През 2000 г. със старта на първия глобален форум, повечето

През 2000 година със старта на първия световен конгрес, множеството посетители търсят отговора на един доста значим въпрос: кой е Владимир Путин? Тъй като същият човек още не е прочут, с изключение на, че е очебийно неговото наличие в архивите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), другото знае се, че е съумял да размени Борис Елцин и в този момент се приготвя за своя първи президентски мандат. Интересното е, че когато публицистите питат съветската делегация за новия президент, мнозина в действителност не знаят какво да отговорят.

В този миг в залата настава смях, само че още по-лошото е, че мнозина не осъзнават какъв брой рисково е всичко. Някой е поверил страна от близо 146 милиона души на изцяло чужд човек, който освен не е прочут в родината си, само че и отвън нея. Както може да се забележи, освен това още преди 24 години, това е една огромна рецепта за произшествия.

Кремъл към този момент е извикал известния публицист Наталия Геворгян, която би трябвало да напише автобиография, с която да разкрива човешката страна на Путин. Идеята ѝ е, че би трябвало да разкрие човешката страна и да ни покаже по какъв начин в действителност наподобява историята от другата страна.

Авторката се съгласява, само че с изискването, че нейната книга ще бъде под формата на серия изявленията. В следствие екипът, който ще отразява живота на Путин е допълнен от Наталия Тимакова и Андрей Колесников. Последният ще се трансформира в един от най-важните и скоро ще получи правото да отразява живота на съветския президент на цялостен работен ден. Геворгян ще е една от първите, които в следствие ще избяга в чужбина и ще се трансформира в един от най-големите критици. Наталия Тимакова остава и по-късно поема ролята на Дмитри Медведев – формален представител на Кремъл.

Оказва се, че едно от най-тъмните петна в историята на Путин е онази част, когато живее в Ленинград – сегашен Санкт Петербург. След представянето на крайния резултат, Путин упорства да се отстрани онази част, която обръща повече внимание на мнението му за НАТО. Желанието на водача на Руската федерация е било обвързано с концепцията, че той би трябвало да наподобява доста по-сериозен и твърд. Единственият проблем е, че създателите не схващат концепцията и тъкмо тази част остава на практика същата.

Книгата „ От първо лице “ излиза през март 2000 година и попада тъкмо за първата президентска победа на Путин. Това е книгата, която ще се счита и за формалната биография. Повечето уеб сайтове цитират книгата и описват най-различни истории. Всичко написано там автоматизирано би трябвало да е истина, въпреки и поръчката да е безусловно ясна. Последният път, когато същата може да бъде открита, остава някъде през 2009 година

В нея се открива и връзката сред Сергей Ролдугин, който няколко пъти беше оличен с преместване и зареждане на сметки на Путин в Швейцария, както и поддържането на офшорни сметки, за които за първи път се приказва през 2016 година

Друга причина за изгубването на книгата е, че Колешников е написал втора книга и в този момент Кремъл счита да я употребява като публична. Тъй като към този момент не е належащо да е толкоз прочут, множеството истории са подсилени услужливо, тъкмо както и образованието на Тодор Живков.

С излизането на тази книга, друга група създатели пускат още една книга, която би трябвало да наблюдава живота на не толкоз известния президент. Творението е на Олег Блотски, някогашни офицер от армията и боен публицист. Олег стартира да събира информация независимо, отива до селото на Путин – Поминово, а по-късно стартира да преглежда локалния списък. Тъй като данните са били малко, Олег изискал среща с съветския президент. Открива Сергей Ястрембски, с който са работили в Чечня. Той хаесва концепцията и провежда среща, както с Путин, по този начин и с неговата брачна половинка Людмила. Олег прекарва няколко дни, като до тъмни нощи беседва с двойката. Единственото изискване на тази среща е, че нищо не би трябвало да се написа за дъщерята на Путин.

Първата книга на Олег – „ Владмир Путин – Историята на живота “ е шлагер, само че втората „ Владимир Путин: пътят към силата “ е извънредно слаба. Толкова слаба, че се постанова на издателската къща да я продава единствено по поръчка, от време на време се появява на панаири, само че нито една мрежа отхвърля даже да я показа на публиката. Оказва се, че Олег е блъснал на камък и втората му книга е заровена от Владимир Григориев – шеф на Роспечат. Това е индивидът, който дефинира и каква литература да излиза на пазара и каква да се не разрешава. Малко по-късно ще стане и шеф на прес департамента на Министерството на Дигиталното развиване. По мнението на Блоцки, книгата е била достоверна, само че тъкмо в този миг Путин не е желал тази истина да излиза на бял свят.

Тъй като създателят не схваща, че става въпрос за цензура, взема решение да пусне книгата си в още един тираж през 2003 година Тя е отпечатана с парите от Съюза на арменците в Русия и броят на книгите е към 200 хиляди копия. И до през днешния ден, същата книга не може да бъде открита на никое място. Блотски по този начин и не схваща къде тъкмо отиват толкоз доста книги. Биографът в никакъв случай не получава пари за своя труд, нито внимание от формалната преса.

Оказва се, че Кремъл към този момент не позволява разпространяването на толкоз персонални биографии, изключително за високите постове в кабинета. Блоцки разказва Путин като елементарен човек, само че най-страшното е, че в нея се крият доста истории за Путин, разказвани персонално от Людмила – тогавашната и единствената публична брачна половинка на съветския президент. Именно тогава е почнала и връзката с първата държанка – Светлана Кривоногих. Тя по-късно ще роди противозаконна щерка на Путин, а по-късно ще се радва на доста съществено благоденствие и ще замине умерено във Френската ривиера, където ще бъде бизнес дама.

Според книгата на Олег, Владимир Путин не бил един от най-романтичните хора. Людмила разказвала, че той може да закъснява с по час за среща, също така се срамувал и отказвал да признае, че работи в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). За похлупак на всичко, когато жена му е бременна, а той още не е президент на Русия, отхвърля да оказва помощ с домакинската работа и не се интересува от обстоятелството, че брачната половинка му е бременна и също по този начин би трябвало да се грижи за едно дете. Съседите постоянно са му напомняли, че би трябвало да оказва помощ на жена си, само че Володя бил безапелационен, че семейството е отговорност на дамата.

Олег има още един сериозен шлагер с тази книга, той съумява да покаже някои от сътрудниците на Путин в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а това си е находка, която коства много и към този миг. На една фотография може да се види с шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден – Лазар Матвеев.

След като книгата излиза, точно Людмила Путин изпраща кола и си купува няколко кашона от въпросното заглавие, които по-късно да даде на приятелки.

През пролетта на 2008 година Путин излиза в отпуска и оставя президентското кресло на Дмитри Медведев. На 12 април излиза наяве, че съветският президент се развежда с Людмила и взема решение да завърже спекулация с Алина Кабева. Тъй като информацията излиза от Григори Нехорошев, обстановката е много сериозна. Той самият е върнат от отпуска и осъден за дейностите си. След няколко дни изданието изчезва от пазара, а всички съветски издателства стопират разпространяването на материала.

Оказва се, че Владимир Путин не желае да споделя своя живот и история в пресата, въпреки и в целия свят точно тези връзки да са толкоз забавни и вълнуващи. Няколко години по-рано и други публицисти, с изключение на изданието „ Московски сътрудник “ ще опишат за неприятни връзки сред Путин и фамилията му. Немската писателка Ирене Питч, която има доста връзки със фамилията на Путин написа книга през 90-те, която кръщава „ Пикантна дружба “.

Авторката споделя своята позиция, до момента в който беседва с Людмила Путин. Книгата изчезва доста бързо, заради простата причина, че вътре има фотоси на дъщерята на Путин, въпреки и фрагментите да са от нейния персонален списък, на второ място ще открием, че основният воин – Людмила, няма право да приказва толкоз доста за своя брачен партньор, дори въобще.

По мнението на Питч, историята на Людмила е просто една драма, включваща отчаяние, изменничество и горчиво провалено другарство. Тъй като самата Людмила имала предпочитание да е от тези дами, които се борят за „ Всичко или нищо “, най-после остава с горчивия усет.

Книгата е оповестена в Германия и в Русия през 2001 година Първите 15 хиляди книги, пуснати в Германия се продават извънредно бързо, а по-късно всички медии и издателски къщи стопират да приказват за това заглавие. Днес тази книга още веднъж е съвсем невъзможна за разкриване, нито едно издателство не резервира копие, те като че ли изчезват като вода в пустинята.

Същото се случва и с първите филми за Путин, които се излъчват по един път, а някои даже не получават ефирно време, което също е сериозна изненада за аудиторията. Едва през 2018 година излиза нов филм, който е дело на Андрей Кондрашов. Показват се Сергей Ролдугин, различен съученик на име Виктор Борисенко, учителката Вера Гюревич и дългогодишния другар Игор Сечин. В историята даже се споделя великата легенда за вероятната крах на бащата а Путин, който за малко не умира по време на обсадата на Ленинград.

Отново се показва по какъв начин Путин е избавител на Русия и по какъв начин се бори с най-различни фракции. Дори потъването на Курск е включено, като още веднъж рефлектира върху невъзможния подвиг на Путин. Странно е, че във кино лентата „ Вечерен диалог “ Шадхана и Путин седят в кухнята и пият чай в буркани, при втория филм е ясно, че Путин седи в скъпи мебели и носи вратовръзка и костюм, като този път се показва като надалеч по-специална персона.

Руският президент просто отхвърля да наподобява естествен, не и откакто толкоз доста години наред е имал опция да се къпе в разкош. Точно затова изчезват и неговите доста, доста остарели архиви, в които наподобява като естествен смъртен човек.