Столицата на Римската империя се премества от Рим в Константинопол
През 3 век в Римската империя има жестока рецесия. Старата столица Рим не могла да извършва функционалността си в тези условия. Император Диоклециан ясно съзнавал това и предпочитал да ръководи империята от малоазийския град Никомидия. Неговият правоприемник Константин I Велики пръв от римските владетели се заема да сътвори нова столица. Мястото за нея било определено извънредно успешно. Тя трябвало да се построи на крайбрежията на Босфора, където се намира античният град Византион и където е естествената географска граница сред Европа и Азия. Строежът на новата столица стартира през ноември 324 година. Лично Константин Велики обрисува проекта на градските стени. След по-малко от шест години, на 11 май 330 година, новата столица е тържествено осветена и получава названието Константинопол – градът на Константин. Още тогава той е именуван Новия Рим. За жителите му и за поданиците на империята той бил просто Градът: неговото великолепие не разрешавало да бъде сгрешен с някой различен град. По-късно (навярно от XI в. нататък), българите го нарекли Цариград, като с това акцентират ролята му на императорско седалище.
Изключително преференциалното състояние и непрестанните императорски грижи бързо трансформират Константинопол в голям, съвсем половинмилионен град, с цветущи занаяти, търговия и изкуство. Той бил построен по сходство на остарелия Рим и съгласно най-хубавите обичаи на римското градоустройство. За разлика от остарелия Рим обаче Константинопол бил към този момент освен римски, само че и християнски град. В него били издигнати освен дворци, амфитеатри и акведукти, само че и величествени християнски храмове. Новата столица като че ли олицетворявала прехода от римско-езическата към християнската ера.
В началото на 5 век (413 г.) Константинопол е обкръжен с втора стена и се трансформира в най-добре укрепения град в тогавашния свят. Епископът на Новия Рим бързо заема челно място в църковната организация и стартира да се посочва Вселенски патриарх.
Източник: Уикипедия
Изключително преференциалното състояние и непрестанните императорски грижи бързо трансформират Константинопол в голям, съвсем половинмилионен град, с цветущи занаяти, търговия и изкуство. Той бил построен по сходство на остарелия Рим и съгласно най-хубавите обичаи на римското градоустройство. За разлика от остарелия Рим обаче Константинопол бил към този момент освен римски, само че и християнски град. В него били издигнати освен дворци, амфитеатри и акведукти, само че и величествени християнски храмове. Новата столица като че ли олицетворявала прехода от римско-езическата към християнската ера.
В началото на 5 век (413 г.) Константинопол е обкръжен с втора стена и се трансформира в най-добре укрепения град в тогавашния свят. Епископът на Новия Рим бързо заема челно място в църковната организация и стартира да се посочва Вселенски патриарх.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ