През 2025 г. се навършват 147 години от създаването на

През 2025 година се навършват 147 години от основаването на Българската войска. Денят на храбростта и празник на Българската войска на 6 май ще бъде маркиран с водосвет на бойните флагове и знамената-светини и с боен церемониал. В ритуалите във връзка празника ще вземат участие министърът на защитата Атанас Запрянов, началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов, висши офицери от Българската войска. Поканени са да участват президентът и висш главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Румен Радев, представители на Народното събрание, Министерския съвет, Дипломатическия корпус, военно-патриотичните съюзи.

Водосветът на бойните флагове и знамената-светини стартира в 9.00 ч. пред паметника на Незнайния боец в София. В ритуала вземат участие Националната гвардейска част и Гвардейският внушителен духов оркестър. В знак на благодарност към българските воини, починали за свободата на България, пред паметника на Незнайния боец ще бъдат поднесени венци и цветя.

Какво е смисъла на българските военни флагове?

Значението на знамето се е формирало още в дълбока античност, а най-старите сведения за българско знаме имаме от времето на княз Борис I. В кореспонденцията му с папа Николай I през 866 година се загатва, че старите българи са носили като знаме конски опашки. След това папата дава отговор, че след покръстването си, българите би трябвало да имат знаме с извезан върху него Христов кръст.

Сведения за това по какъв начин тъкмо е изглеждало знамето ние нямаме, само че имаме информация, че българите са имали флагове още по времето на цар Калоян (1197 -1207г.). Знаем, че по времето на цар Иван Асен II върху знамето е бил забоден нарушавания контракт с Тодор Комнин.

До през днешния ден за българите знамето е един от най-важните знаци на националното единение, обвързван с паметта на хилядите воини, дали живота си за родината. В спокойно време знамето продължава да е доста значим знак за войнската чест и героизъм. На празничния 6 януари, Богоявление (Йордановден), по традиция в София се организира церемониален водосвет на бойните флагове, флаговете и знамената-светини на Българската войска.

Според каноните на църквата бойното знаме се освещава единствено един път, при даряването му на военния отряд, а на празника Богоявление, след Великия водосвет, се благославят и знамената. Според християнската традиция богоявленската вода има мощ да унищожава злите сили, да отмива остарялото, да дава живот и ново начало.

За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди борбата при Ахелой през 917 година. До рухването на България под османско господство преди всяка борба, която води българската армия, се прави водосвет.

След Освобождението тази традиция е възобновена от първия боен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 година

Тогава ритуалът се е провеждал на 19-и януари, като е включвал боен церемониал, признат от Н.В.Царя, молебен и водосвет.

По времето на цар Борис III топовни гърмежи оповестяват осветяването на водата, с която софийският кириарх поръсва присъстващите в павилиона и войските. След изчерпване на водосвета частите от гарнизона минавали в параден марш, командван от командира на 1-и Софийски полк полк. Рафаил Жечев и признат персонално от Н.В. Царя. Следва привет от царя и царицата към събралите се жители.

След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните флагове и знамена е възобновен през 1993 година Оттогава, всяка година на 6-ти януари - Богоявление, във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна черква в епархията, след прочитане на молитвата „ За триумф на народа ”, ръси със светена вода за здраве и триумфи представителни елементи на Българската войска и нейните бойни флагове. Следвайки традицията от времето на Борис III президентът на страната приема почетния строй на представителните елементи на Българската войска.

В цялата страна ще бъде маркиран един от най-почитаните пролетни празници – Гергьовден.