В Древна Атина има закон за прогонване на политици чрез народен глас
През 60-те години на предишния век археолозите вършат едно доста забавно разобличаване за историята на изборите в предишното. Откриването на специфични бюлетини – общият им брой е към 8500, демонстрира, че изборите са направени през 471 година прочие Хр. Археолозите откриват въпросните документи на поле покрай Атина. Счупените глинени части са първият еквивалент на хартията, който в миналото античните гърци са употребявали.
Информацията на тях е надалеч по-интересна, освен като изобретение, само че и като информация. Оказва се, че въпросните са били предопределени напълно за популацията, както и за разнообразни политически персони по това време. Наричат се остраца, като всяка една от тях има особено предопределение. Това е бюлетина, която се предлага и в нея участват имената на всички политици. Победителят в това гласоподаване получава възбрана да живее в Атина в период от 10 години.
Тази процедура е била наложена от 487 година до 416 година прочие Хр. Остраца е била предлагана на всеки пълновръстен жител на Атини може да гласоподава за прогонването на някого, освен това без да има обективен съд. Събирането на отрицателен глас е изцяло задоволително, с цел да не се желае сметка и да не се задават въпроси на евентуалния заплашен от изпъждане. Идеята на античните гърци е, че по този метод можели умерено да отстраняват тираните и точно националният глас ще подсигурява, че в случай че въпросният не напусне, нито една власт няма да го пази, а това слага дължината на живота му под необикновен въпрос.
В началото на този закон, жителите могат да предлагат всеки един човек и откакто не работи вярно – постоянно се прогонват хора, които нямат никаква виновност, гърците го трансформират. Сега персона, която не се занимава с политика, наложително би трябвало да премине през съда и да употребява всички благоприятни условия да се отбрани. Политиците се трансформират единствена цел, изключително в случай че нарушават публичните правила или съставляват една по-сериозна опасност за публичният закон.
Атиняните първо би трябвало да изискват подобен избор, т.е. би трябвало да се изберат евентуалните хора, застрашени с изпъждане и едвам по-късно се раздават бюлетините. Предварително би трябвало да се сложи дата за събитието и претендента, който има най-малко 6000 гласа, публично е пропъден, само че ще открием, че в предишното има задоволително случаи, в които съответни имена в архивите не са успявали да получат финалния избор и някои са призовавани по няколко пъти в месеца, с цел да може най-сетне да изоставен полиса. Една добра процедура е, че градът е директно подвластен от всеки жител и всеки един има право да взе участие директно в политиката.
По това време обаче ще открием, че жители могат да бъдат единствено мъжете, дамите са изключени, робите също нямат право да дават мнение за контрола и въздействието на политиката. Броят на чистокръвните атиняни нормално доближава публична цифра от близо 60 000 души, само че доста по-малко хора са съумели да се доберат до политиката, а с това да употребяват въздействието си, както и силата, идваща със закона.
Почти всички атиняни са се считали за обещаващи политици и този кръг постоянно е търсил будните и по-активни хора. Дори великият Перикъл, в миналото считан за извънреден общественик и оратор, в миналото е бил претендент за прогонване, изключително откакто неговите упоритости са били за построяването на Партенонът и други паметници като Акрополът – приети за безусловно човешко културно завещание. Интересното е, че гласуването с бюлетини не е нещо непознато за Атинската народна власт. Кандидате за най-различни позиции се избират тъкмо по този метод.
По време на асамблеите, когато се оферират разнообразни закони, още веднъж жителите имат право да гласоподават, само че също по този начин гласовете би трябвало да се броят пред всички на ръка. Въпросният закон Остраца е изключително рядка демонстрация, само че в някои моменти също е гласуван, с цел да може някой самозабравил се политик да бъде пропъден. Откриването на тези артефакти може да покаже и за какво избрани направления и претекстове са взети в съответния интервал.
Първите такива бюлетини са открити през 1853 година и през идващия век са добавени повече от 1600, с които се гласоподават най-различни закони, прогонване и даже наказания. Нещо още по-интересно е, че практиката се усвоява и от редица други градове. Немските археолози през 1966 година копаят покрай Керамейк – един от северните квартали на Атина, който обаче в предишното е бил самостоятелна локация.
Официално претекстовете за търсене там са на най-различни глинени артефакти, тъй като в същата околност е имало редица занаятчии, които са произвеждали вази, амфори и други артикули. Глинените бюлетини са създадени от рециклирани остарели предмети, на които стоят най-различни надписи – постоянно с прогонваните хора. Германците не престават да търсят до 1969 година и учат въпросните в последните няколко десетилетия. Едва през 2018 година Стефан Бране от Германския университет в Гисен ще разгласява цялостния азбучник на всички открити остраца, които са били извадени сред 1910 и 2005 година
Повечето бюлетини са били за прогонването на атинския политик Мегаклес, който най-вероятно е съумял да подразни всички с охолния си живот. Историческите мемоари за него показват, че е бил изпъден през 486 година прочие Хр. и датата дава отговор доста тъкмо с откритите доказателства по тематиката. Други бюлетини съдържат имената на исторически персони, които не са почнали своята кариера преди 470-те години прочие Хр. Сред вторите може да се открие още веднъж името на Мегаклес, който явно е бил изпъден през 471 година прочие Хр. и по-късно се е върнал през 481 година прочие Хр. и още веднъж е пропъден. По това време другият конкурент, който може да получи номинация е военачалник Темистокъл, прочут с борбата при Маратон. Той е пропъден през идната година, явно първият е бил по-голям.
Гласовете постоянно би трябвало да се разпределят сред двама или трима души, само че откритията и записките показват, че някои от посочените даже не са били известни на архивите до този миг. Причината е, че множеството писатели, историци и философи са се фокусирали най-вече върху мощните на деня. Това включва генерали, политици, обособени харизматични персони и други. Не всички получават нужната светлина под прожекторите, а и вписването в архивите продължава да се счита за особена респект.
В един миг самият закон извършва функционалността на бухалка и евентуалните съперници на политическия хайлайф се гласоподават за прогонване, преди въобще да стигнат до властта. Мегаклес Хипократус е бил съден за изпъждане за нарушение на закона, само че за мнозина това е политическа офанзива. Друг злощастник е Кимон Милтиаду, който е роден аристократ, воин от войната и обвинен за връзка със своята полу-сестра. След смяната на закона, нейното име също може да се открие в листата за лишаване на поданството.
Учените са на мнение, че по време на избори, този закон е поставян най-често. И в името на положителния жлъч и тежката реторика, няма по какъв начин да не видим, че някои да вземем за пример са дали своят вот за лимоз или апетит. Това демонстрира, че политиката продължава да бъде не просто занимателна, само че и саркастична в някои тежки моменти. Тази политика е употребена и за време, в което някой плебей стартира да се приготвя за въстание, като точно това води до изключване от обществото, пласиране или други.
Друг забавен миг е, че някои от глинените бюлетини демонстрира и още нещо – поправянето на имената. Тоест изисква се от всеки гласоподавател не просто да гласоподава, само че и да написа вярно. При първите гласувания, открити при започване на археологическите разкопки даже може да се открие един и същи почерк, което демонстрира, че необразованите атиняни не са били доста малко. По това време са открити и голям брой бюлетини за изгонването на генерала, т.е. събраният популизъм е бил допълнително.
Според Плутарх, последният употребен подобен избор е бил узаконен през 416 година прочие Хр. и е бил употребен за политическите съперници Алкибадес и Никиас. Интересното е, че те прибавят и още един конкурент – Хиперболус, който отнася гнева на обществото.
