. През 2019-та година, цели осем години след пенсионирането на

. През 2019-та година, цели осем години след пенсионирането на галактическите совалки, нови американски галактически кораби за орбитални пилотирани задачи най-накрая започнаха да летят – въпреки и към момента единствено в безпилотен режим. Станахме очевидци на общо три излитания – едно на кораба “Крю Драгън ” на СпейсЕкс и две на кораба “Старлайнър ” на Боинг. Полетите бяха надалеч от съвършени и двете компании се сблъскаха с непредвидени компликации, само че това е изцяло предстоящо за тестови задачи. Колкото и да са ти положителни компютърните модели и изчисленията, те се базират на догатки и е изцяло допустимо нещо да не си планувал и корабите да имат скрити недостатъци. Тези недостатъци излизат нескрито едвам когато стартират действителните полети. Историята демонстрира, че от време на време се случва първите тестови полети да минат безпрепятствено и сполучливо, след което изненадващо изскача проблем.

Добрата вест е, че при нито едно от трите излитания на  “Крю Драгън ” и “Старлайнър ” не бе загубен галактически транспортен съд, нямаше злополука или детонация до момента в който самата задача е в ход. Лошата е, че дефектите, които се демонстрираха, доведоха до спомагателни отлагания. 2019-та не бе годината, в която американски астронавти се върнаха на Международната галактическа станция с американски кораби. Нека да направя преглед и да забележим дали 2020-та ще е тази. 

Не на последно място, в тази публикация ще прегледам достиженията на двете суборбитални компании Върджин Галактик и Блу Ориджин. 

Снимка от завръщането на “Крю Драгън ” на Земята на 8-ми март. Photo credit: NASA TV

СпейсЕкс преживя един победоносен и един призрачен месец. Триумфалният бе март, а кошмарният – април. Така компанията нескрито показва това, за което писах във въведението на публикацията, че от време на време даже и първичните проби да минат безпрепятствено, по-късно постоянно може да изскочи проблем. 

Първият галактически транспортен съд “Крю Драгън ” бе изстрелян в безпилотен режим чрез ракета “Фолкън 9 ” на 2-ри март. Ден по-късно корабът се скачи с Международната галактическа станция. Това бе първото съединяване на нов транспортен съд за пилотирани цели с МКС и първото съединяване на американски галактически транспортен съд след пенсионирането на галактическите совалки въобще (товарните кораби на Съединени американски щати “Сигнус ” и “Драгън ”, както и японският “Кунотори ”, нямат системи за съединяване – те биват прихващани от роботизираната ръка и пасивно свързвани със станцията). След скачването шлюзовете сред “Крю Драгън ” и МКС бяха отворени, а канадският астронавт Давид Сен-Жак и съветският му сътрудник Олег Кононенко се трансферираха на борда на новия галактически транспортен съд – по този начин той стана за пръв път пилотиран, въпреки и краткотрайно. Завръщането на “Крю Драгън ” на 8-ми март бе извършено в безпилотен режим – четирите парашута сработиха съгласно упованията и капсулата се приводни меко в Атлантическия океан. 

По всичко изглеждаше, че зависимостта на НАСА от съветските галактически кораби е към този момент в историята. Тогава през април пристигнаха неприятните изненади. СпейсЕкс искаше към този момент върналата се от МКС капсула да бъде рециклирана и употребена за идващия безпилотен тест, включващ експериментиране на спешните системи при ракетно политане.  Но при наземната подготовка капсулата експлодира. Същият този месец бе регистриран и неуспех на парашутната системи при едно от атмосферните изпитания… 

Тези две аномалии закономерно доведоха до дълги месеци на следствия и нови отлагания. СпейсЕкс не бе в положение да изстреля човек в космоса до края на 2019-та. Но положителната вест е, че в хода на годината аргументите за аномалиите бяха установени и сполучливо отстранени. Относно детонацията на капсулата, СпейсЕкс откри, че е настъпило увреждане на възвратен клапан в резултат на прекосяването на азотен тетраоксид с доста висока скорост. Увреждането довело до искра и възпламеняване на горивото.

След сполучлив редизайн, на 14 ноември бе извършено изцяло огнево тестване на двигателните системи на “Крю Драгън ” и с това бе потвърдено, че експертите на СпейсЕкс са разбрали и преодолели аргументите за априлската детонация. Що се касае до парашутната система, тя също бе подложена на редизайн и до края на декември СпейсЕкс съумя да организира 10 следващи сложни теста, каквото бе условието на НАСА, с цел да бъде утвърдена за пилотирани експедиции. 

? Въпреки позитивното развиване през последните няколко месеца, СпейсЕкс към момента би трябвало да организира сполучливо един безпилотен полет, преди НАСА да се довери на компанията за транспорт на хора до МКС. Това е същият полет, който компанията приготвяше през април преди детонацията и при който ще се изпитат спешните системи. След редизайна на “Крю Драгън ”, в началото компанията и НАСА предвиждаха полетът да е реалност през декември, след това бе установено отсрочване за 4-ти януари, а в този момент изстрелването е планувано за 11-ти януари. 

Съдейки по предишното и хода на развиване на плана “Крю Драгън ”, аз бих останал същински сюрпризиран, в случай че задачата бъде извършена през януари. В началото на ноември един от представителите на СпейсЕкс се изпусна по време на изявление, че компанията работи по вътрешен график за изстрелване през февруари. По-късно от СпейсЕкс опровергаха информацията, само че с оглед на натрупващите се отлагания месец февруари ми наподобява все по-реалистична цел. 

Силно се надявам този полет да бъде сполучлив, спешните системи да сработят и “Крю Драгън ” да се завърне безпроблемно на Земята. Провал на теста ще значи още месеци отлагания и наново осъществяване. Хич не ми се чака още цяла година, нито ми се ще в края на 2020-та да пиша, че пилотираните задачи ще са факт през 2021-ва…

Ако пробата е сполучлив, СпейсЕкс най-накрая ще може да пристъпи към подготовката на “Крю Драгън ” за пилотирано изстрелване. Очакванията са, че задачата ще се случи напролет и тогава до МКС ще се насочат американските астронавти Дъг Хърли и Робърт Бенкън. Аз бих споделил, че лятото е много по-реалистична цел, само че да забележим – може да останем прелестно сюрпризирани от СпейсЕкс и НАСА. За всеки случай всичко зависи от плануваното през януари тестово тестване на избавителните системи на “Крю Драгън ”, така че дано да не се каним… 

На фотографията: галактическият транспортен съд на Боинг “Старлайнър ” след сполучливото му завръщане на Земята на 22-ри декември. Photo credit: NASA/Bill Ingalls

. И въпреки всичко галактическото звено на компанията се показа много по-добре от самолетното. През първата половина на годината компанията към момента ближеше рани след аварията от лятото на 2018-та, когато настъпи отказ на горивните системи на “Старлайнър ” по време на сложно статично огнево тестване. Макар че мнозина считат СпейсЕкс за млада и напредничава галактическа компания, а Боинг за остаряла и бюрократична, в тази ситуация обективно би било да се каже, че комплексните горивни проби спънаха и двете компании по подобен метод. 

През месец май комплексното статично огнево тестване бе повторено сполучливо. След цяло лято на подготовка, през ноември “Старлайнър ” най-сетне полетя на изпитателна задача за инспекция на спешните му системи. Те сработиха ослепително и корабът се върна на Земята – единствената установена особеност бе, че един от трите парашута не се разтвори. Но това не бе определящо за триумфа на задачата – “Старлайнър ” може да каца единствено с един сполучливо разпрострат парашут, а в тази ситуация имаше два. 

На 20-ти декември “Старлайнър ” излетя на своята втора тестова задача, която се оказа и първата му галактическа. Ракетата “Атлас ” сработи сполучливо и изведе кораба в космоса, само че заради погрешно надъхан часовник “Старлайнър ” не извърши маневрата за вмъкването му в вярната траектория на път към МКС. Своевременна интервенция на експертите избави кораба и той бе въведен в околоземна орбита, само че скачването не се реализира. За благополучие на 22-ри декември “Старлайнър ” бе ориентиран към тестовата писта в Уайт Сендс, където извърши безупречно кацане на Земята. 

Двата тестови полета през ноември и декември потвърдиха, че дизайнът на “Старлайнър ” е добър, животоподдържащите и избавителните му системи работят и той може да транспортира хора в космоса безвредно. Но те също потвърдиха и нещо друго – има вътрешни проблеми в компанията, касаещи качеството на труда. В хода на подготовката за галактически полет могат да бъдат позволени всевъзможни гафове. Но че някой механик не запомнил за завърже вярно парашута при подготовката на “Старлайнър ” за задачата му през ноември, а различен не настроил вярно часовника за задачата му през декември? Това по никакъв начин не приказва добре… 

Принципно се старая да не върша аналогии сред проблемите на “Старлайнър ” и тези на самолетите “737 Макс ”. Самият админ на НАСА Джим Брайденстайн е на мнение, че сходна прилика би била неправилна – галактическото звено е отделено от самолетното, също така при създаването на “Старлайнър ” инженерите на Боинг не са били оставени да работят сами – един до друг с тях са се трудили и инженери на НАСА. Затова персонално аз не бих направил сходно съпоставяне. Но и не бих твърдял, че всичко в галактическото звено е изрядно…

. Има един главен въпрос, който към този момент стои без отговор. Ще изиска ли НАСА нов безпилотен тестов полет на “Старлайнър ”, включващ съединяване с МКС (едничката цел, която не бе изпълнена при декемврийската мисия)? Засега наподобява, че управлението на НАСА и това на Боинг не имат намерение да проведат сходен полет. Това би добавило нови месеци на отлагания, а всички към този момент недоволстват и желаят американците да изпращат астронавти в космоса със лични кораби. Омръзнали са на всички ни молбите на НАСА към Русия да транспортира западните астронавти, а и почитателите на руснаците злорадстват. На фона на обстоятелството, че бе потвърдено, че “Старлайнър ” може да излетява и каца сполучливо, евентуално декемврийският полет ще е последният безпилотен тест за “Старлайнър ”, а идната експедиция ще е пилотирана. 

Тази пилотирана задача, обозначавана като “Boeing-CFT ”, се обрисува да бъде осъществена напролет, най-късно през лятото на 2020-та. В космоса ще се насочат трима астронавти: Кристофър Фъргюсън (бивш астронавт на НАСА, към този момент работещ към Боинг), Майк Финк и Никол Ман (от отряда на НАСА). Първоначално се планираше експедицията да е краткосрочна, само че към този момент е решено, че “Старлайнър ” ще престои в орбита пет месеца. Отново решението бе стимулирано заради отлаганията и желанието на НАСА да разполага с пилотирани галактически кораби допустимо най-скоро. 

Няма спор – 2020-та ще е доста забавна година за Боинг. 

През месец февруари Бет Моузес се трансформира в първата жена-астронавт, достигнала космоса на борда на частен галактически транспортен съд. Photo credit: Virgin Galactic

. Това се случи през февруари, когато в космоса по суборбитална траектория бяха изведени астронавтите Дейв Маккей, Майк Масучи и Бет Моузес. Моузес се трансформира в първата жена-астронавт, достигнала галактическото пространство на борда на частен галактически транспортен съд. 

Така с помощта на Върджин Галактик Съединени американски щати още веднъж има пилотирана космонавтика и американски астронавти още веднъж летят в космоса с американски кораби, даже и тези кораби да са единствено суборбитални. И те имат своето място в развиването на човечеството – суборбиталните полети са по-евтини и заради това всички се надяваме посредством тях галактическият туризъм да стане действителност. 

За страдание февруарският полет остана финален за Върджин Галактик през 2019-та година. Корабът “Юнити ”, извел Моузес, Маккей и Масучи в космоса, бе върнат в хангара за окончателното му съоръжение с туристическа кабина. Междувременно компанията стартира дълго чаканото пренасяне на техниката и личния състав си от тестовия космодрум в Мохаве, Калифорния, към комерсиалния космодрум Спейспорт Америка в Ню Мексико. Уж процесът трябваше да завърши до есента, само че … 

И по този начин, след февруари компанията влезе в оня интервал, който за мен като неин последовател е най-омразен – интервала на бомбастични медийни заглавия, обещания, презентации – абе изобщо Върджин Галактик ни демонстрира всичко друго, с изключение на действителни галактически задачи. Няма какво да ви неистина – писнало ми е… По-съществените вести напоследък включват превръщането на Върджин Галактик в обществена компания, контракта с италианските Военновъздушни сили за реализацията на италиано-американски пилотиран галактически полет, както и проявлението на новите галактически костюми за туристически полети (не дръзвам да кажа, че това са скафандри). 

– време е корабът “Юнити ” най-сетне да бъде дотътрен до космодрума Спейспорт Америка, да почне да лети още веднъж, тестовата летателна стратегия да бъде приключена и най-накрая да бъде даден ход на началните туристически експедиции. Дали ще стане, не се ангажирам да предвиждам – персонално аз се надявам “Юнити ” да направи най-малко един-два тестови галактически полета. Не обичам, когато галактическите кораби прашасват в хангарите и не се употребяват целево… 

Снимка от изстрелването на “Ню Шепърд ” на 11-ти декември. Photo credit: Blue Origin

Чудя се дали да не копи/пейстна това, което бях писал за Блу Ориджин в публикацията “Космическата 2019: Новите пилотирани галактически кораби. Какво да чакаме? ”. Но няма да го направя. Само едно изречение ще копирам, в случай че ми позволите. “ “. Окей, направих го. Но не мога да отрека, че има последователност в позитивна посока. През 2017-та година корабът “Ню Шепърд ” хвърча един път, през 2018-та – два пъти, а през 2019-та година – три пъти. Дай Боже през 2020-та година да станем очевидци най-малко на четири галактически полета! 

Но даже и в това се колебая – потайната галактическа компания на Джеф Безос е неведнъж сравнявана с костенурка, защото нейните стъпки са прекомерно мудни.. Принципно би трябвало да станем очевидци на още един-два безпилотни полета, преди компанията да качи човек в космоса, като това се обрисува да се случи през новата година. Но тези обещания ги слушаме в края на всяка отминаваща година, така че ще допускам, когато ги видя изпълнени. 

Трите полета на кораба “Ню Шепърд ” бяха извършени на 23-ти януари, 2-ри май и 11-ти декември. И трите пъти корабът транспорти в космоса потребен товар и научни опити. И трите пъти капсулата и ракетата-носител се завърнаха сполучливо. Досега компанията не е отбелязвала неуспех, така че, кой знае – може би след още един-два полета, до края на 2020-та година, човек в действителност току-виж полети в космоса на борда на “Ню Шепърд ”? 

Едно е несъмнено – само времето ще покаже.