Тол звеното очаква 820 млн. лв. приходи догодина
През 2023 година тол системата би трябвало да събере сред 770 и 820 млн. лева доходи от винетки и такси. Поне такива са упованията на шефът на Националното тол ръководство Георги Темелков. В годините по-късно пък средствата може да доближат 1 милиарда лева, каквото бе обещанието на някогашния министър председател Бойко Борисов при старта на системата. Не е ясно обаче дали средствата ще са задоволителни за поддръжката на цялата републиканска пътна мрежа.
Темелков очерта прогнозата по време на събитие на тематика „ Две години тол система – плюсове и минуси “. Това е една от първите обществени прояви на някогашния кадър на ГЕРБ, откакто оглави Научно-техническо управление.
Сега системата стартира да се устоя от тол таксите, а не от винетките. Превозвачите ще са малко скептично настроени, само че това е вярната посока за развиване “, съобщи Темелков.
Оптимистичната прогноза приходите да порастват и основно да бъдат генерирани от тежкотоварния трафик е обвързвана с идното нарастване на цените. Припомняме, че някогашният районен министър Гроздан Караджов вкара от 1 юли в обсега на системата и второкласните пътища в страната, за които до преди този момент превозвачите на практика не заплащаха нищо. Таксата за прекосяване през тях бе 0 ст./км. За да не е толкоз внезапно нарастването за транспортния бранш, Караджов склони то да става поетапно – от тази година е в действие 50% нарастване, а идващото такова ще се случи от 1 януари 2023 година Така при започване на другата година на процедура превозвачите ще заплащат плануваните по-високите такси.
Именно и поради това Темелков предвижда растежа в приходите. За 2021 година системата е събрала общо 450 млн. лева като постъпленията от лекия трафик (винетки) са 280 млн. лева, а от тежкия – 170 млн. лева Тази „ неправда “ се чака да бъде преобърната през тази година. Шефът на Агенция „ Пътна инфраструктура “ Иво Иванов съобщи, че таргетът за тази година е приходите единствено от тол таксите, които превозвачите заплащат, да стигнат 330 млн. лева
Тъй като някогашният министър Караджов заложи поевтинява на винетките от началото на 2023 година с 10%, Иванов разяснява, че приходите от тях се чака да паднат с към 30 млн. лева, само че тази цифра няма да окаже въздействие върху постъпленията. За издръжката на системата всяка година отиват към 100 млн. лева, като в сумата влизат оперативни разноски, в това число за личен състав в Научно-техническо управление.
Идеята е приходите от тол таксите да порастват “, съобщи Иванов.
По думите му обаче за поддръжката на пътищата в страната АПИ се нуждае от 1.5 милиарда лева годишно. Това на процедура значи, че системата към момента не извършва задачата, с която бе основана, а точно – да обезпечава средствата за поправки по пътищата в страната, макар че някогашният министър председател Борисов я опиваше като „ печатница за пари “.
Иванов разяснява, че през години парите, отпускани от бюджета, са били извънредно незадоволителни и са представлявали едвам 3% от разбора на Световната банка за нужните средства. Припомняме, че АПИ разполагаше с бюджет от 250-300 млн. лева годишно за тези действия. Кабинетът „ Петков “ обаче заложи рекорден бюджет за тази година – от 2.1 милиарда лева за ремонт и ново строителство.
По разбор на Световната банка, с цел да достигнем 10% от ремонтите по републиканската пътна мрежа, е необходим бюджет от 1.5 милиарда лева за поддръжка и разчистване през зимата “, изясни шефът на АПИ.
Надяваме се 2023-2025 година при обезпечен бюджет от един милиард лв. да достигнем тези 10%, добави Иванов.
Служебният зам.-регионален министър Захари Христов пък загатна, че се обмисля в обсега на тол системата да влязат и третокласните пътища. По думите му има наклонност, че избрани превозвачи бягат от втория клас пътища и употребяват третокласната пътна мрежа.
После и тези пътища ще станат неизползваеми, а финансирането на ремонтите е проблематично “, разяснява Христов.
Той изясни, че огромна част от гласуваните средства по бюджета на АПИ са за разплащане по остарели контракти с пътните компании, „ в които ни вкараха като в капан “. Христов съобщи, че пробите взети от асфалта на „ Тракия “ няма да са последни. Министерството има желание да продължи с сходни проби и по другите пътища в страната.
Бъдещето на системата
Шефът на Научно-техническо управление Темелков очерта и бъдещето развиване на тол системата. По думите му тя ще послужи за построяването на единна транспортна система, за по-ефективно управление на претоварването. Нещо повече – чака се системата да следи и междинната скорост на придвижване на моторните транспортни средства. По отношение на гражданската отговорност и техническите прегледи, концепцията е всички тези данни да се виждат посредством тол системата и тя да подава информация в действително време до останалите институции.
Със следенето на междинна скорост ще се понижи пътният травматизъм. Благодарение на рамките на тол системата, може да дадем информация за придвижването на един автомобил на органите на Министерство на вътрешните работи “, изясни Темелков.
Системата съхранява данни до 10 години обратно, които може да послужат и при правосъдни каузи. Данните от Агенция „ Митници “ към този момент стартират да се интегрират с тези на тол звеното.
Участниците в конференцията обрисуваха бавното строителство на автомагистрали и скоростни пътища в страната. Ясен Ишев, ръководител на „ Научно - механически съюз по превоза “ посочи, че повода за това е несъответстващата нормативна база, както и бавните административни процедури. Отчужденията също са проблем.
Петър Мутафчиев, ръководител на „ Форума за балкански превоз и инфраструктура “ добави, че предвид на рецесиите – икономическа, енергийна – доста скоро страната, само че и европейските институции ще насочват средства по други пера, а не за построяването на пътища. Заради това би трябвало да се намерения за разновидности на публично-частно партньорство.
Всяка една рецесия ще ни води до отклонение на избрани средства и ние поради това би трябвало да сме подготвени и да намерим правилния път “, разяснява Мутафчиев.
Проф. Бистра Бонева обаче съобщи, че главните спънки пред публично-частното партньорство са свързани с неналичието на интерес от страната на строителните компании, както и непросветеност на държавния уред. По думите й концесионер може да поеме даже поддръжката на пътищата в страната.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Темелков очерта прогнозата по време на събитие на тематика „ Две години тол система – плюсове и минуси “. Това е една от първите обществени прояви на някогашния кадър на ГЕРБ, откакто оглави Научно-техническо управление.
Сега системата стартира да се устоя от тол таксите, а не от винетките. Превозвачите ще са малко скептично настроени, само че това е вярната посока за развиване “, съобщи Темелков.
Оптимистичната прогноза приходите да порастват и основно да бъдат генерирани от тежкотоварния трафик е обвързвана с идното нарастване на цените. Припомняме, че някогашният районен министър Гроздан Караджов вкара от 1 юли в обсега на системата и второкласните пътища в страната, за които до преди този момент превозвачите на практика не заплащаха нищо. Таксата за прекосяване през тях бе 0 ст./км. За да не е толкоз внезапно нарастването за транспортния бранш, Караджов склони то да става поетапно – от тази година е в действие 50% нарастване, а идващото такова ще се случи от 1 януари 2023 година Така при започване на другата година на процедура превозвачите ще заплащат плануваните по-високите такси.
Именно и поради това Темелков предвижда растежа в приходите. За 2021 година системата е събрала общо 450 млн. лева като постъпленията от лекия трафик (винетки) са 280 млн. лева, а от тежкия – 170 млн. лева Тази „ неправда “ се чака да бъде преобърната през тази година. Шефът на Агенция „ Пътна инфраструктура “ Иво Иванов съобщи, че таргетът за тази година е приходите единствено от тол таксите, които превозвачите заплащат, да стигнат 330 млн. лева
Тъй като някогашният министър Караджов заложи поевтинява на винетките от началото на 2023 година с 10%, Иванов разяснява, че приходите от тях се чака да паднат с към 30 млн. лева, само че тази цифра няма да окаже въздействие върху постъпленията. За издръжката на системата всяка година отиват към 100 млн. лева, като в сумата влизат оперативни разноски, в това число за личен състав в Научно-техническо управление.
Идеята е приходите от тол таксите да порастват “, съобщи Иванов.
По думите му обаче за поддръжката на пътищата в страната АПИ се нуждае от 1.5 милиарда лева годишно. Това на процедура значи, че системата към момента не извършва задачата, с която бе основана, а точно – да обезпечава средствата за поправки по пътищата в страната, макар че някогашният министър председател Борисов я опиваше като „ печатница за пари “.
Иванов разяснява, че през години парите, отпускани от бюджета, са били извънредно незадоволителни и са представлявали едвам 3% от разбора на Световната банка за нужните средства. Припомняме, че АПИ разполагаше с бюджет от 250-300 млн. лева годишно за тези действия. Кабинетът „ Петков “ обаче заложи рекорден бюджет за тази година – от 2.1 милиарда лева за ремонт и ново строителство.
По разбор на Световната банка, с цел да достигнем 10% от ремонтите по републиканската пътна мрежа, е необходим бюджет от 1.5 милиарда лева за поддръжка и разчистване през зимата “, изясни шефът на АПИ.
Надяваме се 2023-2025 година при обезпечен бюджет от един милиард лв. да достигнем тези 10%, добави Иванов.
Служебният зам.-регионален министър Захари Христов пък загатна, че се обмисля в обсега на тол системата да влязат и третокласните пътища. По думите му има наклонност, че избрани превозвачи бягат от втория клас пътища и употребяват третокласната пътна мрежа.
После и тези пътища ще станат неизползваеми, а финансирането на ремонтите е проблематично “, разяснява Христов.
Той изясни, че огромна част от гласуваните средства по бюджета на АПИ са за разплащане по остарели контракти с пътните компании, „ в които ни вкараха като в капан “. Христов съобщи, че пробите взети от асфалта на „ Тракия “ няма да са последни. Министерството има желание да продължи с сходни проби и по другите пътища в страната.
Бъдещето на системата
Шефът на Научно-техническо управление Темелков очерта и бъдещето развиване на тол системата. По думите му тя ще послужи за построяването на единна транспортна система, за по-ефективно управление на претоварването. Нещо повече – чака се системата да следи и междинната скорост на придвижване на моторните транспортни средства. По отношение на гражданската отговорност и техническите прегледи, концепцията е всички тези данни да се виждат посредством тол системата и тя да подава информация в действително време до останалите институции.
Със следенето на междинна скорост ще се понижи пътният травматизъм. Благодарение на рамките на тол системата, може да дадем информация за придвижването на един автомобил на органите на Министерство на вътрешните работи “, изясни Темелков.
Системата съхранява данни до 10 години обратно, които може да послужат и при правосъдни каузи. Данните от Агенция „ Митници “ към този момент стартират да се интегрират с тези на тол звеното.
Участниците в конференцията обрисуваха бавното строителство на автомагистрали и скоростни пътища в страната. Ясен Ишев, ръководител на „ Научно - механически съюз по превоза “ посочи, че повода за това е несъответстващата нормативна база, както и бавните административни процедури. Отчужденията също са проблем.
Петър Мутафчиев, ръководител на „ Форума за балкански превоз и инфраструктура “ добави, че предвид на рецесиите – икономическа, енергийна – доста скоро страната, само че и европейските институции ще насочват средства по други пера, а не за построяването на пътища. Заради това би трябвало да се намерения за разновидности на публично-частно партньорство.
Всяка една рецесия ще ни води до отклонение на избрани средства и ние поради това би трябвало да сме подготвени и да намерим правилния път “, разяснява Мутафчиев.
Проф. Бистра Бонева обаче съобщи, че главните спънки пред публично-частното партньорство са свързани с неналичието на интерес от страната на строителните компании, както и непросветеност на държавния уред. По думите й концесионер може да поеме даже поддръжката на пътищата в страната.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ