Фармацията, която пристрасти САЩ към опиум и хероин
През 1995 година братята Реймънд и Мортимър Саклър са наградени от британската кралица Елизабет II в чест на техните „ професионализма, хуманността и проучванията “. До този миг сходна премия се дава на хора, които са съумели със своите качества да подобрят доста света. В листата с наградени участват Майка Тереза, Джей Едгар Хувър и Боно. С какво са съдействали двамата братя? В годината на тяхното награждаване, фармацефтичната им компания Пърдю получава утвърждение от Агенцията по храните и медикаментите (американска институция за надзор на качеството и безопасността), за производството на ново лекарство – оксикодон.
Мнозина считат това лекарство за новаторско болкоуспокояващо, което ще промени напълно посоката на фармацията и ще даде доста по-добър и първокласен живот на потребителите. Разбира се, доста по-късно ще потекат и обвиняванията, заради простата причина, че оксикодонът предизвиква опиумно пристрастяване и доста постоянно потребителят може да вземе свръхдоза. В Съединени американски щати тази зараза е извънредно тежка, а заради огромният триумф Пърдю изнася лекарството и за доста други страни. Когато разкритията излизат на бял свят, медикаментът се изтегля доста бързо и наркозависимите се принуждават да търсят други други възможности, засилвайки доста смъртността по целия свят.
Съдът стартира да изпраща призовки за стотици каузи, които упрекват фармацията за съсипването на фамилии, задават се доста тежки въпроси на здравната организация. Историята обаче не може да назова тяхното изобретение – неточност. Такава са създали Фридрих Вилхелм Адам Сертурнер, който през 1804 година съумява да създаде морфина. Хайнрих Дресер от компанията Bayer синтезира хероин през 1895 година Мартин Фройнд и Едмунд Спейър синтезират оксикодон, Ото Ейслиб и Ото Шауман синтезират петидинът. Карл Манич и Хелън Лоуънхайм съумяват да синтезират хидрокодон през 1943 година Какво е общото сред всички?
В началото са вярвали, че основават по-малко пристрастяващо болкоуспокояващо, заобикаляйки напълно опиодите. И всички са неверни, а както виждаме, откритията им и до през днешния ден предизвикват вреди в най-чист тип. Живеем в свят, в който болката коства пари и сме подготвени на всичко, с цел да я облекчим колкото се може повече. Погледнато от маркетингова позиция, оксикодонът не може да пристигна в по-добро време. В края на 90-те години лекарите в лечебните заведения прибавят още един фактор за определянето на положението на пациента – болката. До този миг се разглеждали сърдечният темп, температурата, дишането и кръвното налягане.
Лекарите са окуражавани да стартират колкото се може по-агресивно да се борят с болката. Позволено им е да минават границата на пристрастяването, стига пациентът да изпита облекчение. В този миг излиза компанията Пърдю и декларира, че тяхното ново болкоуспокояващо, което е създадено на основата на опиат още през 1939 година в Съединени американски щати, няма да основава пристрастяването и количеството опиоди е в толкоз дребни дози, че може умерено да се употребява, освен това при по-дълги интервали от време. Както се досещаме, компанията е бъркала, освен това доста съществено. Те не са единствените, XX век помни зараза от подвластни към хидродона и валиума.
Интересното е, че първоначално ниските дози като че ли работят, пристрастените са извънредно малко, по отношение на предходните медикаменти и това дало някакво утешение на лекарите, които побързали да пишат предписания точно с оксикодин. Междувременно фармацията към този момент знаела какво се случва, от ден на ден и повече хора са съумели да открият проблемите и главоболията, като по този метод осъзнали другата жестока истина – рискът в действителност чукал на вратата. Откривали се и други способи за консумация – пациентите почнали да не го пият, а да счукват хапчето и да го шмъркат, други прибегнали непосредствено до инжектирането. Двете техники доставяли необикновено разпределяне и еуфория, която човек може да открие само и единствено в хероина, освен това единствено първия път, когато се вземе този опиат.
Все повече пациенти прибягвали до тази последна мярка, с цел да се борят с разнообразни хронични болки, осъзнават, че имат потребност от това вещество, преследвайки вълнуващото преживяване още веднъж и още веднъж. Когато рецептата не можела да покрие повече таблетки, пристрастените почнали да го купуват от другари и познати, а по-късно и от непознати дилъри по улицата. Когато лекарството изчезнало от аптеките, подвластните прибегнали до положителния остарял хероин. Лекари и пациенти имали потребност от оксикодин. Агенцията за надзор одобрила снабдяването. Правителството, което разполага със система за надзор на медикаментите, също можело да затвори очи пред потребността на болшинството.
Каква е виновността на фармация Пърдю? Като доста други обичайни компании, те би трябвало да понесат кръста, който им предлага опцията да пуснат лекарство без съвсем никакви проби, да предложат чудеса и по-късно да реагират колкото се може по-неадекватно. И дано не забравяме, че техният грях не е по-малък от този на госпожа Уинслоу. Може и да не знаете, само че това е компания, която предлага сироп за облекчение на болките на дребните деца. Предназначението му е ориентирано към подрастващите, чийто зъбки порастват и надлежно болката в действителност е повече от немислима. Търговците продавали това лекарство през XIX век и надлежно всяка майка желала да понижи страданията на своето дете.
Снимка: By P0mbal – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20870122
Магията обаче се е криела в 65 грама морфин, сложени обилно във всяка бутилка сироп. Каквато и болежка да сте изпитвали в миналото, възможностите да намерите облекчение със сиропа на госпожа Уинсолу са обезпечени. Когато Bayer дават на света хероина, който ще облекчи кашлицата, освен това на най-ниската допустима цена, всеки човек осъзнава какъв брой хубав може да бъде света, въпреки и с кашлица и явно – хероинова взаимозависимост. Пърдю обаче са знаели доста добре, че даже малко опиат ще сътвори пристрастяване, Китай е водил опиумови войни, с които да спре заличаването си на хора.
Историята за следващ път имала отговор, само че американското общество не желало и да чува – дозата била по-важна от здравето. До високата смъртност се стига със съучастници и това са лекарите. За интервала, в който лекарството се продава, никой даже не поискал да заяви за непрекъснатото преиздаване на нови и нови предписания за магическото хапче. Когато Съединени американски щати най-сетне взема решение да обърне внимание на тази алтернатива и лекарите са притиснати да лимитират, само че не и дефинитивно да спрат оксикодона за терапия, техните пациенти към този момент са пристрастени към хероин. През 2007 година президентът на фармация Пърдю е заставен да заплати сумата от 634.5 милиона $ в санкции.
Компанията непринудено се съгласява да заплати отплата от 19.5 милиона $ на 26 щата и окръг Колумбия за нанесените вреди. Разумно е и да погледнем облагата от 1 милиард $ същата година. 10 години по-късно – 2018 година, Пърдю е съгласна да изплати на 1000-та каузи, които се водят против нея с лекарството им бупренорфин, което е най-хубавото за лечение на наркотична взаимозависимост. Патентът на компанията Роудс също се намира в семейство Саклър.
Тук би трябвало да обърнем внимание и на морала. Ако човек може да завоюва 1 милиард на година, а в подмяна да пожертва живота на 200 000 индивида – умряли от свръхдоза от 1999 година до този миг – прибавим многочислените присъди за разпространение на лекарството, както и използването му, само че за сметка на това не заплатим никакви санкции, каква присъда би трябвало да получат всички съучастници? Изчисленията демонстрират, че от стартирането на лекарствот до 2017 година Пърдю са продали таблетки на стойност 35 милиарда $. Превръщайки се в картелен дилър от ранга на Пабло Ескобар, освен това с благословията на американското законодателство.
Нито един човек не е получи присъда за разпространението на опиат, превдварително решен като лекарство. Въпросът тук обаче е различен, от кое място идва опиумът за произвеждане на медикаменти? Един взор към Афганистан и износа на красивото цвете ще покаже, че от 70-те до 90-те години, страната е нараснала своя експорт към 20 пъти. За задачата Централно разузнавателно управление на САЩ доставя оръжия на бунтовниците, а те заплащат с цветя. Когато Съюз на съветските социалистически републики дефинитивно завършва своята военна акция, сражението се заменя с революция.
Талибаните в лицето на Алкайда централизират властта, а стопанската система им зависи само и единствено от производството на опиат и хероин. През 2000 година талибаните управляват повече от 75% от страната, до момента в който останалите 25% са под закрилата на Северния алианс и Русия. Същата година се записва и най-голямата суша и надлежно държавното управление стартира да търси помощ от Организация на обединените нации. Страната желае пари, а в подмяна ще продължи да дава съществени количества опиат.
Проблемът обаче е малко по-задълбочен. Организация на обединените нации отпускат пари, само че само, в случай че Афганистан спре да финансира разнообразни терористични организации, както и да спрат да нарушават човешки права. След това знаем по какъв начин продължава историята.
Американските бойци в избран интервал от време надвишават 100 000 в Афганистан. Всички там са сложени с една цел – да изкореняват опиумовите растения, само че и до през днешния ден към 10% от хероина в Съединени американски щати идва точно от там, даже и откакто ръководството на Обама завършва, в опиумовите полета остават към 10 000 боеца, чиято съществена задача е да спрат хероина, който залива страната им. Очевидно срещат усложнения.
