През 1992 г. Генералната асамблея на ООН обявява 3 декември

През 1992 година Генералната асамблея на Организация на обединените нации афишира 3 декември за интернационален ден на хората с увреждания и неговата цел е непрекъснато да стимулира политиците и институциите да подхващат по-ефективни дейности, с които да се подсигурява достъпът до общата архитектурна среда на хората с увреждания; достъпът до общообразователната система, до общия пазар на труда, до информация и до процесите на разработване и взимане на политически решения, които имат отношение към тях.

Посланията на този ден са разнообразни, тъй като и политиките във връзка с хората с увреждания имат доста лица. Предизвикателството на днешния ден обаче е, че той задължава всички, които приказват и разискват проблемите на хората с увреждания, да поставят ударението върху индивида и неговата характерност и персонално достолепие, а не върху увреждането му. Това е европейският модел на политики към и за хората с увреждания, който и България би трябвало да следва. Нормата на член 26 от Хартата за главните права на Европейския съюз признава правото на хората с увреждания да се " възползват от ограничения, които обезпечават тяхната самостоятелност, обществената и професионалната им интеграция и присъединяване им в живота на общността ". Основните условия за спазването на човешките права се ползват и по отношение на хората с увреждания. За страдание, през днешния ден хората с увреждания се сблъскват с най-вече компликации, когато се пробват да осъществят правата си. Като общество би трябвало да осъзнаем, че те се нуждаят от изключително внимание. Основна цел на политиките за хората с увреждания е да се основават условия те да имат същия самостоятелен избор и надзор над живота си, както хората без увреждания.

Република България към момента не е подхванала дейности за присъединение  към Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания, а това е първият интернационален контракт в областта на правата на хората с увреждания със задължаващ темперамент. Документът преглежда проблемите им напълно в вероятността на човешките права, акцентирайки ограниченията, които държавните и недържавните структури би трябвало да подхващат, с цел да подсигуряват, че правата на хората с увреждания се съблюдават наедно с правата на всички останали. Безусловно присъединението на България към тази спогодба е една амбициозна задача и нейната реализацията ще изисква взаимните старания на институциите, гражданския бранш и бизнеса. 

Въпреки че с напъните си държавни и неправителствени организации постепенно, само че необратимо трансформират негостоприемната обществена среда, обществото ни към момента дължи доста на хората с увреждания. Дължим поддръжка и на родителите на деца с увреждания, решили да дадат на тези деца шанса да порастват в фамилна среда.