Манол Глишев: Две години откак светът разбра, че в Украйна се вод...
През 2013-14 украинският народ удостовери, че желае да се причисли към Европейския съюз. Може би от това щеше да последва и доближаване с НАТО. Тогавашният проруски надъхан президент на Украйна Янукович не можеше да допусне това. Също като нашия настоящ български президент Радев, Янукович беше антизападно настроен… по-скоро антизападно програмиран. Той се опита да спре пътя на страната си към света на демокрациите и резултатът беше трагичен, нечовечен конфликт на Майдана или Площада на независимостта в сърцето на старинния Киев. Волята на украинската нация надви над проруските сили. Но триумфът на столицата, „ Майката на градовете на Рус “ търпя малко. Още по време на Олимпиадата в Сочи „ зелените човечета “ без опознавателни знаци по униформите започнаха да навлизат в украинските области Донбас и Крим. Започна антитерористичната интервенция на украинските войски против явно поддържаните от Кремъл въоръжени отряди, които откъснаха две провинции от интернационално приетите граници на страна, на която Руската федерация се явяваше галант за териториална целокупност. Войната не е на две години, а на 10. Революцията на достолепието и желанието на Украйна да се причисли към фамилията на Обединена Европа изплаши съветския деспот Путин толкоз доста, че той се опита да постъпи с Украйна по този начин, както към този момент беше направил с Грузия през 2008 при аналогични условия. И в двата случая две самостоятелни народи бяха спрени с принуждение по пътя си към нашата обща Европа.
От 2014 изтече доста кръв. Десет дълги години война в Донбас, 10 години окупация на Крим, две години от опита на Путин да превземе Киев. Московското оръжие продължава да пролива славянска кръв. В цялостно нарушаване на всякакво интернационално право Русия прави в действителност актове на геноцид във към момента окупираните региони (говоря за отвличането на деца от тези области). Донякъде със западна поддръжка в оръжие, пари и ноухау украинските сили освен устояха на съветското настъпление, само че съумяха и да си върнат част от отнетите земи. Все още обаче Украйна не съумява да надделее над агресора. Страната се нуждае от още и още техника, с цел да преодолее чудовищното мятане на жива мощ от страна на московския деспот. Путин явно нанася големи вреди освен на украинския, само че и на съветския народ. Но войната не се ограничи с Украйна.
През 2011-2016 Русия интензивно подкрепя сирийския деспот Асад в смазването на волята на тамошните всемирски настроени жители за каквито и да било промени. Борбата против ислямисткия тероризъм на ДАЕШ/ИДИЛ послужи като комфортен мотив за съветска интервенция в Близкия Изток. Множеството местни войни в Африка също бяха употребявани за експорт на още неустойчивост и придобиване на рудници от страна на съветски наемници. Русия и Иран дружно поддържат терористичната организация „ Хамас “, която и сега води война против цивилното население на Израел. Отново не без помощта на иранските съдружници на Русия изходът на Червено море при Баб ел-Мандеб е на процедура затворен за свободно комерсиално мореплаване, което прави Суецкия канал на процедура негоден и оскъпява международния трафик на артикули. Линията Крим-Сирия-Израел-Червено море е забележима. През това време китайските старши сътрудници на Русия не престават по едно и също време да поддържат незаконния режим в Северна Корея и да заплашват Тайван. Светът схваща, че е изправен пред риска от поредна международна война, представян от диктатурите като „ многополюсна опция “ на западния ред. Правителствата на Естония, Швеция, Дания и Нидерландия искрено предизвестяват, че съгласно разследващата им информация Русия се приготвя най-накрая да наруши външните граници на НАТО.
България обаче пропуща новините.
През 2016 в България и Черна гора са били подготвяни опити за проруски преврати. Разследващият публицист Христо Грозев изложи обстоятелствата по тази тематика. Още преди този момент даже българската ДАНС беше стигнала до извода, че съществена външна опасност за България се явява точно Русия. Руско-украинската война и краткотрайно окупираният Крим са покрай нашите североизточни граници, а още по-близо е и проруският режим в молдовското Приднестровие. В България има въоръжена съветска защита на пристанище Росенец. Във Варненско имаме целия затворен и на процедура укрепен комплекс „ Камчия “, плюс незнаен брой въоръжени, млади съветски военни „ пенсионери “, настанили се основно по мощно русифицираното ни Черноморие. Имаме си даже проруски паравоенни организации, проруска парламентарно показана партия и проруски офицер за държавен глава. Националната ни сигурност не е под опасност – тя просто не съществува.
България не е застрашена от действително съветско настъпление през Крим. То не е допустимо поради ефикасните дейности на украинските дронове против съветския Черноморски флот. Но България е в задоволително неприятна позиция, с цел да я виждат нападателните съветски ръководители като най-слабата частица в общата европейска защита. Дори не толкоз самите съветски войски, колкото проруските детайли в личното ни общество съставляват риск за нашето бъдеще и мира в страната ни.
Това, което пречи на активирането на съветските военни инструктори и проруските евентуално насилствени детайли, е най-много незадоволителната степен на подготвеност на съветските проекти. Заповедта за дестабилизиране на територията ни не е отдадена. Все още. В изискванията на евентуално назряващ общоевропейски и може би даже международен спор България лежи незаконно небрежна, даже парализирана – и не прави нищо за сигурността си.
Нека в този момент си представим един тъмен сюжет. В момента, края на февруари 2024, съветските сили в украински Донбас имат краткотрайната самодейност. Украинските войски са в защита, те бяха принудени да правят отстъпка от Авдеевка край окупирания Донецк, а има и податки, че следва нов съветски опит за блокада на Харков по северното направление. На Трети март президентът Радев и други русофилски настроени обществени фактори ще създадат някаква нагла и неуместна проява. Това е вън от подозрение. Около 6 март сегашният български министър-председател акад. Денков най-вероятно ще си подаде оставката. Ако до тогава съдружното (и сякаш евроатлантическо) болшинство в Народното ни заседание не реализира съглашение по детайлите към държавната ротация, тежестта на изпълнителната власт ще намалее – още веднъж в интерес на явно путинисткия ни президент Радев. Да предположим, че след 6 март около самодейността на съветските нашественици в Донбас най-накрая бъде отдадена заповедта за активиране на проруски въоръжени детайли във Варненско. Без съветски униформи, без амфибийни акции. Само от хора, към този момент (отдавна) намиращи се в България. Тук има три детайла. Първият е, че българските институции са изцяло неподготвени за противопоставяне. Армията, ДАНС, както и останалите структури на Министерство на вътрешните работи са частично проруски, частично некадърни. Те не могат да спрат възможния безпорядък. Вторият е, че съюзническите елементи, намиращи се на българска територия по линия на НАТО, не биха могли да работят против български жители – даже и когато е ясно, че тези лица биха били съветски проксита. На трето място – а какво би спряло проруския президент в София да се престори на доста сюрпризиран от събитията и да се опита бързо, дейно, въпреки и не напълно конституционно да отсрочи следващите идни избори и да поеме изпълнителния надзор посредством някаква полуформализирана, комфортно обтекаема версия на изключително състояние? Полупреврат. Конституционният съд, държавното управление в оставка (или пък следващите служебни гълъби) и разнебитеното Народно заседание не могат да попречат с нищо. България даже няма потребност да излиза официално от НАТО и Европейски Съюз. Достатъчно е Черноморието ни да бъде хвърлено в безредица, а еврозоната и Шенген да станат невъзможни. През това време путинистките детайли биха станали много нагли в това число и в София.
Помислете, по какъв начин бихте реагирали персонално при подобен възможен процес на събитията?
На този декор е напряко необяснимо по какъв начин и за какво новият кмет на София разрешава да вземем за пример честването на деня на руската и съветската войска в София. На това от горната страна – за какво кметът се пробва да трансферира виновността за този явен гаф на Външно министерство. Защо регионалната шефка на София не работи по окончателното унищожаване на руския окупаторски монумент от центъра на столицата ни. Защо служителите в Министерството на защитата непосредствено саботират предлагането на министъра (минало парламентарно одобрение) за изпращане на бронетранспортьори в Украйна. И това са единствено най-повърхностните въпроси, които би трябвало да си зададем.
Навън се смрачава. Най-вероятно ще ни се наложи да защитим свободата си. И принадлежността на нашата България към Обединена Европа.
За FrogNews
Манол Глишев
От 2014 изтече доста кръв. Десет дълги години война в Донбас, 10 години окупация на Крим, две години от опита на Путин да превземе Киев. Московското оръжие продължава да пролива славянска кръв. В цялостно нарушаване на всякакво интернационално право Русия прави в действителност актове на геноцид във към момента окупираните региони (говоря за отвличането на деца от тези области). Донякъде със западна поддръжка в оръжие, пари и ноухау украинските сили освен устояха на съветското настъпление, само че съумяха и да си върнат част от отнетите земи. Все още обаче Украйна не съумява да надделее над агресора. Страната се нуждае от още и още техника, с цел да преодолее чудовищното мятане на жива мощ от страна на московския деспот. Путин явно нанася големи вреди освен на украинския, само че и на съветския народ. Но войната не се ограничи с Украйна.
През 2011-2016 Русия интензивно подкрепя сирийския деспот Асад в смазването на волята на тамошните всемирски настроени жители за каквито и да било промени. Борбата против ислямисткия тероризъм на ДАЕШ/ИДИЛ послужи като комфортен мотив за съветска интервенция в Близкия Изток. Множеството местни войни в Африка също бяха употребявани за експорт на още неустойчивост и придобиване на рудници от страна на съветски наемници. Русия и Иран дружно поддържат терористичната организация „ Хамас “, която и сега води война против цивилното население на Израел. Отново не без помощта на иранските съдружници на Русия изходът на Червено море при Баб ел-Мандеб е на процедура затворен за свободно комерсиално мореплаване, което прави Суецкия канал на процедура негоден и оскъпява международния трафик на артикули. Линията Крим-Сирия-Израел-Червено море е забележима. През това време китайските старши сътрудници на Русия не престават по едно и също време да поддържат незаконния режим в Северна Корея и да заплашват Тайван. Светът схваща, че е изправен пред риска от поредна международна война, представян от диктатурите като „ многополюсна опция “ на западния ред. Правителствата на Естония, Швеция, Дания и Нидерландия искрено предизвестяват, че съгласно разследващата им информация Русия се приготвя най-накрая да наруши външните граници на НАТО.
България обаче пропуща новините.
През 2016 в България и Черна гора са били подготвяни опити за проруски преврати. Разследващият публицист Христо Грозев изложи обстоятелствата по тази тематика. Още преди този момент даже българската ДАНС беше стигнала до извода, че съществена външна опасност за България се явява точно Русия. Руско-украинската война и краткотрайно окупираният Крим са покрай нашите североизточни граници, а още по-близо е и проруският режим в молдовското Приднестровие. В България има въоръжена съветска защита на пристанище Росенец. Във Варненско имаме целия затворен и на процедура укрепен комплекс „ Камчия “, плюс незнаен брой въоръжени, млади съветски военни „ пенсионери “, настанили се основно по мощно русифицираното ни Черноморие. Имаме си даже проруски паравоенни организации, проруска парламентарно показана партия и проруски офицер за държавен глава. Националната ни сигурност не е под опасност – тя просто не съществува.
България не е застрашена от действително съветско настъпление през Крим. То не е допустимо поради ефикасните дейности на украинските дронове против съветския Черноморски флот. Но България е в задоволително неприятна позиция, с цел да я виждат нападателните съветски ръководители като най-слабата частица в общата европейска защита. Дори не толкоз самите съветски войски, колкото проруските детайли в личното ни общество съставляват риск за нашето бъдеще и мира в страната ни.
Това, което пречи на активирането на съветските военни инструктори и проруските евентуално насилствени детайли, е най-много незадоволителната степен на подготвеност на съветските проекти. Заповедта за дестабилизиране на територията ни не е отдадена. Все още. В изискванията на евентуално назряващ общоевропейски и може би даже международен спор България лежи незаконно небрежна, даже парализирана – и не прави нищо за сигурността си.
Нека в този момент си представим един тъмен сюжет. В момента, края на февруари 2024, съветските сили в украински Донбас имат краткотрайната самодейност. Украинските войски са в защита, те бяха принудени да правят отстъпка от Авдеевка край окупирания Донецк, а има и податки, че следва нов съветски опит за блокада на Харков по северното направление. На Трети март президентът Радев и други русофилски настроени обществени фактори ще създадат някаква нагла и неуместна проява. Това е вън от подозрение. Около 6 март сегашният български министър-председател акад. Денков най-вероятно ще си подаде оставката. Ако до тогава съдружното (и сякаш евроатлантическо) болшинство в Народното ни заседание не реализира съглашение по детайлите към държавната ротация, тежестта на изпълнителната власт ще намалее – още веднъж в интерес на явно путинисткия ни президент Радев. Да предположим, че след 6 март около самодейността на съветските нашественици в Донбас най-накрая бъде отдадена заповедта за активиране на проруски въоръжени детайли във Варненско. Без съветски униформи, без амфибийни акции. Само от хора, към този момент (отдавна) намиращи се в България. Тук има три детайла. Първият е, че българските институции са изцяло неподготвени за противопоставяне. Армията, ДАНС, както и останалите структури на Министерство на вътрешните работи са частично проруски, частично некадърни. Те не могат да спрат възможния безпорядък. Вторият е, че съюзническите елементи, намиращи се на българска територия по линия на НАТО, не биха могли да работят против български жители – даже и когато е ясно, че тези лица биха били съветски проксита. На трето място – а какво би спряло проруския президент в София да се престори на доста сюрпризиран от събитията и да се опита бързо, дейно, въпреки и не напълно конституционно да отсрочи следващите идни избори и да поеме изпълнителния надзор посредством някаква полуформализирана, комфортно обтекаема версия на изключително състояние? Полупреврат. Конституционният съд, държавното управление в оставка (или пък следващите служебни гълъби) и разнебитеното Народно заседание не могат да попречат с нищо. България даже няма потребност да излиза официално от НАТО и Европейски Съюз. Достатъчно е Черноморието ни да бъде хвърлено в безредица, а еврозоната и Шенген да станат невъзможни. През това време путинистките детайли биха станали много нагли в това число и в София.
Помислете, по какъв начин бихте реагирали персонално при подобен възможен процес на събитията?
На този декор е напряко необяснимо по какъв начин и за какво новият кмет на София разрешава да вземем за пример честването на деня на руската и съветската войска в София. На това от горната страна – за какво кметът се пробва да трансферира виновността за този явен гаф на Външно министерство. Защо регионалната шефка на София не работи по окончателното унищожаване на руския окупаторски монумент от центъра на столицата ни. Защо служителите в Министерството на защитата непосредствено саботират предлагането на министъра (минало парламентарно одобрение) за изпращане на бронетранспортьори в Украйна. И това са единствено най-повърхностните въпроси, които би трябвало да си зададем.
Навън се смрачава. Най-вероятно ще ни се наложи да защитим свободата си. И принадлежността на нашата България към Обединена Европа.
За FrogNews
Манол Глишев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ