През 2017 г. в страната са регистрирани 64 359 родени

През 2017 година в страната са регистрирани 64 359 родени деца, като от тях 63 955 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 1 029 деца, или с 1.6%, оповестиха от Национален статистически институт.

Броят на живородените момчета (32 787) е с 1 619 по-голям от този на живородените девойки (31 168), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 девойки. В градовете и селата живородени са надлежно 48 005 и 15 950 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.2‰ в градовете и 8.5‰ в селата. В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София (столица) - 10.3‰, Стара Загора и Пловдив - по 9.6‰. В деветнадесет области раждаемостта е по- ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Габрово и Видин - по 6.5‰. Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2016 година е 10.1‰ по данни на Евростат. Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 13.4‰, следват Обединеното кралство и Швеция - по 11.8‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.8‰.

Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията.

Към 31.12.2017 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 517 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с близо 22 хиляди, а по отношение на 2011 година - с съвсем 133 хиляди. През 2017 година броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 251. Запазва се наклонността на увеличение на броя на децата, родени от дами на възраст 40 и повече навършени години - от 1 947 през 2016 година на 2 108 през 2017 година.

Половината (50.7%) от ражданията през 2017 година са първи за майката, 36.5% - втори, а 12.5% - трети и от по-висока последователност. Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2017 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.56. За съпоставяне, през 2001 година той е бил 1.24, а през 2016 година - 1.54. Средната възраст на дамите при раждане на първо дете се усилва от 27.0 години през 2016 година на 27.1 години през 2017 година. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 30.0 години за област София (столица) до 23.1 години за област Сливен.

През 2017 година са регистрирани 1 134 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая повече в сравнение с през 2016 година. При 1 127 от случаите са родени по две деца, а при 7 - по три.

От 1991 година се следи трайна наклонност на увеличение на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният условен дял нараства от 18.5% през 1992 година на 42.0% през 2001 година и на 59.2% през 2013 година. През 2017 година броят на извънбрачните раждания е 37 935, или 58.9% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.7%) е по-висок в сравнение с в градовете (56.7%). За 77.9% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.

В районен аспект най-голям е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (78.3%) и Враца (73.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната като се изключи Разград (48.6%), Благоевград (44.2%) и Кърджали (35.7%).

Броят на умрелите лица през 2017 година е 109 791, а коефициентът на обща смъртност -15.5‰. Спрямо миналата година броят на умрелите се усилва с 2 211, или с 2.1%. Нивото на общата смъртност продължава да е прекомерно високо.

Смъртността измежду мъжете (16.5‰) продължава да бъде по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (14.6‰). През 2017 година на 1 000 дами умират 1 071 мъже. Продължават и мощно изразените разлики в смъртността измежду градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (22.0‰) в сравнение с в градовете (13.2‰).

Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2016 година е 10.0‰. Равнището на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду европейските страни. С най-ниска смъртност са Ирландия и Кипър - по 6.4‰, и Люксембург - 6.8‰. Освен в България доста по- висока от междинната за ЕС-28 е цената на този индикатор единствено в Латвия - 14.6‰, и Литва - 14.3‰. С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 22.7‰, и Монтана и Ловеч – по 21.1‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.6‰. Показателят за преждевременна смъртност през 2017 година (20.9%) понижава по отношение на миналата 2016 година (21.8%). В стойностите на индикатора за преждевременна смъртност има основни разлики при мъжете и дамите. Умрелите дами на възраст под 65 години са 13.7% от всички умрели дами, а цената на този индикатор при мъжете е 27.6%. През 2017 година в страната са умряли 408 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 6.4‰. За съпоставяне, през 2001 година коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, през 2005 година - 10.4‰, а през 2016 година - 6.5‰.

В районен аспект през 2017 година в общо единадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от междинния за страната, като най-нисък е в областите Видин - 1.7‰, и София (столица) - 2.6‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е записана в областите Добрич (12.9‰) и Сливен (12.6‰). Различните нива на смъртност измежду мъжете и дамите, както и измежду популацията в градовете и селата, дефинират и разликата в предстоящата междинна дълготрайност на идния живот на другите групи население. Средната дълготрайност на идния живот общо за популацията на страната, изчислена за интервала 2015 - 2017 година, е 74.8 години и по отношение на предходния интервал (2014 - 2016 г.) се усилва с 0.1 години. Средната дълготрайност на живота при мъжете е 71.3 години, до момента в който при дамите е със 7.1 години по-висока - 78.4 години. Средната дълготрайност на идния живот е с 2.8 години по-висока за популацията в градовете (75.6 години) в сравнение с за популацията в селата (72.8 години).

През 2017 година са регистрирани 28 593 юридически брака - с 1 790 повече по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност е 4.0‰. Три четвърти от всички регистрирани бракове (21 536) са измежду популацията в градовете.

През 2017 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 31.4 и 28.4 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0.3 години както за мъжете, по този начин и за дамите. За 87.1% от дамите и 86.2% от мъжете, сключили цивилен брак през 2017 година, той е бил първи. Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са Разград и Добрич – надлежно 5.2 и 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Враца - 2.4‰. Броят на разводите през 2017 година е 10 411, или със 192 по-малко от записаните през 2016 година. От всички прекъснати бракове 81.0% се отнасят за популацията в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекъснати по „ взаимно единодушие “ (63.4%), следват аргументите „ несходство в характерите “ (26.6%) и „ фактическа разлъка “ (8.3%). Разводът не е бил първи за 9.8% от дамите и 10.7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2017 година. Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.8 години.

През 2017 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 113 471 лица. От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 43.0% са мъже и 57.0% - дами. По отношение на възрастовата конструкция с максимален условен дял измежду преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (34.9%), следвани от лицата на възраст под 20 години - 30.9%, и 40 - 59 години - 16.1% от мигриралите лица.

Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град - град “ (42.3%), следва направлението „ село - град “ (24.2%) и „ град - село “ (21.5%). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението „ село - село “ - 11.9% от мигриралите лица.

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) (18 286). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 9.9%, Благоевград - 7.0%, и Пловдив - 6.0%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Търговище и Разград - по 0.9 %.

През 2017 година 31 586 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 50.8% от тях са мъже. Всеки втори бежанец (55.1%) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14.6%, а тези на 60 и повече навършени години - 6.9% от всички емигранти.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (22.0%), Обединеното кралство (16.3%) и Испания (12.2%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2017 година 25 597 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 48.7%, а на дамите - 51.3%. Сред пристигналите да живеят в страната 36.2% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 27.0% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 20.5%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 16.3%. Броят и структурите на популацията се дефинират от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) придвижване.

Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 година демографското развиване на страната се характеризира с негативен натурален приръст на популацията. През 2017 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 45 836 души. Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 6.5‰1. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 4.0‰, а в селата - минус 13.5‰.

През 2017 година всички области в страната имат негативен натурален приръст. С най-малки по стойности коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-1.3‰) и Сливен (-2.8‰). С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 16.2‰, следвана от областите Габрово - минус 14.4‰, Кюстендил и Монтана - по минус 13.5‰. В осем области популацията понижава с над 10 на 1 000 души през 2017 година. Коефициентът на естествения приръст общо за ЕС-28 през 2016 година е 0.0‰. Четиринадесет страни имат позитивен натурален приръст, като най-голям е този индикатор в Ирландия (7.0‰), Кипър (4.7‰) и Люксембург (3.6‰). Освен нашата страна с високи стойности на негативен натурален приръст на популацията са Литва -минус 3.7‰, Латвия и Хърватия – по минус 3.4‰.

Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който също е негативен - минус 5 989 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната. Намалението на популацията вследствие на външната миграция, измерено посредством коефициента на чиста миграция, е -0.8‰1. През 2017 година шест области имат позитивен машинален приръст: Кърджали (5.7‰), София (столица) (2.7‰), Пловдив (2.5‰), Варна (2.4‰), Бургас (1.6‰) и Перник (1.4‰). С най-голямо понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите Смолян (-10.3‰), Ямбол (-6.4‰) и Враца (-6.2‰). /БГНЕС