През 40-те години на 17 век хората от всички социални

През 40-те години на 17 век хората от всички обществени класове вземат участие в битка по един главен и много тъмен въпрос – кой държи висшата власт в страната, царят или Парламентът? Британските цивилен войни бушуват към този момент в продължение на десетилетие и се трансформират в прелом за душата на Англия. Това е и спор, който ще обхване Уелс, Шотландия и Ирландия с опустошителни последствия. Полученият хаос ще финишира с изтезанието на крал и основаването на републиканска общественост.

Два фактора са значително виновни за реализирането на тази радикална смяна. Единият е депутатът от Хънтингдън, Оливър Кромуел, а другият е най-новаторската военна мощ на епохата – така наречен Нов Модел Армия.

Оливър Кромуел

Когато Чарлз I афишира война на 22 август 1642 година, кралската и парламентарната армии са равносилни – и много аматьорски по повод към борбата и осъществяването й като това включва и техните командири. От страна на роялистите принц Рупърт от Рейн е умел боец, само че той също не може да управлява добре конниците под негово командване. По време на първата огромна борба от войната – тази при Еджхил от 23 октомври 1642 година – роялистите съвсем печелят, когато пробиват парламентарните линии с кавалерийски заряди. Този пробив обаче не е завършен вярно, защото кавалеристите на Рупърт напущат бойното поле, с цел да грабят околните села – по този начин крайният резултат е патов.

По същия метод парламентарните сили в началото са командвани от неефективни аристократи като графовете на Есекс и Манчестър, чиято полева тактика е плаха и летаргична. Резултатът е, че няма решаваща борба през първите две години на войната.

Вече в четиридесетте си години, когато войната избухва, и без никакво военно образование, Кромуел ненадейно става модернист в реорганизирането на армията на Парламента. Личната му мощ произтича от религиозния му жар – той е маниак, който вижда ръката на Бог във всичко и това му разрешава да бъде извънредно убеден пълководец, подготвен да рискува. През 1643 година той образува собствен личен кавалерийски полк в Хънтингдън, който в началото е прочут като Армията на Източната асоциация, само че е запомнен от историята като Айрънсайдс.

Първоначално тази мощ е формирана от решителни тесногръд земеделци, които целенасочено са определени заради строгата си религиозна увереност. Обучението на Кромуел за неговия полк го откроява пред други командири, изключително пред неговите сътрудници роялисти. Той следва нормалната процедура да подрежда своята конница в три реда, като в същото време ги води напред за удар, а не за огнева мощност. Той обаче предизвиква войските си да нападат в тясна групировка, до момента в който яздят коляно до коляно. Това е тактичност, която към този момент е позната в Европа, само че е напълно нова за британските земи. Кромуел бързо се трансформира в упорит професионален боец и неговите айрънсайдци са скъп актив на бойното поле.

Кавалерията на Кромуел изигра забележителна роля в успеха на парламентаристите в борбата при Марстън Мур на 2 юли 1644 година За разлика от своите сътрудници от роялистите, тази конница остава на бойното поле след първичното си нахлуване и продължава да нападна роялистката пехота. Тази демонстрация на дисциплинираност обезпечава северната част на Англия в интерес на Парламента и бетонира репутацията на Кромуел.

Мускетари от Новия Модел Армия

В началото на 1645 година е признат Новият Модел Армия, която включва цялостна метаморфоза на армията на Парламента. Тази нова мощ би трябвало да разполага с 22 000 души, разделени на 12 пехотни полка с по 1200 души във всяка секция. Всеки полк съдържа две-трети мускетари и една-трета мъже с пики. Освен това има 11 кавалерийски полка, един полк драгуни и артилерия от 50 оръдия. Сър Томас Феърфакс командва армията, а пехотата – Филип Скипон.

През април 1645 година Кромуел принуждава посредством законопроекта Самоотричаща се разпоредба депутатите в Камарата на лордовете и общините да не заемат военни длъжности. Есекс и Манчестър подават оставки, само че Кромуел, като народен представител в Кеймбридж, е считан за прекомерно значим и резервира командването си. Феърфакс прави Кромуел пълководец на кавалерията, а айрънсайдците образуват ядрото на силите на Парламента. Ражда се Новия Модел Армия.

Кромуел и Феърфакс бързо развиват новата армията в ефикасна мощ. Един неповторим ход за интервала е офицерите да бъдат назначавани и повишавани по заслуги, а не по обществено състояние. Например, полковник Томас Прайд е някогашен пивовар, а доста други офицери са от непретенциозен генезис. Дисциплината се ползва прецизно, само че бойците са обезщетени с постоянно възнаграждение. Пехотинците получават по осем пенса дневно, до момента в който кавалерията получава два шилинга, защото те би трябвало да се грижат за личните си коне.

Новата армията на Парламента също по този начин се отличава и на външен тип. В ранните години на Гражданските войни някои полкове и от двете страни носят цветни униформи като роялистките – по този начин наречените „ Бели палта “ и „ Сини палта “. Така може да бъде доста мъчно да се отделят другарите от враговете по време на мелето в една борба.

Освен това структурата на Новия Модел Армия е мощно проведена. Служителите поемат характерни отговорности като правосъдие и придобиване на доставки. Тези задания се извършват на национално равнище и под единно командване. За разлика, роялистите са възпрепятствани от разногласия в двора на Карл I в Оксфорд, където основните решения постоянно приключват с дрязги, безпорядък и комплициране.

Ключът към силата на армията е нейната мощна набожност. Кромуел има вяра, че военната победа е резултат от Божията воля. Той желае армията „ да се бие безстрашно за Господ “ като “армия от светии “. За тази цел новобранците са тренирани благодарение на книга, наречена „ Катехизисът на боеца “ като тя внушава на войските възприятие за божествена задача. Един от първите въпроси в нея е: „ Кои са главните неща, които се изискват от боеца? “ Отговорът е: „ Да бъде набожен и благоверен. “

Мъжете са пламенно насърчавани да бъдат почтени, кардинални, политически стимулирани и трезви. Тя са хранени с агитация, че роялистите са изцяло противоположни в държанието си и надлежно са разказани, арогантни, пияни и претенциозни.

Това е войска, която се отличава от останалите, защото е особено основана да подкрепя актуалното политическо и религиозно придвижване. Терминът „ нов модел “ е подобаващ, тъй като нищо сходно не е било създавано преди.