На общинско ниво пазарът на труда забавя ход
През 2023 година пост-ковид експанзията на пазара на труда се забавя в множеството елементи на страната. Над 2/3 от общините по този начин и не съумяха да възстановят заетостта от годините преди пандемията – от една страна заради отрицателните демографски процеси, от друга заради хроничната към този момент некадърност на браншове като туризма да намерят нови фрагменти, макар високото търсене. Някои региони, най-отчетливо индустриалните, съумяват да основават нова претовареност.
Най-голям е броят на наетите по трудово и служебно правно отношение в столицата – 782 хиляди души, следвана от Пловдив със 144 хиляди души и Варна със 126 хиляди. Общините с над 20 хиляди наети са общо 16. Общините с под 1000 наети са 80, по отношение на 82 година по-рано а тези с под 2000 – 133, или малко под половината от всички. Очаквано поради огромното им население, всички общини в челните двадесет са регионални центрове.
| Интерактивна карта |
Относителният дял на наетите е белег за интензивността и динамичността на локалните пазари на труда. Отнесен към популацията на 15 и повече години (което включва и хората в пенсионна възраст), максимален е делът на наетите в дребни индустриални общини – Сопот (93%), Девня (92%), Челопеч (91%), като високите дялове отразяват събитието, че те притеглят доста работна мощ от прилежащи общини. Челната петица се добавя от енергийния център Раднево (75%) и столицата (71%). В цели 102 общини обаче делът на наетите е под 20% – това отразява както релативно ниска икономическа интензивност и слаби локални пазари на труда, по този начин и въздействието на близки мощни стопански центрове.
| Интерактивна карта |
Тъй като възобновяване на пазара на труда от резултата на Ковид-кризата наподобява завършило, най-малко във водещите общински стопански системи, си коства да съпоставим и наетите с броя им през 2019 година – рекордна за пазара на труда на доста места. В 180 общини има спад в броя на наетите, като това е най-видимо във Варна (-2,5 хиляди работещи), Несебър (-2,4 хиляди работещи), Петрич (-2,2 хиляди работещи), Хасково и Бургас (по -2 хиляди работещи). По всичко проличава, че спадовете са свързани най-много с неспособността на туристическия отрасъл да възвърне заетостта си до предкризисните равнища. При доста от по-малките и застарели общини тях аргументите за свиването на броя на наетите са най-много демографски, вследствие на бързото понижение на популацията в трудоспособна възраст и високата смъртност през пандемията.
| Интерактивна карта |
Значителен брой общини са нараснали броя на поддържаните работни места, като през 2023 година в сравнението с 2019 година преди всичко излиза Столична община, с 14 хиляди спомагателни наети лица. С по-сериозна агресия са и няколко дребни индустриални общини – Раковски, Родопи, Марица, Божурище – които прибавят сред 1.5 и 2 хиляди спомагателни работни места. Налице са няколко клъстера от общини с растеж на броя на наетите, най-видимо в индустриалните периферии на София и Пловдив. Там спадовете в рецесията бяха по-слаби, а търсенето на труд надалеч надминава предлагането, което значи че наклонността към разширение на заетостта в тях най-вероятно ще е по-трайна.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
пазар на труда общини претовареност безработица общинско ниво
Най-голям е броят на наетите по трудово и служебно правно отношение в столицата – 782 хиляди души, следвана от Пловдив със 144 хиляди души и Варна със 126 хиляди. Общините с над 20 хиляди наети са общо 16. Общините с под 1000 наети са 80, по отношение на 82 година по-рано а тези с под 2000 – 133, или малко под половината от всички. Очаквано поради огромното им население, всички общини в челните двадесет са регионални центрове.
| Интерактивна карта |
Относителният дял на наетите е белег за интензивността и динамичността на локалните пазари на труда. Отнесен към популацията на 15 и повече години (което включва и хората в пенсионна възраст), максимален е делът на наетите в дребни индустриални общини – Сопот (93%), Девня (92%), Челопеч (91%), като високите дялове отразяват събитието, че те притеглят доста работна мощ от прилежащи общини. Челната петица се добавя от енергийния център Раднево (75%) и столицата (71%). В цели 102 общини обаче делът на наетите е под 20% – това отразява както релативно ниска икономическа интензивност и слаби локални пазари на труда, по този начин и въздействието на близки мощни стопански центрове.
| Интерактивна карта |
Тъй като възобновяване на пазара на труда от резултата на Ковид-кризата наподобява завършило, най-малко във водещите общински стопански системи, си коства да съпоставим и наетите с броя им през 2019 година – рекордна за пазара на труда на доста места. В 180 общини има спад в броя на наетите, като това е най-видимо във Варна (-2,5 хиляди работещи), Несебър (-2,4 хиляди работещи), Петрич (-2,2 хиляди работещи), Хасково и Бургас (по -2 хиляди работещи). По всичко проличава, че спадовете са свързани най-много с неспособността на туристическия отрасъл да възвърне заетостта си до предкризисните равнища. При доста от по-малките и застарели общини тях аргументите за свиването на броя на наетите са най-много демографски, вследствие на бързото понижение на популацията в трудоспособна възраст и високата смъртност през пандемията.
| Интерактивна карта |
Значителен брой общини са нараснали броя на поддържаните работни места, като през 2023 година в сравнението с 2019 година преди всичко излиза Столична община, с 14 хиляди спомагателни наети лица. С по-сериозна агресия са и няколко дребни индустриални общини – Раковски, Родопи, Марица, Божурище – които прибавят сред 1.5 и 2 хиляди спомагателни работни места. Налице са няколко клъстера от общини с растеж на броя на наетите, най-видимо в индустриалните периферии на София и Пловдив. Там спадовете в рецесията бяха по-слаби, а търсенето на труд надалеч надминава предлагането, което значи че наклонността към разширение на заетостта в тях най-вероятно ще е по-трайна.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
пазар на труда общини претовареност безработица общинско ниво
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ