Морската граница на Русия - САЩ действа извън закона!
През 2022 година, по-точно на 15 юни, се навършиха 32 години от краткотрайното използване на Споразумението сред Съединените американски щати и Съюза на руските социалистически републики за морската граница. Споразумението е подписано във Вашингтон на 1 юни 1990 година от министъра на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики Е. Шеварднадзе и държавния секретар на Съединени американски щати Д. Бейкър.
Освен това те се съгласиха, по предложение на американската страна, да ползват краткотрайно наредбите на Споразумението от 1990 година, до момента в който не бъде утвърдено от двете страни, от 15 юни 1990 година
Това съглашение беше формализирано с разменни ноти и принуди нашите далекоизточни риболовци незабавно да изоставен историческите си риболовни региони в Берингово море, което се оказа по отношение на постигнатата „ линия на демаркация “, в американската зона.
Годишните загуби на нашия флот, заради изтеглянето от тези зони, за този интервал възлизат на най-малко 150 хиляди тона, а в бъдеще до 300 хиляди тона годишно. Ето за какво това съглашение от 1990 година е наречено от риболовците като „ линия на измяната на Шеварднадзе “. По-рано това беше отразено в детайли в публикация, оповестена на уеб страницата на REGNUM.
Джеймс Бейкър и Е.Шеварднадзе, VOA.
Трябва да се напомни, че " линията на разграничение на морските пространства " е наименования съгласно Споразумението от 1990 година в съветския текст. Но на британски, в същото съглашение от 1990 година, това е „ морски кръг “, което е по-съвместимо с съветския превод като „ морска граница “. Както споделят в Одеса, „ почувствайте разликата “.
И е в действителност значимо. Авторът на тези редове по едно време трябваше да разиска тази тематика с американски публични лица, в това число представители на бреговата защита на Съединени американски щати. И всички те потвърдиха, че за тях това в действителност е „ морска граница “, която са длъжни да пазят и да спрат нарушаванията й от морски съдове и жители на други страни.
Дължината на " демаркационната линия " - " морската граница " е 5289 км. Това е най-дългата в света " линия на демаркация " сред прилежащите страни. Тя разграничава Русия и Съединените щати в северната част на Тихия океан, в Берингово и Чукотско море и в Северния ледовит океан както 200 благи изключителни зони, по този начин и континенталния шелф, както и териториалните води.
И двете страни, а те тогава бяха Горбачов-Шеварднадзе от Съюз на съветските социалистически републики и Буш (стария)-Бейкър от Съединени американски щати, се предполагаше, че утвърждението на Споразумението от 1990 година няма да отнеме доста време и може да се случи съвсем по едно и също време в Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати.
Горбачов и Шеварднадзе.
Въпреки това, откакто се срещнаха с наредбите на Съглашението и с ненадейно съглашение за краткотрайното му използване, депутатите на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики не се съгласиха да го ратифицират „ бързо “. Беше препоръчано по този въпрос да бъде изслушан в детайли министърът на външните работи Е. Шеварднадзе.
В същото време в медиите започнаха да се появяват сериозни публикации на учени, риболовци, наблюдаващи по това съглашение. По този въпрос имаше и апели от редица интернационалните специалисти непосредствено към М. Горбачов.
Известно е и отрицателното отношение към Споразумението от 1990 година по това време на посланика на Съюз на съветските социалистически републики в Съединени американски щати А. Добринин, което той загатва в записките си.
Вярвам, че всичко това, дружно с други условия, накара Шеварднадзе да подаде оставка. Този факт също е забавен. В многократните си записки за съдействие със Съединените щати Шеварднадзе, сходно на Горбачов, в никакъв случай не загатва техните „ достижения “ по Споразумението от 1990 година Все отново мисля, че схванаха, че са отишли прекомерно надалеч в отстъпките пред американците.
Виждайки по какъв начин настроенията в законодателната власт на Съветския съюз не са в интерес на ратификацията на Споразумението от 1990 година, управлението на Съединени американски щати, желаейки да „ натисне “ Съветите, го ратифицира на 16 септември 1991 година Сенатът на Съединени американски щати го утвърди: " за " - 86, " срещу " - 6 гласа.
Както Washington Post написа по това време (17.9.91): „ В отбрана на контракта Държавният департамент съобщи, че 70% от Берингово море ще бъде под юрисдикцията на Съединени американски щати и ще даде на страната 13 200 кв. морски благи повече пространство, в сравнение с в случай че линията е начертана на еднообразно разстояние сред крайбрежията.
Опитите за одобрение на Споразумението от 1990 година през ерата на Елцин, по-късно Путин-Медведев-Путин, бяха несполучливи. Депутатите, сенаторите на Федералното заседание на Руската федерация и най-важното публичното мнение схващат, че сходно съглашение не дава отговор на националните ползи на Русия.
И все пак държавното управление продължава да го употребява към този момент 32 години в нарушаване на всички съветски разпореждания. И по този начин, в нашата съветска действителност Междудържавното съглашение от 1990 година сред двете нуклеарни сили се оказа, както се споделя в избрана среда, „ в закона “.
Дошло е времето Русия, разчитайки на действителната поддръжка на депутати, сенатори, публично мнение и отчитайки актуалната обстановка и бъдещето, да реши въпреки всичко, че Споразумението от 1990 година не дава отговор на нашите национални ползи, и да го отдръпна от зона „ в закон “, както споделя народът, за чиста вода.
Страховете, че американците няма да ни схванат и че при сегашните условия не може да става дума за проверка на Споразумението от 1990 година, не би трябвало да са наши, а на американската страна.
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Освен това те се съгласиха, по предложение на американската страна, да ползват краткотрайно наредбите на Споразумението от 1990 година, до момента в който не бъде утвърдено от двете страни, от 15 юни 1990 година
Това съглашение беше формализирано с разменни ноти и принуди нашите далекоизточни риболовци незабавно да изоставен историческите си риболовни региони в Берингово море, което се оказа по отношение на постигнатата „ линия на демаркация “, в американската зона.
Годишните загуби на нашия флот, заради изтеглянето от тези зони, за този интервал възлизат на най-малко 150 хиляди тона, а в бъдеще до 300 хиляди тона годишно. Ето за какво това съглашение от 1990 година е наречено от риболовците като „ линия на измяната на Шеварднадзе “. По-рано това беше отразено в детайли в публикация, оповестена на уеб страницата на REGNUM.
Джеймс Бейкър и Е.Шеварднадзе, VOA.
Трябва да се напомни, че " линията на разграничение на морските пространства " е наименования съгласно Споразумението от 1990 година в съветския текст. Но на британски, в същото съглашение от 1990 година, това е „ морски кръг “, което е по-съвместимо с съветския превод като „ морска граница “. Както споделят в Одеса, „ почувствайте разликата “.
И е в действителност значимо. Авторът на тези редове по едно време трябваше да разиска тази тематика с американски публични лица, в това число представители на бреговата защита на Съединени американски щати. И всички те потвърдиха, че за тях това в действителност е „ морска граница “, която са длъжни да пазят и да спрат нарушаванията й от морски съдове и жители на други страни.
Дължината на " демаркационната линия " - " морската граница " е 5289 км. Това е най-дългата в света " линия на демаркация " сред прилежащите страни. Тя разграничава Русия и Съединените щати в северната част на Тихия океан, в Берингово и Чукотско море и в Северния ледовит океан както 200 благи изключителни зони, по този начин и континенталния шелф, както и териториалните води.
И двете страни, а те тогава бяха Горбачов-Шеварднадзе от Съюз на съветските социалистически републики и Буш (стария)-Бейкър от Съединени американски щати, се предполагаше, че утвърждението на Споразумението от 1990 година няма да отнеме доста време и може да се случи съвсем по едно и също време в Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати.
Горбачов и Шеварднадзе.
Въпреки това, откакто се срещнаха с наредбите на Съглашението и с ненадейно съглашение за краткотрайното му използване, депутатите на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики не се съгласиха да го ратифицират „ бързо “. Беше препоръчано по този въпрос да бъде изслушан в детайли министърът на външните работи Е. Шеварднадзе.
В същото време в медиите започнаха да се появяват сериозни публикации на учени, риболовци, наблюдаващи по това съглашение. По този въпрос имаше и апели от редица интернационалните специалисти непосредствено към М. Горбачов.
Известно е и отрицателното отношение към Споразумението от 1990 година по това време на посланика на Съюз на съветските социалистически републики в Съединени американски щати А. Добринин, което той загатва в записките си.
Вярвам, че всичко това, дружно с други условия, накара Шеварднадзе да подаде оставка. Този факт също е забавен. В многократните си записки за съдействие със Съединените щати Шеварднадзе, сходно на Горбачов, в никакъв случай не загатва техните „ достижения “ по Споразумението от 1990 година Все отново мисля, че схванаха, че са отишли прекомерно надалеч в отстъпките пред американците.
Виждайки по какъв начин настроенията в законодателната власт на Съветския съюз не са в интерес на ратификацията на Споразумението от 1990 година, управлението на Съединени американски щати, желаейки да „ натисне “ Съветите, го ратифицира на 16 септември 1991 година Сенатът на Съединени американски щати го утвърди: " за " - 86, " срещу " - 6 гласа.
Както Washington Post написа по това време (17.9.91): „ В отбрана на контракта Държавният департамент съобщи, че 70% от Берингово море ще бъде под юрисдикцията на Съединени американски щати и ще даде на страната 13 200 кв. морски благи повече пространство, в сравнение с в случай че линията е начертана на еднообразно разстояние сред крайбрежията.
Опитите за одобрение на Споразумението от 1990 година през ерата на Елцин, по-късно Путин-Медведев-Путин, бяха несполучливи. Депутатите, сенаторите на Федералното заседание на Руската федерация и най-важното публичното мнение схващат, че сходно съглашение не дава отговор на националните ползи на Русия.
И все пак държавното управление продължава да го употребява към този момент 32 години в нарушаване на всички съветски разпореждания. И по този начин, в нашата съветска действителност Междудържавното съглашение от 1990 година сред двете нуклеарни сили се оказа, както се споделя в избрана среда, „ в закона “.
Дошло е времето Русия, разчитайки на действителната поддръжка на депутати, сенатори, публично мнение и отчитайки актуалната обстановка и бъдещето, да реши въпреки всичко, че Споразумението от 1990 година не дава отговор на нашите национални ползи, и да го отдръпна от зона „ в закон “, както споделя народът, за чиста вода.
Страховете, че американците няма да ни схванат и че при сегашните условия не може да става дума за проверка на Споразумението от 1990 година, не би трябвало да са наши, а на американската страна.
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ