПЕК+ ще води нови диалози за квотите нефт, които страните членки ще дават на пазара. В този развой обаче Саудитска Арабия ще е сред чука и наковалнята, защото на американския напън за увеличение на добива на нефт ще противостои този на Русия, член на ОПЕК+, за тъкмо противоположното. Така или другояче, самият факт, че американската делегация избира да не слагат акцент върху въглеводородите, значи, че те нямат огромни упования за смяна на политиката на рандеман на Риад.
Посещението на Байдън в Саудитска Арабия обаче наподобява по-вероятно да донесе дивиденти за Риад, в сравнение с за Вашингтон. Да бъде хазаин на американския президент, пък било и в " разперен формат " на Съвета за съдействие в Персийския залив (плюс Египет, Йордания и Ирак), е триумф единствено по себе си за Мохамед бин Салман. Същият, след упоменатото ликвидиране на Джамал Хашоги, за което от Централно разузнавателно управление на САЩ смятат, че е подредено точно от престолонаследника на кралството, имаше крещяща потребност от това да възвърне връзките си с американците по принцип и с Джо Байдън в частност. Тази нужда произтича от това, че Риад към момента разчита извънредно на Съединени американски щати за своята сигурност. Оттук и един от общоприетите импулси на Саудитска Арабия, ориентирани в настояването за спомагателни гаранции от Вашингтон, в това число посредством консолидираното на военно-въздушен щит измежду арабски страни от района по отношение на Иран и хутите в Йемен.
Дали визитата на Байдън в Саудитска Арабия (и Израел преди това) ще бъде сполучливо зависи и от други развръзки, които биват коментирани в международната преса в прелиминарен порядък. Знак за позитивно развиване, да вземем за пример, би било това дали в Йерусалим американският президент и израелският министър-председател Яир Лапид ще оповестят основаването на Iron Beam - отбранителна система със лазерна технология. В Джеда пък, позволяват от Financial Times, е допустимо да се стигне до оповестяването на свързване на енергийната мрежа на Ирак към тази на Саудитска Арабия, което ще спомогне на Багдад да понижи своята енергийна взаимозависимост от Иран. Други медии пък загатват, че е допустимо, в случай че въпреки и Риад да не официализира връзките си с Тел Авив, то най-малко да бъде направена крачка в тази посока (като откриването на директни полети от Израел до Саудитска Арабия; все още, да вземем за пример, с цел да могат мюсюлманите от Израел да осъществят поклонение до свещените места в Мека, те би трябвало да минат през трета страна, което в допълнение оскъпява пътуването им). В медиите се разяснява също, че е допустимо да се официализира съгласие за режима на достъп през проливите на остров Тиран, изравен на входа към Израел сред Червено море и залива Акаба, чийто суверенитет бе трансфериран от Египет на Саудитска Арабия преди години (за да се случи последното, бе належащо единодушието и на Тел Авив).
Независимо от развоя на визитите на Джо Байдън в Израел, Западния бряг и Саудитска Арабия, настоящият американски президент ще остане в сянката на своя предходник в Белия дом. Именно Доналд Тръмп направи повече от предстоящото в прокарването на израелско-арабското съдействие (което другояче е отколешна фантазия за американската дипломация в региона). Това Тръмп реализира, с изключение на с подписването на упоменатите Авраамически съглашения, по този начин и с отдръпването на Съединени американски щати от Ядрената договорка с Иран. Списъкът с решенията на Тръмп, които удовлетворяваха взаимно и Тел Авив, и Риад, в действителност бе дълъг и включваше както убийството на Касем Сюлеймани, началник на Ал-Кудс в границите на Ислямската революционна армия, по този начин и оповестяването на Пасдаран за терористична организация.
Но десетилетия след доктрината " Никсън ", стойностите в уравнението са изменени и Съединени американски щати имат потребност от нова концептуализация на наличието си в Близкия Изток. Тя би трябвало да бъде съобразена както с външнополитическите цели на Вашингтон, свързани с Източна (а не Западна) Азия, по този начин и с това, че Китай развива сполучливи двустранни партньорства с редица от американските съдружници в района (Саудитска Арабия, ОАЕ, Турция, Израел и т.н). Текущата американска администрация обаче наподобява " потопена " в икономическите проблеми на страната, което слага под въпрос това дали тя ще има времето и ресурса да даде своя принос за такава концептуализация.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ