НСИ: Над 50 000 деца са родени през 2022 г. в България
През 2022 година в страната са регистрирани 56 596 живородени деца (99,4% от общия брой родени бебета). В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 2082 деца или 3,5%. Общият брой на децата на възраст от 0 до 17 година в това число е 1 099 696. Това сочат данните от отчета на Националния статистически институт (НСИ) за 2022 година, показани през днешния ден на взаимна конференция с организацията УНИЦЕФ.
Момчетата са повече от девойките, осведоми Магдалена Костова, шеф на дирекция " Демографска и обществена статистика " в Национален статистически институт.
Броят на живородените момчета (28 923) е с 1250 по-голям от този на живородените девойки (27673). От института разясняват, че на 1000 живородени момчета се падат 957 девойки. В градовете и селата живородени са надлежно 41 986 и 14 610 деца, а коефициентът на раждаемост е 8,8% в градовете и 8,5% в селата. Най-висока е раждаемостта в областите Сливен, София (столица) и Пловдив. През 2022 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27,6 година В съпоставяне с 2021 година се е нараснала с 0,1 години, показват от Национален статистически институт.
През 2022 година в страната са умряли 274 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4,8%. През 2021 година коефициентът на детска смъртност е бил 5,6%.
Национален статистически институт изследва и броя на бракове през 2022 година Регистрирани са 26 013 юридически брака, което е с 607 по-малко от 2021 година Средната възраст при брак е надлежно 33 за мъжете и 30,1 години за дамите, а областите с най-вече бракове на 1000 души са Разград и Силистра. Най-малко са подписаните бракове в Перник и Враца.
Статистически данни ще са от изгода за работата на всички държавни институции при създаването, използването и отчитането на прилаганите политики за децата, разяснява ръководителят на Национален статистически институт доцент доктор Атанас Атанасов.
Важно е да забележим картината и да разберем в какво се състои казусът и какви решения да търсим, уточни представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн. Тя напомни, че през октомври 2022 година е признат Националният проект за деяние за осъществяване на Европейската гаранция за детето до 2030 година
Планът ще бъде основен инструмент за реализиране на националната цел за понижаване на броя на децата, живеещи в риск от беднотия или обществено изключване, със 197 000 до 2030 година, означи Де Бройн. И акцентира, че приоритет за УНИЦЕФ е да поддържа националните старания за ефикасното използване на Европейската гаранция за децата и за трайното извеждане на децата от бедността в България.
По отношение на ситуацията на децата в Европа и Централна Азия от УНИЦЕФ регистрират, че към 35-40 милиона деца, или една пета от децата в района, живеят в риск от беднотия.
България е в топ 3 на страните с най-голям дял деца в риск от беднотия и обществено изключване в Европейския съюз – 33%. Сходен е процентът и за Испания, а в Румъния децата в риск от беднотия и обществено изключване са 41,5%. Страните с най-нисък дял са надлежно Словения - с 11%, Финландия - с 13,2%, и Чехия - с 13,3%, сочат данните.
Пандемията от COVID-19, естествените бедствия, войната в Украйна и продължаващата икономическа и енергийна рецесия доведоха до финансова неустановеност на доста фамилии, което се отрази на тяхното богатство и на благосъстоянието на децата им, разясняват от УНИЦЕФ.
Влиянието на бедността върху децата може да има дълготрайни последствия, защото визира достъпа им до съществени потребности като храна, вода, заслон и обучение, здраве, протекция и прочувствено благоденствие, предизвестяват от организацията.
Акцент в отчета е и казусът със замърсяването на въздуха, който въздейства неподходящо върху здравето на децата. Данните демонстрират, че четири от всеки пет деца в Европа и Централна Азия дишат нечист въздух. В България показателят за климатичния риск за децата е относително висок - 3,9, като Исландия, Люксембург, Финландия и Швеция са измежду страните с най-нисък климатичен риск, а Албания и Таджикистан - измежду тези с най-голям риск, показват от УНИЦЕФ.
От УНИЦЕФ и Национален статистически институт пожелаха цветущ празник на всички деца и показаха вяра, че всяко дете ще получи опция за по-добър живот.
Момчетата са повече от девойките, осведоми Магдалена Костова, шеф на дирекция " Демографска и обществена статистика " в Национален статистически институт.
Броят на живородените момчета (28 923) е с 1250 по-голям от този на живородените девойки (27673). От института разясняват, че на 1000 живородени момчета се падат 957 девойки. В градовете и селата живородени са надлежно 41 986 и 14 610 деца, а коефициентът на раждаемост е 8,8% в градовете и 8,5% в селата. Най-висока е раждаемостта в областите Сливен, София (столица) и Пловдив. През 2022 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27,6 година В съпоставяне с 2021 година се е нараснала с 0,1 години, показват от Национален статистически институт.
През 2022 година в страната са умряли 274 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4,8%. През 2021 година коефициентът на детска смъртност е бил 5,6%.
Национален статистически институт изследва и броя на бракове през 2022 година Регистрирани са 26 013 юридически брака, което е с 607 по-малко от 2021 година Средната възраст при брак е надлежно 33 за мъжете и 30,1 години за дамите, а областите с най-вече бракове на 1000 души са Разград и Силистра. Най-малко са подписаните бракове в Перник и Враца.
Статистически данни ще са от изгода за работата на всички държавни институции при създаването, използването и отчитането на прилаганите политики за децата, разяснява ръководителят на Национален статистически институт доцент доктор Атанас Атанасов.
Важно е да забележим картината и да разберем в какво се състои казусът и какви решения да търсим, уточни представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн. Тя напомни, че през октомври 2022 година е признат Националният проект за деяние за осъществяване на Европейската гаранция за детето до 2030 година
Планът ще бъде основен инструмент за реализиране на националната цел за понижаване на броя на децата, живеещи в риск от беднотия или обществено изключване, със 197 000 до 2030 година, означи Де Бройн. И акцентира, че приоритет за УНИЦЕФ е да поддържа националните старания за ефикасното използване на Европейската гаранция за децата и за трайното извеждане на децата от бедността в България.
По отношение на ситуацията на децата в Европа и Централна Азия от УНИЦЕФ регистрират, че към 35-40 милиона деца, или една пета от децата в района, живеят в риск от беднотия.
България е в топ 3 на страните с най-голям дял деца в риск от беднотия и обществено изключване в Европейския съюз – 33%. Сходен е процентът и за Испания, а в Румъния децата в риск от беднотия и обществено изключване са 41,5%. Страните с най-нисък дял са надлежно Словения - с 11%, Финландия - с 13,2%, и Чехия - с 13,3%, сочат данните.
Пандемията от COVID-19, естествените бедствия, войната в Украйна и продължаващата икономическа и енергийна рецесия доведоха до финансова неустановеност на доста фамилии, което се отрази на тяхното богатство и на благосъстоянието на децата им, разясняват от УНИЦЕФ.
Влиянието на бедността върху децата може да има дълготрайни последствия, защото визира достъпа им до съществени потребности като храна, вода, заслон и обучение, здраве, протекция и прочувствено благоденствие, предизвестяват от организацията.
Акцент в отчета е и казусът със замърсяването на въздуха, който въздейства неподходящо върху здравето на децата. Данните демонстрират, че четири от всеки пет деца в Европа и Централна Азия дишат нечист въздух. В България показателят за климатичния риск за децата е относително висок - 3,9, като Исландия, Люксембург, Финландия и Швеция са измежду страните с най-нисък климатичен риск, а Албания и Таджикистан - измежду тези с най-голям риск, показват от УНИЦЕФ.
От УНИЦЕФ и Национален статистически институт пожелаха цветущ празник на всички деца и показаха вяра, че всяко дете ще получи опция за по-добър живот.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ