Остракон: Когато гърците гласуваха кого да изгонят от Атина
През 60-те години на предишния век археолозите вършиха удивително изобретение: те откриват купчина от към 8 500 бюлетини, евентуално от гласоподаване, извършено през 471 година прочие н. е. в Атина. Тези начупени части керамика са античният еквивалент на части хартия… само че вместо да вкарват някого в политиката, те се употребяват, с цел да разкарат някого от града. Наречено острак (или остракон), всяко керамично парче е надраскано с името на претендент, който гласоподавателят желае да изгони от града за идващите 10 години.
От към 487 до 416 година прочие н. е. е развой, посредством който атинските жители могат да прогонят някого от града без съд. „ Казват ни, че поражда като метод да се отърве града от евентуалните тирани. От ранни времена наподобява се употребява против лица, които може би не са отговорни в закононарушение, тъй че дело не може да бъде заведено в съда, само че които по някакъв различен метод са нарушили общностните правила и са сложили под опасност гражданския ред “, споделя историкът Джеймс Сикингер от Държавния университет във Флорида. Атиняните първо гласоподават дали би трябвало да има остракофория (избори за отчуждаване). Ако да, тогава ще се дефинира дата за събитието. Един претендент би трябвало да събере най-малко 6000 гласа против себе си, с цел да бъде изпъден, а историческите записи демонстрират, че това се случва най-малко десетина пъти.
Остракизми има по време на разцвета на атинската народна власт, която разрешава директно присъединяване в ръководството на жителите на града-държава, само че без дамите, робите и родени другаде поданици. Въпреки че броят на жителите от време на време може да доближи 60 000, доста по-малка група хора вземат участие интензивно в политиката на Атина. Остракизмът може да бъде защитна мярка против това някой от тях да получи прекалено много мощ и въздействие. Почти всички най-изявени политици в Атина са цели. Дори Перикъл, великият общественик и оратор, в миналото е бил претендент на такива избори, въпреки и в никакъв случай да не е сполучливо изгонен; неговата амбициозна строителна стратегия, която ни завещава Партенона и другите монументи на Акропола, не е всеобщо обичана.
Писмените бюлетини са много необикновени за атинската народна власт, споделя Сикингер. Кандидатите за доста публични длъжности са избирани посредством чоп. По време на събранията, където жителите гласоподават закони, „ за “ и „ срещу “ нормално се броят с повдигане на ръце. Остраките затова са редки артефакти на една достоверна демократична процедура. Те могат да разкрият скрити елементи от историята, пропуснати от античните хронисти, и да дадат визия за държанието и желанията на гласоподавателите, които другояче биха били невъзможни за научаване.
Първият остракон е разпознат през 1853 година и през идващия век единствено към 1600 са открити от разнообразни залежи в Атина. Така че е удивително събитие, когато немски екип от археолози стартира да открива хиляди остраки в квартал Керамейкос в Атина през 1966 година Керамейкос е напълно близо северозападно от античните стени на Атина и прочут със своите керамични работилници, където художници основават емблематичните атински вази с техните отличителни черти и фигури. Тези бюлетини – направени от фрагменти от разнообразни типове домашен вази и даже керемиди и керамични лампи – са изхвърлени дружно с купчини други отпадъци, с цел да запълнят зарязан канал на река Ериданос. Разкопките не престават там до 1969 година и някои от остраките са изследвани през идващите няколко десетилетия, само че едвам през 2018 година Стефан Брен от немския университет в Гисен разгласява цялостен азбучник, описващ всичките 9 000 остраки, разкопани в Керамейкос сред 1910 година и 2005г.
От тази сбирка най-вече гласове има против атинския общественик Мегаклес, който очевидно е ненавиждан от мнозина поради своя демонстративен и първокласен метод на живот. Историческите записи демонстрират, че той е изпъден през 486 година прочие н. е., само че тази дата наподобява не съответствува с археологическите доказателства: Други бюлетини, открити в Керамейкос, съдържат имена на мъже, които не са почнали политическата си кариера до 70-те години на 4 век прочие н. е., а други са от по-късни стилове керамика. Тези улики карат археолозите да стигнат до заключението, че Мегаклес се е върнал в Атина и е бил изпъден още веднъж през 471 година прочие н. е. Другият най-хубав претендент през тази година наподобява е Темистокъл, популисткият военачалник, взел участие в борбата при Маратон. На идната година той е изпъден.
Гласовете постоянно се концентрират към единствено двама или трима души, само че други човеци – някои от които учените в никакъв случай не са знаели, че съществуват – също получават гласове в значителен брой. „ Писателите от древността се концентрират единствено върху няколко огромни мъже “, споделя Сикингер. „ Историята е историите на водещи фигури, авторитетни персони, генерали и политици, само че други може би не са толкоз известни, но въпреки всичко задоволително изявени, че десетки или стотици хората ги считат за почтени да бъдат изгонени. “
Освен имената на към този момент забравени атински мъже, самите остраки разкриват и отношението на атиняните към съгражданите им. Някои съдържат гадни прилагателни: „ Леагрос Глауконос, клюкар “, „ Каликсен изменник “, „ Ксантип, наследник на Арифрон, е разгласен от този остракон за най-големия измежду грешниците “. Други удрят претендентите на тематика персонален живот. Една бюлетина, подадена през 471 година прочие н. е., е срещу „ Мегаклес Хипократ, прелюбодеец “. (Прелюбодейството тогава е закононарушение, само че може да бъде употребявано и като политическа офанзива.) Друг декларира „ Кимон Милтиаду, вземи Елпинике и си тръгвай! “ Брен изяснява, че благородникът и боен воин (Кимон) е обвинен в блудничество със своята полусестра (Елпинике.) Споменаването на нейното име е един от дребното случаи, когато името на жена се появява на остракон.
