Как Sony инсталира опасен софтуер на хиляди компютри
През 2005 година Sony BMG (съвместно дружество на Sony Music Entertainment и Bertelsmann Music Group) пуска милиони компактдискове, които имат и прикрит програмен продукт за отбрана от прекопирване на наличието им. Приблизително 2 милиона компактдиска носят програмен продукт, прочут просто като XCP (Extended Copy Protection разширена отбрана от копиране), до момента в който други 20 милиона носят MediaMax CD-3.
Въпреки че и двата софтуера са функционално сходни, те имат някои дребни разлики – основната е, че до момента в който XCP действа единствено с компютри, основани на Windows, MediaMax работи както на Windows системи, по този начин и на Mac. Друга по-тревожна разлика обаче е, че MediaMax конфигурира прикрит програмен продукт на компютъра на потребителя, даже в случай че той откаже да одобри съглашението, което се появява на екрана при слагането на компактдиска. XCP просто ще вади диска, в случай че консуматор откаже, което, несъмнено, прави него и музиката, за които сте си платили, невъзможни за приложимост, в случай че не сте се съгласили съществено да ограничите метода, по който ги употребявате. Но по този начин беше при започване на 2000-те…
И в случай че това не е задоволително назад, като се има поради, вие сте платили за опцията за възпроизвеждане на музика, значимо нещо, което би трябвало да се означи е, че нито едно лицензионно съглашение не загатва обстоятелството, че компактдиска ще конфигурира прикрит програмен продукт на компютъра. Всъщност, едвам когато откривателят по компютърна сигурност Марк Русинович прави рутинно сканиране на системата си, някой открива скришния програмен продукт. След известно копаене Русинович открива, че програмата е създадена от английска компания, наречена First 4 Internet, която е наета от Sony. Осъзнавайки, че скоро си е купил копие на албума Get Right with the Man, оповестена от Sony BMG, Русинович бързо събра 2 и 2 и разбра, че точно това CD е източникът на програмата.
Първата ария от албума „ Get Right with the Man “ на Van Zant. Няма да се болестите с нищо, в случай че си я пуснете
След като преглежда файловете на компактдиска, Русинович открива освен, че файловете на софтуера са скрити в системата му и са на практика невидими за елементарния консуматор, само че също по този начин в действителност те не могат да бъдат деинсталирани с естествени средства. На всичкото от горната страна Русинович също по този начин открива, че просто изтриването на файловете (стъпка, която той означи, че би била първото нещо, което множеството елементарни консуматори биха създали, в случай че в миналото в действителност осъзнаят, че са там) изцяло срутва компютъра му.
И в случай че всичко това не е задоволително неприятно, главното терзание, което Русинович има за софтуера, е, че той е „ зле написан “, което го оставя отворен за злоупотреби от хакери. Софтуерът, с елементарни думи, прави всеки файл с „ $sys$ “ като първите знаци в името, незабележим както за потребителите, по този начин и за множеството антивирусни стратегии от това време, което значи, че всеки вирус или троянски кон може да стане изцяло неоткриваем просто като употребявате този низ от знаци. Като образец за това какъв брой елементарно се злоупотребява с тази система: малко откакто Русинович разгласява откритията си, хората, които играят World of Warcraft, стартират да употребяват тази уязвимост, с цел да скрият хаковете си от специфичната стратегия за битка с хакове, наречена Warden.
Втората ария от албума „ Get Right with the Man “ на Van Zant
Сдобиването с програмата за деинсталиране също е фарс: попълня се формуляр с информацията за закупуването на компактдиска, четат се най-малко 3 разнообразни имейла, които водят до няколко разнообразни уеб страницата, които изискват инсталиране на различен програмен продукт, по-късно, като похлупак, Sony слага имейла ви в лист за всеобщо изпращане на спам, тъй като за какво не.
Не е изненадващо, че групите за отбрана на потребителите са малко раздразнени от Sony и през 2005 година е заведено правосъдно дело против компанията, което в последна сметка дава право на потребителите, които са закупили компактдиска, да едно гратис изтегляне или отплата от $7,50.
Sony също тихомълком изтегля милиони компактдискове със софтуера, което им коства милиони пропуснати облаги. Федералната комерсиална комисия също упреква компанията в присъединяване в „ нечестни и лъжливи бизнес практики “, давайки на потребителите право на спомагателни 150 $, в случай че са имали забележими вреди, породени на техните компютри от софтуера или от опита за премахването му. Комисията също по този начин слага редица ограничавания на Sony и ги принуждава да поставят по-ясни етикети на продуктите си.
Медиите също погват Sony като пишат безчет публикации за фиаското, което провокира голяма отрицателен пиар за компанията и по подигравка на ориста притегля вниманието на всеобщата общност към проблемите със отбраната от прекопирване на интелектуална благосъстоятелност.
Като финален пестник, хората, които разнищват софтуера, откриват, че самият той механически е в нарушаване на авторските права, защото не съумява да упомене вярно софтуера с отворен код, който използва…
