През 2005 г. Никълъс Кейдж изиграва една много интересна роля

Пътят на оръжието

През 2005 година Никълъс Кейдж изиграва една доста забавна роля в киното. Филмът „ Царят на войната “ споделя историята на украински емигрант, който в Съединени американски щати взема решение да се занимава с търговия на оръжие. Достатъчно е да изчака рухването на Берлинската стена и всички порти са отворени. Героят във кино лентата носи името Юри Орлов и е украинец с родственици в армията. След един миг стартира да търгува с такива количества, че не е мъчно да доближи най-високите кръгове. Една от последните реплики във кино лентата е:

„ Знаете ли кой ще наследи Земята? Оръжейните търговци. Защото всички други са заети да се избиват едни-други. Това е тайната на оцеляването. Никога не тръгвайте на война. Особено със себе си. “

Историята е доста близка до действителната и не би трябвало да пропущаме обстоятелствата. Балканите се трансформират в територията, която получава едно смъртоносно наследство. Тонове оръжие, което би трябвало да се употребява, в случай че вероятно възникне идната международна война, като фронтът най-вероятно се чака да бъде Европа. Веднъж откакто едната страна публично капитулира, а бойният боеприпас остава, само че бързо има потребност от иновация, което значи бракуване на остарялото, като тук се заражда един необикновен проблем – никой не може да подсигурява дали то се бракува или не.

Едно следствие на изданието VICE споделя историята на френски публицист, който съумява да си купи бойна глава от България. Изненадани от резултата, публицистите от американското издание вземат решение да проверяват случая, като най-сетне даже доближават до човек, който се показва за делегат на Осама Бин Ладен и който има желание да закупи употребявано нуклеарно гориво, с цел да създава мръсни бомби – на практика тяхната мощ не е като на атомна бомба, само че пък е още веднъж задоволително мощна. Тяхното следствие можем да забележим тук:

Историята на незаконната търговия с оръжие има друг взор, можем да открием доста съществени разбори от страна нa Организацията за отбрана на човешки права. През 90-те години те следят някои забавни трендове. Анализите им показват, че през 1992 година ще открием оръжие на стойност от почти 800 милиона $. Разбира се, поръчители и искащи да го закупят са страни като Ирак и Либия, които обаче не могат да осъществят договорката след налагането на ембарго от ОН.

По време на Студената война, страната се счита за един от главните експортьори на оръжие, както и водеща фигура в производството. При писането на техния материал, който датира от 1999 година и демонстрира възстановяване на изискванията, изключително откакто опитите за влизане в НАТО стартират да се ускоряват. Интересен факт е, че един от търговците на оръжие – Хосе Салданха, който по това време избира България за търговия ще показа следното:

„ Те въобще не се интересуват за наложено ембарго и ще продадат всичко на всеки. “

Някои специалисти ще споделят по-късно пред разнообразни издания, че в границите на няколко месеца се прави търговия с Ирак на суми сред 15 милиона $, до момента в който Либия и Югославия закупуват оръжие на стойност от 100 милиона $. Марк Фурмън по-късно ще заяви, че транспортен съд с оръжие е бил арестуван в Хърватска, откакто е получен неизвестен сигнал за наличието му. Дестинацията на наличието е била предопределена за Боливия, като в това отношение гранична полиция открива, че пътният лист е написан с толкоз неточности, че е мъчно да се открие кой в действителност е поръчителят.

Съдържанието на кораба е брандирано като „ техническо съоръжение “. По същото време Боливия е подписала стандарта на НАТО за оръжие.

Това не е единственият случай, прочее ще открием, че 90-те години са златни за търговията на незаконно оръжие. Според някои архиви оръжие се появява в Йемен, Перу, Еквадор, боеприпаси и други помощни материали могат да бъдат открити в Судан. Не е мъчно да открием, че съвсем всяка една разтърсена страна получава нужните запаси. В хода на търговията излиза наяве, че някои английски търговци признават, че са пренасяли дребни количества до Йемен, като тяхната революция избухва през 1994 година

Разследването е направено от Ник Норт и Дейвид Браун от Daily Mirror, които декларират, че същият търговец признава, че е съумял да придвижи към 180 тона оръжие, в това число бомби, ракети, автоматизирано оръжие и други. Дестинацията на всичко това е предопределена за Южен Йемен. Според това следствие ще открием, че търговци от Литва са съумели да изпратят даже ракети земя-въздух, като собственик е колумбийски картел, работещ в Съединени американски щати.

С оглед на дългия лист с нарушавания, можем да открием, че съгласно другите организации, както и международни издания, търговията се стопира, най-малко до несъмнено равнище. Каква обаче е истината? Изследване на TNI от юли месец, тази година ще покаже, че търговията продължава с цялостна мощ и не е единствено България. Цяла Европа търгува, като някои от главните организации за надзор оповестяват, че някои от най-големите експортьори в Европа – Франция, Германия, Испания и Англия са повишили търговията си с към 22% за интервала от 2016 – 2020 година Хърватска и Румъния също покачват търговията си, като стартират да работят със страни от Западна Азия.

През 2012. г Хърватска изнася амуниции на стойност 1 милион евро на година, само че със старта на войната в Сирия ще открием, че годишните доходи през 2016 година са достигнали стойност от 86 милиона. Европейският парламент изисква от редица страни да спрат износа към Саудитска Арабия и Съединени американски щати, тъй като доста постоянно закупените оръжия най-сетне се отклоняват от разнообразни търговци и се озовават в конфликтни зони. Ракетни установки и ракети за тях с български етикет са закупени от Саудитска Арабия и Съединени американски щати, само че в следствие се озовават в Ирак и се употребяват от бойци на Ислямска страна.

През 2015 година изданието „ The Guardian “ оповестява един доста забавен факт, оръжие на стойност от 1 милиард паунда е закупено от страни на Балканите и по неведоми пътища се озовава в Сирия. Сумата е насъбрана в продължение на 4 години. Арсеналът, който отпътува за тази страна включва автомати AK-47, снаряди, ракети и ракетни установки, тежки картечници и още доста други. Разследващите споделят, че се употребява специфичен канал от Арабското крайбрежие и страните към Сирия.

Доклад на ОН демонстрира, че боеприпаси са били създавани от Босна, България, Хърватска, Чехия, Черна Гора, Словакия, Сърбия и Румъния. Освен към Саудитска Арабия, оръжията отпътуват за Йордания, Обединените Арабски Емирства и Турция, като тези страни се считат за основни пазари за Сирия и Йемен. ОН е изрично, че покупко-продажбите се извършват в нарушаване с интернационалните съглашения. В обществените мрежи се появяват оръжия и сандъци с букви, които демонстрират точно страната, от която са закупени. Според видяното и маркировката на мунициите, множеството от тях са създадени към 2015 година

Изследовател от Amnesty International на име Патрик Уилкин ще показа, че съгласно Европейския парламент, някои закони най-вероятно са били прескочени. Някои от следите показват, че оръжия от Студената война стартират да се изпращат още през 2012 година Търговията стартира от Загреб като покупател е Йордания, малко по-късно в обществените мрежи се появява хърватско оръжие в Сирия.

Хърватска публично отхвърля да е търгувала със Сирия, само че съгласно Робърт Стефан Форд – американски дипломат в Сирия сред 2011 и 2014 година, Загреб е подписал договорка още през 2012 година със саудитски банкери. Според доста от откривателите, това е било началото на една огромна акция. Сделки за боеприпаси от Украйна и Беларус стартират да се виждат с изключителна скорост, а малко по-късно даже се прави опит за закупуването на руско анти-танково оръжие, което трябвало да бъде закупено от Балканите и да бъде доставено от Англия до горещите точки.

Според проучвания на BIRN и OCCRP към 806 милиона евро е цената, която се заплаща за оръжия и амуниции от страни в Източна Европа до Саудитска Арабия, цитирайки национални и европейски спогодби за търговия. Йордания съумява да закупи легално оръжие за 155 милиона евро, Обединените Арабски емирства закупуват оръжие за 135 милиона евро, Турция заплаща 87 милиона евро и общата стойност на договорката продължава да е 1.2 милиарда евро. През 2013 година фрагменти от министерството на защитата в Сърбия показват доста съществени терзания, че оръжията, които плават към Саудитска Арабия, най-сетне ще се озоват в Сирия.

Според Джереми Бинни, закупуването на оръжие от тези страни, изключително откакто на публично въоръжение употребяват западно модерно оръжие и минуции, не може да изясни по никакъв метод зареждането със остаряло руско оръжие. Закупената стока идва по въздух и море. Нито една дестинация не дебаркира непосредствено в Сирия. Сръбските авио управляващи споделят, че 49 от полетите им са били обвързани с превоза на оръжие, данните са получена от закона за независимост на информацията. Други страни от Балканите показват, че са пренесли стотици тонове „ неиндефициран “ товар до летища през лятото на 2014 година Според американския дипломат в Йордания, оръжието в следствие минава два командни хъба в Йордания и Турция.

Оръжията по-късно се доставят по път или се хвърлят като въздушна помощ от военни самолети. Саудитска Арабия даже е хвърляла сръбски автомати до съдружници в Йемен. Всяка една страна, закупила оръжието, избира на кого да го предава, с цел да може войната да продължи колкото се може по-дълго. Знаете ли кой е един от огромните купувачи в този интервал?

Оказва се, че Вашингтон също пазари оръжие от централна и източна Европа, като го изпраща на Сирийска съпротива, техните планове са да въоръжат съперниците на Сирия. Според данните на The Guardian, към 4700 тона оръжие, включващо тежки картечници, противотанково оръжие, анти-танково оръжие, патрони, минохвъргачки, ракети и други експлозиви, маркирани като „ Оръжия от Варшавския контракт “, са закупени от България и Румъния, а по-късно са изпратени до военни бази в Йордания и Турция, като отплават на транспортен съд с американски байрак.

На 21 юни 2015 година още една пратка от 1700 тона със същото наличие е отплавала за незнайно пристанище в Червено море. Според US Special Operations Command (SOCOM), договорката е изцяло легална и се употребява за поддържане на задачи от целия свят. При договорката не се удостоверява какво тъкмо е оборудването, само че пък признават, че предназначението е за подготовка и съоръжение на сътрудници, водещи задгранични задачи и подкрепящи Специални интервенции.

Снимки: GettyImages

Източници:

TNI

The Guardian

Refworld

Forbes