Тайните оръжия на Архимед
През 213 година пр.н.е. римска флотилия под командването на пълководеца Марк Клавдий Марцел атакува гръцкия град-държава Сиракуза, ситуиран на остров Сицилия. Според плановете на Марцел, градът трябвало да падне за пет дни, само че изобретателността на един дъртак съумява да отсрочи това с повече от година.
Архимед е запомнен най-много с това, че до момента в който бил във ваната извикал „ Еврика ”, след което хукнал да бяга гол на улицата, разгласявайки на всички за новооткритият от него Закон на Архимед за плаваемостта. Както и с достиженията си в региона на математиката, геометрията, физиката и извънредно остроумните си и потребни изобретения употребявани в строителството, земеделието и други Като да вземем за пример архимедовия винт – свределовидна водоподемна машина, която до изобретяването на помпите е единственият прийом за механично качване на вода на по-високо равнище. Той изобретява даже и елементарен одометър (нещо като предходник на километража) – пускащ в съд по едно топче при изминаването на избрана единица разстояние.
. Освен към този момент изреденото, Архимед се оказва талант и като боен инженер. В качеството си на боен консултант на царя на Сиракуза за отбраната на крепостта той конструира един куп машини, невиждани до тогава на бойните полета. Някои изглеждащи толкоз фантастични съгласно описанията на античните създатели на фона на тогавашните времена, че актуалните историци се съмняват в действителното им битие.
Когато римската флота доближава града, великански катапулти се извисяват над крепостните зъбери и стартират да изстрелват по тях каменни канари, огромни колкото каруци. В деяние са вкарани и по-малки модели наречени „ скорпиони ”, които засипват римляните с проливен дъжд от стрели.
Описан е и различен изумителен механизъм който влиза в деяние по време на обсадата. Това е по този начин наречената „ ”, представляваща големи по размери клещи, които съумяват да сграбчат и издигнат римските кораби с механичните си челюстите, след което ги пускат от високо и те с тропот се разрушават върху крайбрежните скали. Според друго мнение, Архимедовата лапа е приличала по-скоро на товароподемна кранова стрела, завършваща с железна кука, посредством която е ставало „ сграбчването ”. Екипи от модерни реенактори вършат опити да построят вид на „ Архимедова лапа “ през 2006 година и доближават до заключението, че ефикасното й действие е допустимо.
Накрая идва ред и на най-смайващото оръжие – „. Според някои летописци, Архимед конструира комплицирана система от огледала, която посредством съсредоточен мощен безоблачен лъч успявала да възпламени римските кораби.
Хроникьорът от II в. от н.е. Лукиан от Самосата написа, че по време на обсадата на Сиракуза Архимед унищожава противников кораби с огън. През VI в. от н.е. Антимий от Трал обаче назовава оръжието на Архимед „ изгарящи стъкла “.
И този прийом неведнъж е опитвано да бъде пресъздаден от модерни учени, като доста от опитите са завършвали с триумф. Различен брой огледала, с друго гланциране и в разнообразни конфигурации са успявали да концентрират безоблачен лъч тъй че той да успее да подпали дървен макет на транспортен съд. Но все пак учените са скептични, че това тогава се е случило, защото за задачата са нужни идеални атмосферни условия, продължителна устойчивост на обекта, в който се целят, както и интервенцията да се случва рано сутринта, когато слънчевите лъчи са най-силни и при най-подходящ ъгъл по отношение на източното ревю на Сиракуза. Тоест по-лесно би било корабите да бъдат запалени по някой от общоприетите способи съществуващи и тогава, в сравнение с по този вид.
Каквито и да са били оръжията на Архимед и до каква степен са били същински, вероятно в никакъв случай няма да стане изцяло ясно. Факт е обаче, че най-после Марцел открива, че е на практика невероятно да превземе тази цитадела с взлом. Поради което в последна сметка му се постанова да прибегне към другата допустима тактичност – цялостна обсада и очакване до момента в който ресурсите на обсадените се изразходят. Това продължава с месеци на безсилие на бранителите преди римляните да намерят метод да обхванат в крепостта.
Определено обаче въпросните оръжия всяват суматоха и почит у римските бойци и очевидно съставляват за тях нещо чудновато, което до тогава те не са виждали. Според създателите, те всякога изпадали в смут, когато над стените на Сиракуза се появявал контур на нова непозната машина. Отчаянието им от безбройните безуспешни офанзиви е толкоз огромно, че „ римляните почнали да си мислят, че се бият против боговете ”, както споделя Плутарх.
