През 2023 година пропагандата окончателно овладя умовете на милиони руски

През 2023 година пропагандата дефинитивно овладя мозъците на милиони съветски жители, които са подготвени да оправдаят всевъзможни военни закононарушения и да напишат донос против родственици, сътрудници, съседи поради антивоенни изявления, споделя журналистът

Интервю на Антон Жезмер, Радио „ Свобода “

- Защо и по какъв начин пропагандата унищожи здравия разсъдък Русия, какъв е механизмът на влияние и къде е тайната на триумфа и?

- Когато пристигна на власт, Путин бързо разбра, че на първо място би трябвало да сложи под надзор малкия екран. Операция „ правоприемник “ (предаването на властта от Борис Елцин на Владимир Путин в навечерието на 2000 година) залагаше точно на силата на телевизионната агитация, благодарение на която до неотдавна никому незнаен човек беше трансфорат в победител на президентските избори единствено няколко месеца по-късно.
Именно тогава Путин разбра силата на медиите. Тогава в Русия още нямаше интернет медии, печатните медии бяха толкоз авторитетни, даже и единствено поради това, че вестникът въпреки всичко би трябвало да го купиш, а телевизионният сигнал гратис доставя пропагандата и до най-затънтените кътчета на Русия.
Затова и разчистването на осведомителното пространство Путин стартира с унищожаването на самостоятелните медии, в това число и печатните.
И все още на анексирането на Крим към този момент бяха съвсем изцяло „ изчистени “ и интернет медиите.
През последната година ние дефинитивно се убедихме какъв брой е мъчно да се противостои на пропагандата. Разбиват се фамилии, близки хора се оказват от двете страни на осведомителната укрепление.

- Но по какъв начин елементарният човек може да разпознае, че си има работа не с информация, даже не с елементарен ПР, а точно с рискова и нападателна агитация?

– Политическият ПР има най-малко някакъв детайл на правота, а пропагандата от интервала на Путин е тотална неистина. Това е опит да бъдат показани обстоятелствата, обърнати наобратно. На британски има даже такова разбиране, спин-доктор, по този начин те назовават политтехнолозите - spin-doctor –накъдето завъртиш нещата, по този начин ще си останат.
Един от отличителните признаци на пропагандата е в това, по какъв начин се образува обликът на водача. Това се вижда даже в детайлите. Забележете по какъв начин кремълската телевизионна агитация демонстрира Путин на фона на водачите на другите страни. Те съвсем постоянно са на един растеж с него, даже и най-високите.
Което ние чудесно знаем, че не е по този начин.
Освен това подобен водач в никакъв случай не бърка, в никакъв случай не желае амнистия или опрощение, не признава грешките си, в никакъв случай не се появява на фона на произшествия или други отрицателни събития.
За него се основава специфичен, преференциален исторически декор. Затова и за кремълската агитация беше значимо да сътвори облика на „ дивите 90 години “ и безпределно да демонстрира пияния и танцуващ на изборите през 1996 година Борис Елцин. Така че епохата на Путин да наподобява като „ непоклатимост “ и „ изправяне от колене “.
Е, и по-късно се появява обликът на „ обсадената цитадела “: заобиколени сме от врагове и е нужно да се сплотим към вожда.
При това задачата на пропагандата е доста по-широка – освен да разчисти осведомителното поле, като загради достъпа до нежелателни източници, само че и да образува избран вид схващане – в това число цялостна наивност към всяка неистина.
През тази година на фона на съветското навлизане в Украйна, откровената неистина заля цялото осведомително пространство на Русия.
Пропагандата още по-интензивно употребява старите способи. По мотив всяка неуместна за съветските управляващи информация незабавно се изстрелва поток от дезинформация.
Трагедията в Буча, да вземем за пример, където съветските бойци убиваха и изтезаваха мирните поданици незабавно започнаха да популяризират разнообразни версии: „ Не, не, индивидът на фрагмента не е мъртъв, вижте по какъв начин му мръдна ръката, а пък един различен дори станал след фотосите и си запалил цигара “.
Това е неистина, няма такова нещо. Но се загнездва в главите на потребителите на пропагандата, те стартират на всички да повтарят: „ Човекът, дето сякаш беше погубен, мърдаше “. В този информативен звук към този момент е невероятно да се ориентираш, и всички стартират да мислят, че всички лъжат и истината не може да бъде открита.

–Сега в Русия разгласяват голям брой пропагандистки отвратителни клипчета и стратегии за нещастията в Украйна. Например, че в следствие от съветските бомбардировки там няма осветяване, отопление, вода. И по съветските малките екрани демонстрират по какъв начин някой се бръсне в метрото или жена си суши косата над печката, вместо със сушоар, а водещата в кадър хихика и споделя за това като за нещо доста забавничко. Такъв цинизъм по-рано въпреки всичко нямаше.

– Това е значимо, това е добър образец. Пропагандата се занимава с „ обезчовечване “, един тип: Няма какво да ни е жалост за тях, тъй като те сами са си отговорни.
Или потреблението на пренебрежителното „ укри “, „ укропи “, те не са хора, да убиваш „ укропи “ не е същото като да убиваш хора. И по тази причина би трябвало да се присмиваме на украинския език, той е някакъв недовършен език, не-руски. Ние сме високодуховни, езикът ни е популярен и всесилен, а те нямат нито език, нито литература, нищо…Пак образец за „ обезчвечване “.

– Има ли ефикасен метод за опълчване на пропагандата?

– Това би било доста дълъг развой. В началото на 50-те години в Германия, към този момент освободена от фашистите, денацифицирана, едно изследване демонстрира, че над 20% от популацията все пак считало, че Хитлер е бил прав, без значение от това,което се е случило.
На хората им е по-трудно да възприемат разнородна информация, по тази причина те се стремят да опростят задачата, по-лесно им е да изберат едната страна, която желаят да поддържат и сортират информацията по съответния метод.

По принцип постоянно е по този начин, само че в моментите на обостряне на обстановката, таи тактика става за болшинството по-насъщна. Човек си споделя, че се е ориентирал във всичко и повече не желае да слуша тези, които счита за неприятни и неправи или тези, които опонират на комфортната за него позиция. Те не желаят да слушат това, което не съответствува с метода им на мислене, не желаят да възприемат това, което може да ги фрустрира, да направи живота им противен.
За индивида, който не е потънал в информацията, за който тя не е зона на професионални ползи, за човек, който не е осведомен с техниките за инспекция на информацията, с фактчекинг, изключително по време на обостряне, когато информацията е прекалено много – за подобен човек да разграничи истината от лъжата е на практика непостижима задача.
Тук също по този начин е доста значима и средата, кръгът, в който общуваш, средата, която задава модели на държание при търсене на информация, отговорно отношение към информацията. Такава среда може да образува по-голяма устойчивост към пропагандата.

– А къде остава етичният миг?

– Този диалог – за виновността, за отговорността в този момент визира доста дребен кръг хора, за всички останали протичащото се не е въпрос на морал, а въпрос, както те имат вяра – на физическо оцеляване.
Те не си задават въпроса морално или аморално е да воюваш в друга страна, те имат напълно друга обосновка, друга режисура на казуса.
За тях това е въпрос на оцеляване в света, в който съществуват. Защото пропагандата им внушава – в този момент всички ние сме подложени на смъртна заплаха, в този момент не ни е до размишления за положително и зло, другояче всички ще бъдем унищожени.
И това изнася въпросите за жертвите, за загубите, за закононарушенията, пред скоби.
Това задава една предостатъчно примитивна, само че работеща скица на усещане на протичащото се.

– Мнозина признават, че кремълската агитация е доста добра и ефикасна.

– Пропагандата може единствено да актуализира тези хрумвания и тези обиди, които към този момент „ бродят “ в обществото. За това, че Русия би трябвало да се изправи от колене, ние слушаме от дълго време. Това дълго зреещо и подгрявано от страната неодобрение в обществото, сполучливо беше превърнато в национална концепция, в мисъл за това, че Русия е била „ поругана “, а в този момент се „ възраждаме “.

– Достатъчно ли е просто да се употребява този ресантимент?

– Да, несъмнено. Просто се употребяват всички тези хрумвания, че Западът не се преценява с нас, че желае да окраде във всеки смисъл на думата, да отнеме ресурсите ни, земите ни, да вземе Украйна, която също се възприема и до момента като „ съветски запас “.
Както споделяше Путин: Русия няма граници!

– Защо страшните загуби, убитите, ранените, не отрезвяват хората? Защо това не работи? Защо информацията не доближава до хората?

– Сега живеем във време, когато не е допустимо напълно да се скрие информацията, може да бъде лимитирана, да се фалшифицират цифрите, само че напълно не може да бъде нито скрита, нито неразрешена.

Но всички тези загуби се възприемат от облъчените от пропагандата хора като резултат от нахлуване против нас.
И колкото повече обществото е въвлечено в спора, толкоз повече пораства цената на всяко деяние.

Например, едни мирни договаряния към този момент ще би трябвало да регистрират тези загуби. Сега към този момент всички подвигат залозите.

А за хората, които персонално са изгубили свои близки, за тях успеха става още по-значима, сакрална цел, с цел да не е било всичко това на вятъра.

И какъв може да бъде изходът от тази обстановка е незнайно.

Превод: Faktor.bg