Кан Котраг
През 668 година умира кан Кубрат - основателят на Стара Велика България. Синовете му се разделят след гибелта му и поемат във всички направления на света макар завета на татко си да останат единни.
Според летописците хронологически петимата синове на Кубрат се подреждат съгласно датата на раждането си по следния метод: Баян, Котраг, Аспарух, Кубер, Алцек. Сред тях най-слабо прочут ни е вторият от братята - Котраг.
Всички обстоятелства сочат, че Котраг е втори по ред наследник на Кубрат. Собственото му име не е известно. Котраг се счита за епоним от името на племето котраги, което той предвожда. Според рождените дати на Баян и Аспарух, които ни дават календарните таблици, най-вероятно Котраг е роден през 630 или 631. Точната година на гибелта му не е известна, допуска се, че това е 673 година.
Котраг потегля отпред на своите българи в североизточна посока, в търсене на нов дом за разрастващия се народ. Установява се по продължение на междинното течение на река Волга. Местните племена на марийци и удмурти, както и на самирите, които са негови съдружници, Котраг обезпечава мира и просперитета в основаната страна.
Така слага началото на една велика българска империя, която съумява да се запази цели 10 века след него. Тя е известна в историята като Волжко - Камска България. От оскъдните исторически извори се знае, че има двама сина - Ишкул и Ирхан, като е завещан от втория си наследник.
Известна година в летоброенето на Котраговата страна е 922 година. Тогава в двора на кутригурския държател идва арабският делегат ибн Фадлан. В същата година ислямът става публична вяра във Волжка България. Столица остаряла Велики Болгар.
В първата третина на ХІІІ век страната, учредена от кан Котраг, е разгромена при нашествието на татаро-монголите. През ХV век е възобновена под името Казанско ханство. Наричат я още Велики Болгар. През ХVІ век е превзета от Иван ІV Грозни.
Потомците на Котраг останали да живеят край Волга, а днешните наследници на народа му могат да бъдат открити измежду руснаците, украинците и малцината българи, оживели при русификацията след ХV век.
