Носи ли вина ООН за геноцида в Руанда
През 1994 година се случва нещо, което шокира целия свят. В продължение на към четири месеца, екстремистки групи от етническата група хуту избиват стотици хиляди поданици на Руанда. Точният брой на починалите остава неуточнен и до през днешния ден. Някои считат, че жертвите на геноцида са към 200 000, а съгласно други – минимум 800 000. Много хора умират и вследствие на епидемиите, избухнали в африканската страна. В резултат на тези трагични събития, Руанда губи близо една четвърт от популацията си. Темата за метода, по който Организация на обединените нации реагира на случилото се, е обект на доста несъгласия. В седмиците преди началото на офанзивите, организацията подценява отчети, съгласно които бойци от хуту натрупат оръжия. Освен това, на мироопазващите сили в Руанда е неразрешено да употребяват огнестрелни оръжия, в случай че не бъде стреляно по тях. Всъщност, всичко това е единствено върхът на айсберга.
French officials supplied weapons and sheltered killers during the 1994 Rwanda genocide, a new report alleges
— CNN International (@cnni)
„ Най-голямата неточност на моята администрация “
След края на геноцида, президентът на Съединени американски щати в интервала 1993 – 2001 година Бил Клинтън посещава Руанда няколко пъти. По време на своите визити, той признава, че е трябвало да направи повече, с цел да предотврати насилието. По думите на Клинтън, той не е оценил „ изцяло дълбочината и скоростта, с която страната била погълната от този немислим смут “. Държавният глава също по този начин прибавя, че това е „ най-голямата неточност на моята администрация “. Разсекретени преди няколко години документи, обаче, разкриват шокиращи детайлности за информацията, с която разполагал Белият дом. Близо две седмици преди експлоадирането на насилието, Клинтън бил известен, че хуту възнамеряват избиването на огромен брой представители на групата тутси. Той получил няколко отчета, в които се подчертало върху думата „ геноцид “. Истината е, че президентът знаел какво ще се случи, само че решил да не се намесва. Опитвайки се да оправдае своите дейности, Клинтън декларира следното: „ Дали ще се включим в някой от етническите спорове по света би трябвало да зависи от кумулативната тежест на заложените американски ползи “.
Rwanda genocide report to focus on French links
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Доставки на оръжия
Около три месеца преди началото на геноцида, мироопазващите сили на Организация на обединените нации в Руанда заловили френски аероплан, който се приземил скрито в страната. В него били открити доста оръжия и боеприпаси, идващи от страни като Франция, Белгия, Англия, Египет и Гана. Всички те били предопределени за бойците от хуту – нещо, което е в прорез с интернационалното право (на страните от Организация на обединените нации било неразрешено да продават оръжия на Руанда). Командващият силите на Организация на обединените нации Ромео Далер рапортува за това на своите началници и приканва белгийския министър на защитата да даде пояснение за случилото се. Той предизвестява, че се задава експлоадирането на невиждано до този миг принуждение и международната организация би трябвало да разположи повече миротворци в страната. Призивът му не води до смяна в политиката на Организация на обединените нации. На Далер е обяснено, че няма защо да се тормози, а пратката би трябвало да доближи до представителите на хуту.
Реакцията на Обединените народи, в действителност, не е изключително изненадваща, считат някои специалисти. Те означават, че по това време общоприет секретар на Организация на обединените нации е Бутрос Бутрос-Гали. През 1990 година, единствено четири години преди началото на геноцида, той е външен министър на Египет и подписва контракт с представители на хуту за изпращането в Руанда на оръжия на обща стойност 26 млн. $. Години по-късно, Бутрос-Гали отбелязва, че сключването на въпросната договорка било част от отговорностите му. „ Не имах вяра, че продаването на няколко хиляди огнестрелни оръжия може да промени обстановката “, прибавя той. Съществуват сведения, че Бутрос-Гали бил деен участник в договарянията с хуту и упорствал египетският президент Хосни Мубарак да утвърди договорката. След идването на първата пратка (тя се състояла от огнестрелни оръжия, боеприпаси, гранатомети, 18 000 снаряда, както и към 60 тона гранати), посланикът на Руанда в Египет изпратил благодарствено писмо на Бутрос-Гали.
Реакцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации
Когато насилието в Руанда стартира да се разгаря, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации се събира, с цел да разиска по какъв начин може да бъде избегнато задълбочаването на рецесията. По това време екстремистите от хуту намерено приканват за избиването на всички тутси в страната. Всеки ден, хиляди души стават жертва на спора. Въпреки това, Съединени американски щати и Франция намерено заплашват, че ще наложат несъгласие на всяко предложение за интервенция в Руанда. Нещо повече – те даже не се съгласяват да бъде употребена думата „ геноцид “ в резолюциите на Организация на обединените нации, свързани със събитията в африканската страна. Освен това, Вашингтон и Париж били изрично срещу изпращането на добави мироопазващи сили в Руанда.
Rwandan President Paul Kagame’s latest attacks on human rights adds to the mounting evidence that Rwanda is not a reliable international partner, and that the UK’s plan to send asylum seekers to Rwanda is based on falsehoods and cynical politics.
— Human Rights Watch (@hrw)
Броят на миротворците на Организация на обединените нации, ситуирани в страната, в началото бил 2000. Безспорно, те нямало по какъв начин да попречат на екстремистите, а също така им било неразрешено да се намесват в размириците. Както към този момент стана ясно, Ромео Далер приканва за изпращането на повече миротворци, само че в действителност се случило тъкмо противоположното – международната организация взема решение да изтегли по-голямата част от своите представители в Руанда. Разсекретени документи разкриват, че зад това решение стоят Съединени американски щати и Франция. На 9 април 1994 година – два дни след започването на всеобщите убийства, Ричард Кларк, който членувал в Националния съвет по сигурност на Съединени американски щати, отбелязва следното: „ Трябва да работим дружно с французите за постигането на консенсус по отношение на прекратяването на задачата на Организация на обединените нации “. Неговият сътрудник Ерик Шварц на собствен ред акцентира, че сходен ход би довел до геноцид. Малко по-късно, обаче, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации взема решение да изтегли съвсем всички миротворци от Руанда. Така, от 2000 броят им е понижен на едвам 270.
Обвинения против Франция
Геноцидът стопира едвам когато бунтовниците от Руандийския родолюбив фронт, ръководени от Пол Кагаме, смъкват държавното управление на хуту и поемат властта в страната. Малко по-късно, Кагаме стартира да упреква Франция за случилото се. Правителството в Париж „ е изиграло значима роля в подготовката на геноцида “, отбелязва той. Според него, президентът Франсоа Митеран одобрил провеждането на интервенция, в границите на която френски военни обучавали екстремисти от хуту. Нещо повече – на въпросните бойци били обезпечени оръжия, а също така получили и помощ за планирането на геноцида. По думите на Кагаме, френски бойци даже взели участие в избиването на тутси. Въпреки че множеството му изказвания са непотвърдени, едно нещо е несъмнено – Франция фактически обучавала бойци от хуту и ги снабдила с оръжия. Показателни са думите на някогашния министър на външните работи Бернар Кушнер, съгласно който страната му дължи опрощение на Руанда, без значение че „ френски боец не е умъртвил никого “ в този кървясъл спор.
French officials supplied weapons and sheltered killers during the 1994 Rwanda genocide, a new report alleges
— CNN International (@cnni)
„ Най-голямата неточност на моята администрация “
След края на геноцида, президентът на Съединени американски щати в интервала 1993 – 2001 година Бил Клинтън посещава Руанда няколко пъти. По време на своите визити, той признава, че е трябвало да направи повече, с цел да предотврати насилието. По думите на Клинтън, той не е оценил „ изцяло дълбочината и скоростта, с която страната била погълната от този немислим смут “. Държавният глава също по този начин прибавя, че това е „ най-голямата неточност на моята администрация “. Разсекретени преди няколко години документи, обаче, разкриват шокиращи детайлности за информацията, с която разполагал Белият дом. Близо две седмици преди експлоадирането на насилието, Клинтън бил известен, че хуту възнамеряват избиването на огромен брой представители на групата тутси. Той получил няколко отчета, в които се подчертало върху думата „ геноцид “. Истината е, че президентът знаел какво ще се случи, само че решил да не се намесва. Опитвайки се да оправдае своите дейности, Клинтън декларира следното: „ Дали ще се включим в някой от етническите спорове по света би трябвало да зависи от кумулативната тежест на заложените американски ползи “.
Rwanda genocide report to focus on French links
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Доставки на оръжия
Около три месеца преди началото на геноцида, мироопазващите сили на Организация на обединените нации в Руанда заловили френски аероплан, който се приземил скрито в страната. В него били открити доста оръжия и боеприпаси, идващи от страни като Франция, Белгия, Англия, Египет и Гана. Всички те били предопределени за бойците от хуту – нещо, което е в прорез с интернационалното право (на страните от Организация на обединените нации било неразрешено да продават оръжия на Руанда). Командващият силите на Организация на обединените нации Ромео Далер рапортува за това на своите началници и приканва белгийския министър на защитата да даде пояснение за случилото се. Той предизвестява, че се задава експлоадирането на невиждано до този миг принуждение и международната организация би трябвало да разположи повече миротворци в страната. Призивът му не води до смяна в политиката на Организация на обединените нации. На Далер е обяснено, че няма защо да се тормози, а пратката би трябвало да доближи до представителите на хуту.
Реакцията на Обединените народи, в действителност, не е изключително изненадваща, считат някои специалисти. Те означават, че по това време общоприет секретар на Организация на обединените нации е Бутрос Бутрос-Гали. През 1990 година, единствено четири години преди началото на геноцида, той е външен министър на Египет и подписва контракт с представители на хуту за изпращането в Руанда на оръжия на обща стойност 26 млн. $. Години по-късно, Бутрос-Гали отбелязва, че сключването на въпросната договорка било част от отговорностите му. „ Не имах вяра, че продаването на няколко хиляди огнестрелни оръжия може да промени обстановката “, прибавя той. Съществуват сведения, че Бутрос-Гали бил деен участник в договарянията с хуту и упорствал египетският президент Хосни Мубарак да утвърди договорката. След идването на първата пратка (тя се състояла от огнестрелни оръжия, боеприпаси, гранатомети, 18 000 снаряда, както и към 60 тона гранати), посланикът на Руанда в Египет изпратил благодарствено писмо на Бутрос-Гали.
Реакцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации
Когато насилието в Руанда стартира да се разгаря, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации се събира, с цел да разиска по какъв начин може да бъде избегнато задълбочаването на рецесията. По това време екстремистите от хуту намерено приканват за избиването на всички тутси в страната. Всеки ден, хиляди души стават жертва на спора. Въпреки това, Съединени американски щати и Франция намерено заплашват, че ще наложат несъгласие на всяко предложение за интервенция в Руанда. Нещо повече – те даже не се съгласяват да бъде употребена думата „ геноцид “ в резолюциите на Организация на обединените нации, свързани със събитията в африканската страна. Освен това, Вашингтон и Париж били изрично срещу изпращането на добави мироопазващи сили в Руанда.
Rwandan President Paul Kagame’s latest attacks on human rights adds to the mounting evidence that Rwanda is not a reliable international partner, and that the UK’s plan to send asylum seekers to Rwanda is based on falsehoods and cynical politics.
— Human Rights Watch (@hrw)
Броят на миротворците на Организация на обединените нации, ситуирани в страната, в началото бил 2000. Безспорно, те нямало по какъв начин да попречат на екстремистите, а също така им било неразрешено да се намесват в размириците. Както към този момент стана ясно, Ромео Далер приканва за изпращането на повече миротворци, само че в действителност се случило тъкмо противоположното – международната организация взема решение да изтегли по-голямата част от своите представители в Руанда. Разсекретени документи разкриват, че зад това решение стоят Съединени американски щати и Франция. На 9 април 1994 година – два дни след започването на всеобщите убийства, Ричард Кларк, който членувал в Националния съвет по сигурност на Съединени американски щати, отбелязва следното: „ Трябва да работим дружно с французите за постигането на консенсус по отношение на прекратяването на задачата на Организация на обединените нации “. Неговият сътрудник Ерик Шварц на собствен ред акцентира, че сходен ход би довел до геноцид. Малко по-късно, обаче, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации взема решение да изтегли съвсем всички миротворци от Руанда. Така, от 2000 броят им е понижен на едвам 270.
Обвинения против Франция
Геноцидът стопира едвам когато бунтовниците от Руандийския родолюбив фронт, ръководени от Пол Кагаме, смъкват държавното управление на хуту и поемат властта в страната. Малко по-късно, Кагаме стартира да упреква Франция за случилото се. Правителството в Париж „ е изиграло значима роля в подготовката на геноцида “, отбелязва той. Според него, президентът Франсоа Митеран одобрил провеждането на интервенция, в границите на която френски военни обучавали екстремисти от хуту. Нещо повече – на въпросните бойци били обезпечени оръжия, а също така получили и помощ за планирането на геноцида. По думите на Кагаме, френски бойци даже взели участие в избиването на тутси. Въпреки че множеството му изказвания са непотвърдени, едно нещо е несъмнено – Франция фактически обучавала бойци от хуту и ги снабдила с оръжия. Показателни са думите на някогашния министър на външните работи Бернар Кушнер, съгласно който страната му дължи опрощение на Руанда, без значение че „ френски боец не е умъртвил никого “ в този кървясъл спор.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ