През 2018 имахме щастието да прочетем десетки вълнуващи и красиви

Биографията на Вивиан Уестуд повлече след себе си редица празненства, изложения, прожекции на документален филм и какво ли още не. Затова тя освен е една от най-важните книги за миналата година, ами е едно от най-важните феномени!

За първи път Дейм Вивиан Уестуд разказва историята на бурния си живот в креативен тандем с Иън Кели, създател на биографии на фамозни хора, измежду които се открояват Бо Брумел и Джакомо Казанова.
Грандама на английската мода, една от най-влиятелните фигури в международните фешън среди, кралица на пънк модата, жива легенда, икона на нашето време… В продължение на десетилетия медии и коментатори увенчават името на неподражаемата дизайнерка с хвалебствени избрания. Ала може би това, което толкоз дълго я държи на върха, е нейната ексцентрична, екстравагантна природа на безконечна бунтарка, непобираща се в правила и рамки. С изкусните си умения и с неукротима фикция тя демонстрира по какъв начин изкуството на обличането може да трансформира образа и мисленето на индивида и на света. Чувствителна към пулса на обществото, със същото старание и пристрастеност Уестуд се изявява и като политическа активистка, ангажирана със обществени и благотворителни дела.

Неуморимо вярна на непокорния си темперамент, тя не стопира да предизвика освен с творенията, само че и с персоналния си живот. Някогашна спътница на Малкълм Макларън, откривателя на „ Секс Пистълс “, в този момент е омъжена за някогашния си възпитаник, родения в Австрия дизайнер Андреас Кронталер, с 25 години по-млад от нея.

Пламенната искреност на Вивиан Уестуд, изляла се на тези страници, примесена с проникновението на историка и приятеля Иън Кели, извайва вълнуващ портрет на една магнетична персона.

3. Недоразумение в Москва

За пръв път на български се появи една биографична новела, която несъмнено е измежду най-ценните творби в творчеството на Симон дьо Бовоар.

Предлагаме на читателите неиздадената у нас дълга новела „ Недоразумение в Москва “ (1966–1967), предопределена в началото за сборника „ Сломената жена “, само че изоставена след това и оповестена във Франция през 1992 година. Ставаме очевидци на съпружеската и личностната рецесия, която изживяват Никол и Андре, двойка пенсионирани учители, по време на едно пътешестване до Москва при дъщерята на Андре от първия му брак – Маша. Редувайки гледните точки, Симон дьо Бовоар разбулва взаимните огорчения и обвинявания на героите, в които без тъга разпознаваме нея и Сартр, както и страха от наближаващата напреднала възраст. В новелата тясно се преплитат персоналната и груповата история – недоразумението сред съпрузите, зародило по време на пътуването, и политическото отчаяние. Творбата дава завладяващо сериозно удостоверение за Съветския съюз в средата на шейсетте, а транспарантният, въздействащ жанр я сродява с най-хубавите страници от творчеството на писателката.

Една февруарска вечер, спуснатите пердета, светлината на лампите върху възглавниците в багрите на дъгата и ненадейно зейналото неявяване: „ Той ще живее с друга, на друго място “. Какво да се прави, ще би трябвало да се примиря! – рече си тя. Водката беше ледена, хайверът – кадифеносив, Маша й харесваше, Андре щеше да е единствено неин в продължение на цялостен месец. Почувства се изцяло щастлива.

4. Една обич на Суан

Марсел Пруст и безкрайните му фрази се появиха у нас в нов превод. Росица Ташева направи Пруст четивен, лек и още веднъж обичан.

„ Една обич на Суан “ е единствената част от многотомника, която съставлява и независимо произведение, отдадено на любовната пристрастеност на един естет към една „ кокотка “. Това е роман за любовта, за ревността, за подозрението и доверието в техните най-тънки отсенки, предадени с неизмеримо психическо предусещане. Няма в международната литература по-изчерпателен, по-задълбочен и по-въздействащ живописен разбор на любовната обсебеност.

Особеното обаяние на прозата на Пруст се дължи и на неподражаемия му жанр – дългите изречения с по няколко вметнати фрази, усложнени, от време на време сложни за четене, само че постоянно премислени, стройни, хармонични като музикалния фрагмент от една соната, на който Пруст посвещава въодушевени редове.

5. 4321

Голямата книга на живота на Пол Остър се появи и у нас. Нима това не е задоволително да я наредим измежду най-важните романи, появили се в България?

„ 4 3 2 1 е огромната книга на живота ми. Чувствам, че цялостен живот съм чакал, с цел да напиша тази книга. Подготвях се за нея през всичките тези години “, твърди огромният американски публицист Пол Остър във връзка последната си творба. Авторът е прочут у нас с нашумелите си по целия свят романи „ Нюйоркска трилогия “, „ Лунен замък “, „ Бруклински безумства “, „ Книга на илюзиите “, „ Музика на случайността “ и др.

През март 1947 година в Нюарк, Ню Джързи, се ражда Арчибалд Исак Фъргюсън – единственото дете на Роуз и Станли Фъргюсън. Този един-единствен живот обаче поема по четири паралелни, само че самостоятелни повествователни пътеки. Четирима Фъргюсън, основани от еднакъв генетичен материал, четири момчета, които са едно и също момче, водят четири едновременни и изцяло разнообразни съществувания.

Предизвикателства на ориста, емигрантски несгоди, фамилни превратности и изменничества, обич и изневери, другарства и раздели, буйни юношески увлечения по спорт, книги, музика и секс се менят на фона на обществени разтърсвания и политически интриги. В персоналния живот на всеки един от четиримата Фъргюсън нахлуват силите на бурната и брутална реалност на Съединените щати от средата на предишния век.

Момчетата Фъргюсън се редуват едно след друго и като че ли колелото на тази истинска и виртуозно конструирана сага се завърта още веднъж и още веднъж.

6. В черупката

Колосът на английската литература освен че ни въодушеви с няколко брилянтни романа, само че и пристигна у нас по специфичната покана на Синелибри.

Труди мами брачна половинка си Джон поета. Не с кой да е, а със личния му брат Клод простака. Труди и Клод имат злокобен проект – да се отърват от Джон. Но и един очевидец – деветмесечния жител на утробата на Труди. Който чува всичко и си прави съответните заключения. И който също има проект. Изключителна история, каквато е способно да роди единствено въображението на талантлив повествовател като Иън Макюън. И несравним римейк на „ Хамлет “, събрал суперлативите на критиците. Без да считаме любопитните разсъждения на нероденото бебе за европейската и международната актуалност. И, несъмнено, без да забравяме несъмнените детайли на трилър с разумна и изненадваща развръзка.

Едновременно занимателен и смъртоносно сериозен, последният разказ на Макюън не се вписва в никаква категория. И това го прави още по-интересен.
The Times

Разказана от необичайна позиция, историята на „ В черупката “ е типичен роман за убийство и невярност, удивителен акт на книжовен вентрилокизъм, чужд в актуалната литература.
The Daily Telegraph

Алтернативен „ Хамлет “, шедьовър, събрал всичко, което Макюън знае за своето изкуство.
The Guardian

7. Валери Петров за деца

Детската поредност с приказки на Валери Петров ни напомни, че обичаният ни стихотворец е безконечен и паметен. Чрез вълшебните му истории се завърнахме още веднъж в уюта на детската стая. Издателство “Колибри ” работи с 4 разнообразни илюстраторки и оформи първокласни издания с твърди корици на “Пук! ”, “Копче за сън ”, “В лунната стая ”, “Меко казано ”.

– Ах, какъв брой е радостно,
ах, какъв брой е радостно,
когато положителното лика ти краси,
когато учтив си
и така угодлив си,
че всички в квартала ти викат „ Мерси! “.

8. Цветовете на пожара

В края на 2018 видяхме на огромен екран феноменалната екранизация на едноименния разказ на Пиер Льометр. “Ще се забележим там горе ” ни порази с историята си и ни накара да се убедим, че всички 5 награди Сезар, както и специфичното отличие на Синелибри, са изцяло заслужени.

Бяхме щастливи да прочетем и продължението на историята, а точно “Цветовете на пожара ”.

Февруари 1927 година Погребението на банкера Марсел Перикур. Дъщеря му Мадлен ще наследи финансовата му империя. Но не щеш ли най-неочаквано седемгодишният й наследник Пол се хвърля от прозореца и се размазва върху ковчега на дядо си. Оцелява, само че от този драматичен миг нататък животът на майка и наследник се трансформира фрапантно. Мадлен се сблъсква с алчността и подлостта на обкръжението си в едно време и в една Франция, когато на хоризонта към този момент засияват цветовете на пожара, който ще изпепели Европа. Унижена, унищожена, Мадлен ще откри сили и ще прояви чудеса от досетливост, впускайки се в необикновено премеждие, чиято цел е да отмъсти – за чиста наслада на читателите – на всички изпречили се на пътя й. Мъст, почтена за граф Монте Кристо, от чийто създател Пиер Льометр признава, че е черпил ентусиазъм.

9. Как се пътува със сьомга

Умберто Еко постоянно е добра концепция и самичък по себе си е събитие.

В продължение на години италианският белетрист, есеист, мъдрец и културолог Умберто Еко (1932–2016) списва рубриката „ Бустина ди Минерва “ във вестник „ Еспресо “. Всяка седмица очарова читателите с фамозната си разказваческа заложба и умеенето да сервира по автентичен и несравним метод привидно банални, делнични случки и преживелици. И по мнението на мнозина критици основава характерен род, който мъчно може да бъде подправен.

В сборника „ Как се пътува със сьомга “ е събрана част от историите, родили една неподражаема сбирка – части от многоцветна и разнотемна мозайка, в която се оглежда светът със своите лудости и нелепици и модерният човек с не всеки път похвалните си проявления и каузи. Бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, провокациите на новите технологии, суетата човешка и магнетизмът на малкия екран, пороците на медиите, световните конспирации, тегобите на пътешественика, неволите на пишещия и на четящия… и още, и още сюжети и парадокси на нашето съвремие изпълват тези страници. С ярка комбинация от комизъм, подигравка и подигравка, с остро перо, свежи хрумвания, въображение и осведоменост Еко трансформира житейското злободневие в изпъстрена с съобразителни прозрения литература в жанр „ животът – метод на приложимост “.

10. Светът от през вчерашния ден

В края на годината Стефан Цвайг ни напомни по какъв начин е изглеждал светът от през вчерашния ден.

Виена, Париж, Берлин, Лондон, Ню Йорк… Европа и светът от първата половина на XX век, златните години преди Първата международна война и последвалите я идейни и политически превратности. Съдбата отрежда на Цвайг да прекосява граници и столетия. Среща го с ярки персони от европейския нравствен хайлайф, сред които Артур Шницлер, Райнер Мария Рилке, Ромен Ролан, Зигмунд Фройд, Емил Верхарен, Пол Валери. И записките му неизбежно добиват цената на културно-историческо удостоверение за преломно време и за участта на потомство интелектуалци с техните очаквания и лутания. Тази носталгична книга завет, в която душевният напредък последователно отстъпва пред огорчението и разочарованието, обобщава смисъла на един живот, мирогледа и веруюто на уверен космополит, който въпреки всичко най-после с болката на заточеник признава: „ …с родината си човек губи повече от парче обградена земя “.

Прозренията на Стефан Цвайг, посланията и уроците на „ света от през вчерашния ден “ и неговия провал отекват с особена мощ близо столетие по-късно, в размирния „ свят от през днешния ден “, когато европеизмът е подложен на тестване и Старият континент ревниво търси своята еднаквост.