През 20-те години на миналия век Оскар Кокошка (1886 ~

Душата трепери от страх пред загадката на живота ~ Оскар КОКОШКА

През 20-те години на предишния век Оскар Кокошка (1886 ~ 1980) е считан за един от най-талантливите немски експресионисти. Кокошка в действителност е австрийски художник от чешки генезис, един от най-видните представители на експресионизма Освен че рисува, той написа драми, поеми и прозаичност.

Той е третият в огромното трио виенски художници, дружно с Густав Климт и Егон Шиле. Тези трима гениални създатели потвърждават впечатляващите благоприятни условия на австрийското изкуство в интервала сред ар нуво и експресионизма. Техните произведения са реформаторски, радикални, безкомпромисни. Но до момента в който Шиле и Климт напущат този свят рано, през 1918 година, Кокошка живее през съвсем целия 20 век. Умира на 93 години, като оставя голямо завещание от велики творби.

(Oskar Kokoschka in front of self-portraits. Photo by Herbert Gehr, 1949)

Животът в съзнанието е неограничен. Той интерпретира света и всичко, което тъче е мислено. Трябва да слушаш от близко своя интуиция.

Съзнанието е гробището на нещата, мястото, където те престават да съществуват, оттатък което те свършват. И когато свършат, наподобява към този момент нямат никакво доста битие, с изключение на във виденията ни.

Най-основното в мен е висшето, а преходното, сензационното се разпръсква, тъй като не умее да въздейства неподходящо на това, което от значително значение за мен.

Как дефинирам едно произведение на изкуството? То не е актив на фондовата борса, а пламенният опит на човек да повтори чудото, на което най-простото селско момиче е способно когато и да е - вълшебен да създава живот от нищото.

Колкото и грозно да е едно лице, можем да открием хубост в него, в случай че първо преживеем чудото, предхождащо го и след това стартираме да го разбираме...

Опитвам се да накарам моделите си да се движат и да приказват, с цел да не помнят, че ги рисувам. Това няма нищо общо с извличането на интимни секрети или самопризнания, а по-скоро с установяването на придвижване, на значителен облик от видяното, подобен, който остава в паметта или се демонстрира в сънищата.

Усещането за изображение е част от живота... животът, който извлича силата си от единствено себе си. Той се концентрира върху усещането, върху облиците.

Съзнанието е море, заобиколено от видения.

Виденията и мечтанията на художника са също толкоз очевидни, колкото и феномените от действителния свят.

Отвори очите си най-сетне и виж... в този момент ще отворя книгата на света за теб. В нея няма думи, има единствено картини.

Не мога да кажа за какво. Исках да рисувам. Единственият отговор е в самите картини.

Смятам, че съм виновен пред идните генерации, които са оставени в проблясващия свят, без да осъзнават, че душата трепери от боязън пред загадката на живота.

Bride of the Wind, 1914