Екипът на Аполо 11 разказва за кацането на Луната през 1969 г.
През 50-те и 60-те години на предишния век геополитическото напрежение доближи нови висоти. Пускането на първия неестествен сателит в света, Спутник 1, от Съветския съюз през октомври 1957 година бележи началото на галактическата конкуренция. На идната година президентът на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер дава отговор, като основава НАСА. През 1961 година неговият правоприемник Джон Кенеди изнася тирада, в която декларира, че желае „ преди да изтече десетилетието, да приземи човек на Луната и да го върне безвредно на Земята “. Програмата Аполо е отдадена на постигането на тази цел.
Ескалацията на американската галактическа стратегия изисква разширение на НАСА и набиране и образование на нови учени, диспечери на полети, компютърни програмисти и астронавти.
Точно бях приключил колежа и влязох в среда в НАСА, където всички говореха на език, който даже не разбирах. Все едно бях в непозната страна. През целия си живот не съм чувал толкоз доста съкращения. Помислих си: „ Леле, в какво съм се впуснал?
Имахме доста младежи, някои още от колежа, и съвсем всички напредваха. Мисля, че защото бяха млади, те си мислеха: „ Имаме задача – по дяволите, дано да забележим дали можем да я изпълним. “ Това е неналичието на боязън. Не е неналичието на познание, че е рисковано – те просто не се опасяваха.
Повечето от нас бяха почитатели на Кенеди: всички го мислехме за страховит. И в случай че задачата му е обвързвана с проучване на космоса, по какъв начин да не го харесваме? И по какъв начин да не реализираме задачата, щом той изиска да я реализираме? Разбира се, лиши доста нощи и почивни дни, само че просто трябваше да я реализираме.
Космическият кораб Аполо 11 се състои от три секции: команден модул на име Колумбия с кабина за астронавтите, Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс; сервизен модул, който обезпечава задвижването, кислорода, водата и електричеството; и лунен модул, наименуван Ийгъл, който ще кацне на Луната и по-късно ще върне астронавтите назад в лунната орбита. Мисията се управлява от Центъра за надзор на задачите в Хюстън, Тексас.
Екипажът на Аполо 11 беше формиран от три в действителност забавни момчета. Нийл беше страховит водач. Той беше спокоен и нямаше доста какво да каже, само че имаше ужасно възприятие за комизъм. Беше готин човек, в действителност страховит. Повечето хора се опитваха да схванат дали би трябвало да вземат участие в този бизнес или не, само че не и Нийл.
Майк, от тримата, беше най-забавният. Той имаше непринудено поведение и се смееше доста. Беше идеалният човек за водач на командния модул, тъй като държеше всичко под надзор.
Бъз беше по-сложна персона. Блестящ човек и добър водач. Той беше по-сериозният от тримата – не се заблуждаваше. Нямаше общителен метод към хората и към момента е подобен, даже в по-късните си години; той в никакъв случай не се промени. Тримата бяха страховит екипаж, тъй като измислиха по какъв начин да работят дружно.
Аполо 11 започва от Космическия център Кенеди, Флорида в 13.32 UTC (координирано универсално време) на 16 юли 1969 година и навлиза в земната орбита 12 минути по-късно. След 1,5 орбити бустерите го изстрелват по траектория към Луната. На 19 юли съдът мина зад Луната и задейства задвижващия си мотор, с цел да навлезе в лунната орбита, откъдето да стартира слизането към лунната повърхнина.
Първо чухме командния модул, тъй като бяха на по-голяма надморска височина. Съобщиха ни, че нещата наподобява вървят добре. Бяха създали маневра зад Луната, с цел да се снижат на около 15 километра височина, от която да стартират кацането.
Нийл беше много остроумен със своя набор от карти, които имаше, които посочваха пътуването през Луната в избрани моменти преди спускането. Той сподели, че съгласно цифрите нещата не се получават както би трябвало. Но ние бяхме уверени, по тази причина го подканихме да се спуска.
Антената не се включваше. Щеше да се включи и изключи, включи и изключи. Дон Пуди, инженер по връзките, сподели да опитаме да реалокира малко транспортното средство… и това беше задоволително. Имахме връзки отново и видяхме, че нещата вървят сносно.
Двигателят още не беше разпален. Имахме още към 10 минути, с цел да решим дали да го запалителен или не. И всичко изглеждаше сносно. И тогава несъмнено не сме преместили кораба задоволително, тъй като се появи много звук. Данни влизаха и излизаха, а ние се приближавахме досега, когато трябваше да стартираме мотора. [Директорът на полета] Джийн [Кранц] ни попита дали сме добре и ние казахме, че сме. Така стартирахме мотора.
След като стартираха мотора, по някаква причина връзката стана в действителност доста неприятна. Ние ги наричахме Ийгъл, а те нас Хюстън, както добре знаете. Комуникаторите ни накараха да се преориентираме още няколко пъти, с цел да получим по-добър сигнал, тъй като в случай че загубим данни, да кажем за 30 секунди, щяхме да сме на ръба да преустановим задачата. Контролът трябваше да знае положението на системите, трябваше да знае траекторията. Така че трябваше да имаме съществени, положителни и надеждни връзки и трябваше да маневрираме няколко пъти, с цел да ги получим.
