Забравеното коледно кърваво клане в Студентски град от 1974 г.
През 2012 година в малко градче в Аврора, Колорадо, по време на прожекция на кино лентата „ Батман “, въоръжен мъж вади пушка и открива пукотевица по феновете. 12 души са убити, а още 58 са тежко ранени. Извършителят Джеймс Холмс е арестуван и наказан, само че и до през днешния ден малко на брой могат да схванат какви са били претекстовете му. Понякога филмите могат да въздействат доста грубо, различен път са единствено активатор на последвали проблеми. За страдание, сходни произшествия не са непознати в нито една страна. Можем да видим такива случаи в Норвегия, да разгледаме престъпната история на Съединени американски щати и престрелките в учебните заведения.
Любопитен факт е, че когато за следващ път камерите се насочват към другия завършек на света, едно незнайно учебно заведение слага нов връх по жертви, някои медии припомнят, че това е 7-мото такова от началото на годината. След близо 46 години, историята за една всеобща престрелка ще продължава да обикаля блок 1 на Студентски град. На 25 декември 1974 година, въпреки и християнският празник по публични аргументи да не се отбелязва, редица студенти въпреки всичко избират да се възползват от ситуацията. От някои стаи се чува музика, в други тишината към този момент е реалност.
Някои са съумели да се приберат по-рано, други към момента чакат края на годината. Във въпросната вечер никой не е подозирал, че ще стартират да ехтят патрони, а след всеки изстрел ще пада най-малко по един покосен. Извършителят, въоръжен с револвер „ Валтер “ и дълъг ловджийски нож, ще кляка пред всяка паднала жертва, с цел да я намушка за по-сигурно с ножа, гарантирайки, че гибелта е сигурна. Мнозина даже не го познават, само че причинителят е млад и не толкоз прочут. През цялото време обикаля коридорите на общежитието и в случай че зърне човек на входа, просто подвига револвера и завършва неговия живот.
Едва по-късно ще бъде разпознат като 17-годишния Бранимир Дончев. Човек от висшата класа, живеещ изключително пищно, в никакъв случай не лишаван от нищо, живеещ в централната част на столицата. Бранимир има брат-близнак, който обаче няма никаква аналогия с него, даже се пробва да се отдалечи от него, колкото се може повече. Като човек, който по този начин или другояче не желае да има несъгласия с него. Обикновено се оказва, че в множеството случаи Делян е измъчван от брат си, а откогато майка му се е самоубила, двете момчета остават безусловно сами и се стремят да се гледат, както могат.
Бащата Дончо Дончев пътува постоянно като зам. шеф на Държавно стопанско обединение „ Стара планина “ и рядко има време да се занимава със синовете си. Във въпросната вечер, когато Бранимир най-сетне взема решение, че е време да се прояви и да покаже какъв необикновен героизъм счита да предприеме, към този момент се е върнал от вечерно кино, където за първи път гледал „ Кръстника “. Според разнообразни съученици, въпросният юноша не харесвал изключително доста виетнамците в столицата и в никакъв случай не ги считал за изключително приятни хора.
Въпреки изказванията, че всичко почнало от американската кино лента, дневника му демонстрира една напълно друга история – подготовката е била за края на годината, младежът имал проект, само че и до през днешния ден същият не е прочут. Малко след връщането си от киното, Бранимир се прибира вкъщи си с още един другар. Там намира братовчедка си Цветелина, както и брат си Дилян. Следва кавга, дали от ревнивост или не, това към момента не е несъмнено, само че момичето си потегля и се прибира от общежитието. В този миг убиецът взима оръжието на татко си, няколко кутии с патрони и се мести в дома на приятеля си.
Двете момчета играят известно време с револвера, пресъздават подиуми от кино лентата, само че в никакъв случай не зареждат оръжието, това прави единствено младежът, който в следствие взема решение да потърси братовчедка си, в която скрито написа, че е влюбен. Момичето не му е родственик, тя е осиновена, само че все пак се радва на другарските връзки на софийските си братовчеди. Трагично приключилата среща го принуждава да я потърси. Въоръжен с задоволително боеприпаси, Дончев се вози до квартал „ Младост “, сменя няколко пъти рейсове, крие се, има вяра, че го наблюдават и най-после доближава до общежитието на братовчедка си.
Тук историята трансформира типа си няколко пъти, по отношение на другите източници. Някои описват, че Дончев първо е потърсил братовчедка си в нейната стая, само че вместо това е намерил друго непознато момче, което последвал към една друга стая. Други считат, че е влезнал в общежитието и създал пукотевица незабавно. Никой няма точния отговор, а и истината е, че на горния етаж група виетнамци честват рожден ден, дружно с още един техен сътрудник. Именно тук младият убиец се развихрил и почнал да стреля по всички в стаята.
Следващите подиуми са по-кървави, в сравнение с всеки филм. Хора тичат по коридорите и се пробват да избягат от него. След като няма задоволително цели, полуделият отваря вратите на стаите и стреля непосредствено по жителите вътре. Сред жертвите е младо семейство, което чака дете. Всеки изправил се на пътя получава изстрел. Когато патроните в пълнителя свършат, Бранимир презарежда и продължава. Не е ясно какъв брой тъкмо се развива престрелката, само че мнозина бягат като изплашени животни по стълбите, от стая в стая.
Според възстановката на Българска национална телевизия, по пътя си се разминава със Стоян Димитров Агов, който придвижва жертви от горните етажи до първия етаж на постройката. Няколко пъти е бил предупреждаван, че в случай че още веднъж се срещнат, той също ще получи патрон. Стоян Агов участва в листата с жертвите. Междувременно стрелецът продължава да се разхожда по стаите, вижда група студенти, които се скриват в една от вратите и стартира да блъска по нея, най-после стреля по вратата. Продължавайки кървавия си рейд, Бранимир продължава надолу по коридора. В този миг му е извикано да спре, студентът показал храброст е Атанас Начев, тогава на 23 години.
Бранимир стреля по него, само че не го уцелва. Начев се крие в рамката на една врата и чува приближаващите се стъпки. На някои места може да чуете, че индивидът, който съумява да влезе в битка е Агов и различен студент на име Исмет Север. Пред Българска национална телевизия, Начев споделя всичко, в това число и борбата, до повалянето му в коридора. Студентът се разминава с два изстрела, единият минава до ухото му, а вторият пробива кожуха му. Пистолетът е на земята, до момента в който той го стиска крепко, Бранимир вади ножа си, осветлението не е толкоз мощно и се вижда, че младежът подвига ловния нож.
Поради неналичието на светлина, Атанас счита, че е малко ножче, само че бърка, прободен е два пъти, само че отхвърля да пусне револвера. След него и други студенти се нахвърлят и ужасът най-сетне завършил. Двама души водят стрелеца в малко помещение, където той крещи, че е сътрудник на Държавна сигурност и извършва секретна задача. Настоява да бъде защитен от линч. Междувременно Атанас взима револвера и взема решение, че ще завърши житейския път тъкмо в този миг. Колегите го разубеждават, заради простата причина, че Бранимир е съобщил, че има и втори стрелец, който също се крие в общежитието.
Клането е завършило – от общежитието излизат шест мъртви тела и още 8 съществено ранени. В коледната вечер пред Пирогов се изсипват редица потърпевши, а дежурните лекари не имат вяра какво в действителност се е случило. Бранимир Делчев е зад решетките, татко му Дончо също влиза в затвор, тъй като е показал немарливо отношение към персоналното си оръжие. Сестра му, както и брат му са минали психиатричен обзор и се настаняват непосредствено в Пещера. Що се отнася до младежът, той не може да бъде наказан, тъй като е към момента невръстен и най-вероятната присъда ще бъде от 10 години затвор. След петорна психиатрична експертиза, стрелецът е освидетелстван и изпратен в лудница – диагнозата му е параноидна шизофрения.
Властите се пробват да скрият колкото се може по-бързо случая. Очакват се митинги от непознатите посолства в страната, мнозина се приготвят и за протест на студентите. Няколко реда излизат във вестниците, там се приказва за потърпевши студенти при среща с психологично болен юноша, нищо повече. Всички поданици на общежитието са пръскат в други далечни общежития, с цел да не се срещат и да не описват.
С това завършва по-голямата сага. Бранимир пътува за Ловеч, когато колата отбива и самият той се моли да отиде до тоалетна. В правосъдния доклад ще се твърди, че е погубен по време на опит за бягство. Какво се е случило, никой не може да знае, а никой не се пробва да разбере. Психопатът е прострелян на 7 февруари 1975 година След като татко му излежава цялостната си присъда, заплаща голяма кръвнина и по-късно потъва в давност.
Близнакът Делян не може да се радва на естествен живот, неговите психични проблеми се утежняват и откакто е непрекъснато под наблюдаване, с цел да не повтори делата на брат си, най-сетне не идва нова новина до сестрата, че Делян е паднал през терасата и е умрял на място. В разследване на всичко случило се, „ Кръстникът “ е стеснен, а сцените на принуждение са цензурирани. До през днешния ден няма нито паметна плоча във въпросния блок, нито даже спомен, че това се е случило.
Снимки: https://hangbul76.wordpress.com/
