„Спасените”: Човекът с половин тяло, който е роден да побеждава
През 2018 година „ Нетфликс “ излъчва документалния филм „ Зайон “. В него се споделя за сложния път на едно момче - от нулата до върха. Днес Зайон е един от най-успешните състезатели по професионална битка в Съединените щати. Само на 24-годишна възраст той издава първата си автобиографична книга. Той е международен рекордьор на Гинес. И има вяра, че на-доброто занапред му следва.
Снимка: bTV С триумфите си на кръга вдъхновяваш доста хора по света. Мислиш ли, че това е твоята задача – да караш другите да повярват в себе си?
Честно казано… и да, и не. " Да ", тъй като това, което върша, носи наслада на другите, въодушевява ги да бъдат дейни, да бъдат най-хубавата версия на себе си. От друга страна… аз просто обичам да упражнявам и да се състезавам. Това за мен е естествен метод на живот. Но в случай че с това, което върша, трансформирам живота на някого към по-добро, просто е прелестно!
Зайон Кларк се ражда през 1998 година в щата Охайо. С доста рядко увреждане, което безусловно стопира развиването на долната част на гръбначния дирек. След раждането Зайон е даден за осиновяване.
Снимка: bTV
" Роден съм със Синдрома на каудалната регресия, доста рядко заболяване, което нормално визира от 1 до 2 случая на 100 хиляди новородени. Няма да видите доста хора като мен, малко сме. И това ни прави специфични. Защото живеем живота си по друг метод от останалите и намираме метод да бъдем щастливи. В моя случай евентуалната причина за положението ми е, че биологичната ми майка, която е била и диабетик, е употребявала опиати по време бременността ", споделя първенецът по професионална битка.
Изпитваш ли яд, ядосан ли си на твоята майка?
Всичко се случва с причина. Знаете ли, през последните 6-7 години имах опцията да се срещам с нея. Това е развой и още ми е мъчно да приказвам за това, но… Благодарен съм за живота, който имам в този момент и за нещата, които мога да върша.
Прости ли й?
Да, аз прощавам на хората. Простил съм и на нея, само че в това време съм си мислил с какво съм заслужил такава съдба… Но просто би трябвало да се стегнеш и да продължиш.
Снимка: bTV
Още в родилния дом Зайон е регистриран в системата на приемната грижа в Щатите. Сменя семейство след семейство, дом след дом. Без да почувства, че някъде е мечтан и обичан.
" Тъжно е да си дете в приемни фамилии, най-малко в моя случай. Живях в девет разнообразни домове, претърпях доста тормоз, от време на време гладувах, заключваха ме в стаята, имало е моменти, в които безусловно нямах какво да облека. Това сигурно не беше живот. И това бяха първите 16 години от живота ми ", споделя той.
Опитваш ли се да изтриеш този интервал от живота си?
Не, не желая да не помня през какво съм минал. Защото всичко, което научих през годините, ме направи по-силен, по-приспособим. Ако не ме бяха прехвърляли от семейство в семейство, може би в този момент нямаше да съм това, което съм. Миналото непрекъснато ми припомня по какъв начин не би трябвало да наподобява животът и ми дава причина да го пребивавам по най-щастливия вероятен метод.
Зайон намира избавление в спорта на 8-годишна възраст. В неговото учебно заведение предложили тренировки по битка и неговият преподавател му предложил да се включи.
" Казах му: " Да, добре, ще се опитвам у дома ", тъй като по това време получавах " не " за отговор от приемната ми майка за всичко, което желаех – да излизам с другари, да имам странични занимания. Но като по знамение тогава тя ми разреши да се включа в тренировките. И това беше преломен миг в живота ми, в действителност. Професионалната битка ми даде онази независимост, от която се нуждаех, подейства ми като терапия. Тренировките бяха моментите, в които можех да консумирам цялата си сила, яд и горест, които съм насъбирал в себе си ", признава Зайон.
Така през годините Зайон развива личен жанр на битка, стартира да печели надпревари от участници, които даже не е мечтал, че може да превъзхожда.
Снимка: bTV
И продължава да се мести от семейство в семейство досега, в който се появява онази приемна майка, която го приема за собствен наследник. На 16-годишна възраст, Зайон е осиновен. Казва ни, че това е най-щастливият миг в неговия живот.
" Когато се появи моята майка, тя ме одобри подобен, какъвто съм, направи ме част от фамилията. Отвори дома и сърцето си за мен. Накара ме да се усещам като че ли в действителност числя се там. Това ми отвори доста порти – можех към този момент да последвам фантазиите си, тъй като имах едно устойчиво семейство зад тила си. Успехите ми ставаха от ден на ден и повече, печелих състезанията… просто толкоз доста хубави неща се случиха откакто към този момент имах същинско семейство ", изяснява той.
Снимка: bTV В едно твоя изявление казваш, че до 16-ата си година не си познавал обичта като възприятие. Така ли е?
Да, единствено си представете – от раждането до 16-ата ти годишнина да изпитваш единствено болежка и страдалчество. И да познаваш единствено това. Дори когато правех нещо неприятно, майка ми не реагираше като другите – да ми крещи и да заплашва, че ще ме изрита. Тя ми споделяше: " Продължавам да те обичам, само че би трябвало да изправим тази обстановка, да решим казуса ". И тя в действителност свърши прелестна работа. Всичките ми триумфи се дължат на нея.
В края на септември тази година Зайон жъне следващия огромен триумф – реализира международен връх за най-бързо тичане на две ръце. Изминава дистанцията от 20 метра за 4 секунди и 7 стотни. И става рекордьор на Гинес.
Снимка: bTV
" Не всеки ден ти споделят, че няма по-бърз от теб на планетата. Това е достижение, което топли сърцето ми, тъй като в последна сметка аз съм номер едно, и желая да държа върха, а за какво не и самичък да го счупя? ", споделя рекордьорът.
Зайон ни споделя, че в този момент е благополучен. Вярва в себе си. Спортът е неговото лекарство. И обичта вкъщи.
Видях, че имаш татуировка на гърба си - No excuses, каква е историята?
Да, в гимназията бях на едно доста тежко съревнование – състезавах се с най-хубавия кечист от щата Охайо, а аз към момента бях никой. Бях изтощен, скъсах сухожилие на рамото и бях на ръба да се откажа. Тогава треньорът ми безусловно ме хвана за шията и ми сподели: " Слушай! Без оправдания! Ти ще победиш това момче! Ще излезеш там и ще победиш! Без оправдания, чу ли ме? ". И аз просто излязох на кръга и завоювах мача. Този миг просто ме беляза. И до през днешния ден е по този начин. Затова си направих тази татуировка.
Снимка: bTV
В свободното време Зайон посещава разнообразни учебни заведения и си приказва с децата – желае да ги накара да имат вяра в себе си, без значение от рестриктивните мерки и тестванията, на които животът ги подлага.
" Казвам им, че няма нищо неприятно в това да бъдеш друг и неповторим по своему. Казвам им да не се опасяват, да бъдат открити и да бъдат ентусиазъм за някого. Опитвам се посланието ми да е ясно, тъй като не желая да минават през това, през което минах аз. Децата би трябвало да бъдат свободни, те са най-чистото нещо, което имаме на планетата и когато им посочим верния път, те могат да трансформират света и нашето бъдеще към по-добро ", изяснява спортистът.
Коя е най-голямата ти фантазия?
Следващата ми цел е да издам втората ми книга. Работя към този момент и по нов филм. И от горната страна на това работя крепко, с цел да стана международен първенец по MMA, професионална битка и лека атлетика.
Снимка: bTV
Има обръщение и към нас, българите.
" Скъпи българи, желая да ви кажа, че вие сте невероятни. Това, което желая да запомните от мен е, че няма невъзможни неща. Нищо не може да ви спре от фантазиите ви, тъй като всичко е в главата ви. Начинът, по който мислите, ще е методът, по който живеете. Заобикаляйте се от верните хора, от такива, на които желаете да наподобявате. Не позволявайте някой или нещо да попречва триумфите ви ", обръща се към българите Зайон.
Хареса ми доста пролога към книгата ти, мисля, че е прелестен край на диалога ни! Можеш ли да го прочетеш?
Да, написано е навръх първата страница в книгата " " Кажи ми, че не мога да направя нещо и ще го направя! Или ще умра пробвайки се. Точно това се случва, когато си роден без крайници. Хората мигновено стартират да се съмняват в теб, гледат те необичайно или те смятат за по-малко човек. Но аз в никакъв случай не съм се считал за човек с увреждане! Просто съм по-близо до земята ".
Снимка: bTV С триумфите си на кръга вдъхновяваш доста хора по света. Мислиш ли, че това е твоята задача – да караш другите да повярват в себе си?
Честно казано… и да, и не. " Да ", тъй като това, което върша, носи наслада на другите, въодушевява ги да бъдат дейни, да бъдат най-хубавата версия на себе си. От друга страна… аз просто обичам да упражнявам и да се състезавам. Това за мен е естествен метод на живот. Но в случай че с това, което върша, трансформирам живота на някого към по-добро, просто е прелестно!
Зайон Кларк се ражда през 1998 година в щата Охайо. С доста рядко увреждане, което безусловно стопира развиването на долната част на гръбначния дирек. След раждането Зайон е даден за осиновяване.
Снимка: bTV
" Роден съм със Синдрома на каудалната регресия, доста рядко заболяване, което нормално визира от 1 до 2 случая на 100 хиляди новородени. Няма да видите доста хора като мен, малко сме. И това ни прави специфични. Защото живеем живота си по друг метод от останалите и намираме метод да бъдем щастливи. В моя случай евентуалната причина за положението ми е, че биологичната ми майка, която е била и диабетик, е употребявала опиати по време бременността ", споделя първенецът по професионална битка.
Изпитваш ли яд, ядосан ли си на твоята майка?
Всичко се случва с причина. Знаете ли, през последните 6-7 години имах опцията да се срещам с нея. Това е развой и още ми е мъчно да приказвам за това, но… Благодарен съм за живота, който имам в този момент и за нещата, които мога да върша.
Прости ли й?
Да, аз прощавам на хората. Простил съм и на нея, само че в това време съм си мислил с какво съм заслужил такава съдба… Но просто би трябвало да се стегнеш и да продължиш.
Снимка: bTV
Още в родилния дом Зайон е регистриран в системата на приемната грижа в Щатите. Сменя семейство след семейство, дом след дом. Без да почувства, че някъде е мечтан и обичан.
" Тъжно е да си дете в приемни фамилии, най-малко в моя случай. Живях в девет разнообразни домове, претърпях доста тормоз, от време на време гладувах, заключваха ме в стаята, имало е моменти, в които безусловно нямах какво да облека. Това сигурно не беше живот. И това бяха първите 16 години от живота ми ", споделя той.
Опитваш ли се да изтриеш този интервал от живота си?
Не, не желая да не помня през какво съм минал. Защото всичко, което научих през годините, ме направи по-силен, по-приспособим. Ако не ме бяха прехвърляли от семейство в семейство, може би в този момент нямаше да съм това, което съм. Миналото непрекъснато ми припомня по какъв начин не би трябвало да наподобява животът и ми дава причина да го пребивавам по най-щастливия вероятен метод.
Зайон намира избавление в спорта на 8-годишна възраст. В неговото учебно заведение предложили тренировки по битка и неговият преподавател му предложил да се включи.
" Казах му: " Да, добре, ще се опитвам у дома ", тъй като по това време получавах " не " за отговор от приемната ми майка за всичко, което желаех – да излизам с другари, да имам странични занимания. Но като по знамение тогава тя ми разреши да се включа в тренировките. И това беше преломен миг в живота ми, в действителност. Професионалната битка ми даде онази независимост, от която се нуждаех, подейства ми като терапия. Тренировките бяха моментите, в които можех да консумирам цялата си сила, яд и горест, които съм насъбирал в себе си ", признава Зайон.
Така през годините Зайон развива личен жанр на битка, стартира да печели надпревари от участници, които даже не е мечтал, че може да превъзхожда.
Снимка: bTV
И продължава да се мести от семейство в семейство досега, в който се появява онази приемна майка, която го приема за собствен наследник. На 16-годишна възраст, Зайон е осиновен. Казва ни, че това е най-щастливият миг в неговия живот.
" Когато се появи моята майка, тя ме одобри подобен, какъвто съм, направи ме част от фамилията. Отвори дома и сърцето си за мен. Накара ме да се усещам като че ли в действителност числя се там. Това ми отвори доста порти – можех към този момент да последвам фантазиите си, тъй като имах едно устойчиво семейство зад тила си. Успехите ми ставаха от ден на ден и повече, печелих състезанията… просто толкоз доста хубави неща се случиха откакто към този момент имах същинско семейство ", изяснява той.
Снимка: bTV В едно твоя изявление казваш, че до 16-ата си година не си познавал обичта като възприятие. Така ли е?
Да, единствено си представете – от раждането до 16-ата ти годишнина да изпитваш единствено болежка и страдалчество. И да познаваш единствено това. Дори когато правех нещо неприятно, майка ми не реагираше като другите – да ми крещи и да заплашва, че ще ме изрита. Тя ми споделяше: " Продължавам да те обичам, само че би трябвало да изправим тази обстановка, да решим казуса ". И тя в действителност свърши прелестна работа. Всичките ми триумфи се дължат на нея.
В края на септември тази година Зайон жъне следващия огромен триумф – реализира международен връх за най-бързо тичане на две ръце. Изминава дистанцията от 20 метра за 4 секунди и 7 стотни. И става рекордьор на Гинес.
Снимка: bTV
" Не всеки ден ти споделят, че няма по-бърз от теб на планетата. Това е достижение, което топли сърцето ми, тъй като в последна сметка аз съм номер едно, и желая да държа върха, а за какво не и самичък да го счупя? ", споделя рекордьорът.
Зайон ни споделя, че в този момент е благополучен. Вярва в себе си. Спортът е неговото лекарство. И обичта вкъщи.
Видях, че имаш татуировка на гърба си - No excuses, каква е историята?
Да, в гимназията бях на едно доста тежко съревнование – състезавах се с най-хубавия кечист от щата Охайо, а аз към момента бях никой. Бях изтощен, скъсах сухожилие на рамото и бях на ръба да се откажа. Тогава треньорът ми безусловно ме хвана за шията и ми сподели: " Слушай! Без оправдания! Ти ще победиш това момче! Ще излезеш там и ще победиш! Без оправдания, чу ли ме? ". И аз просто излязох на кръга и завоювах мача. Този миг просто ме беляза. И до през днешния ден е по този начин. Затова си направих тази татуировка.
Снимка: bTV
В свободното време Зайон посещава разнообразни учебни заведения и си приказва с децата – желае да ги накара да имат вяра в себе си, без значение от рестриктивните мерки и тестванията, на които животът ги подлага.
" Казвам им, че няма нищо неприятно в това да бъдеш друг и неповторим по своему. Казвам им да не се опасяват, да бъдат открити и да бъдат ентусиазъм за някого. Опитвам се посланието ми да е ясно, тъй като не желая да минават през това, през което минах аз. Децата би трябвало да бъдат свободни, те са най-чистото нещо, което имаме на планетата и когато им посочим верния път, те могат да трансформират света и нашето бъдеще към по-добро ", изяснява спортистът.
Коя е най-голямата ти фантазия?
Следващата ми цел е да издам втората ми книга. Работя към този момент и по нов филм. И от горната страна на това работя крепко, с цел да стана международен първенец по MMA, професионална битка и лека атлетика.
Снимка: bTV
Има обръщение и към нас, българите.
" Скъпи българи, желая да ви кажа, че вие сте невероятни. Това, което желая да запомните от мен е, че няма невъзможни неща. Нищо не може да ви спре от фантазиите ви, тъй като всичко е в главата ви. Начинът, по който мислите, ще е методът, по който живеете. Заобикаляйте се от верните хора, от такива, на които желаете да наподобявате. Не позволявайте някой или нещо да попречва триумфите ви ", обръща се към българите Зайон.
Хареса ми доста пролога към книгата ти, мисля, че е прелестен край на диалога ни! Можеш ли да го прочетеш?
Да, написано е навръх първата страница в книгата " " Кажи ми, че не мога да направя нещо и ще го направя! Или ще умра пробвайки се. Точно това се случва, когато си роден без крайници. Хората мигновено стартират да се съмняват в теб, гледат те необичайно или те смятат за по-малко човек. Но аз в никакъв случай не съм се считал за човек с увреждане! Просто съм по-близо до земята ".
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ