През 1991 година в Южна Корея се заражда един от

През 1991 година в Южна Корея се заражда един от най – объркващите случаи в престъпната история на страната. За жал до този ден има повече въпроси, в сравнение с отговори. Всичко стартира с търсене на жабешки яйца.

26 март бил един елементарен ден в града Тегу, на който 5 момчета – У Чеол Уон на 13, Джо Хо Ян на 12, Ким Йонг Джиъу на 11, Парк Чан Инг на 10 и Ким Джон Сиек на 9 тръгнали към близката планина Уайонг за да намерят жабешки яйца. Родителите на децата ги пуснали да тръгнат сами, тъй като постоянно посещавали региона и той бил покрай къщите им. Паника почнала да се заражда в сърцата на неспокойните родители, когато петте дребни момченца не се завръщат до краят на деня. От начало шесто момче е трябвало да тръгне с тях, само че закъсняло за срещата, тъй като закусвало. Тогава то не осъзнавало, че това забавяне е избавило живота му.

Изплашените родители се обърнали към полицията за помощ след дълги мъчителни часове очакване, в които се надявали момчетата да се върнат. Полицаите предложили версията, че децата са решили да избягат или са се изгубили. Тези версии не били разумни, тъй като регионът бил обикалян доста пъти от петте момчета и те нямали причина да бягат от домовете си. Също по този начин към мястото, което търсели децата било цялостно с улични лампи по този начин и през нощта можели да се ориентират къде вървят. Ситуацията ескалирала до степен, в която казусът получил голям интерес от локалните медии. Дори тогавашният президент на Южна Корея поръчал на полицията и военните да спомагат на смутените фамилии да намерят децата си. Над 300 000 чиновници на реда търсели къде ли не каквато и да е диря в региона. Търсенето даже било излъчено онлайн по малкия екран и хората гледали с вярата, че казусът ще бъде позволен. За жал след неведнъж претършуване нито една диря не била открита. Снимките на децата били на всички места – по улиците, по кутиите за мляко, даже в хартийките за бонбони. Родителите на момчетата получавали позвънявания от доста хора, само че техните следи не водели до на никое място. Част от родителите решили да изоставен работните си места, с цел да могат сами да излязат на улицата и да търсят децата си. Давали от личните си пари за всички рекламни постери и плащали на камион с лицата на момчетата да обикаля улиците с вярата, че някой ще ги разпознае.

Години след случая ползата на медиите и публиката лека по лека започвал да понижава. Все още нямало и диря от жабешките момчета. Тогава 11 години по – късно през 2002 година мъж тръгнал из гората да търси жълъди и се натъкнал на човешки кости с детски облекла, оставени до тях. За изненадата на всички мястото на останките било същото, на което момчетата били изчезнали. ДНК разбори удостоверили, че костите в действителност принадлежат на жабешките момчета. Но по какъв начин е допустимо те да бъдат открити чак в този момент след хилядите претърсвания от стотици доброволци и от самите родители?

От начало полицията помислила, че децата са умряли от премръзване, само че теорията не била разумна, тъй като денят, в който момчетата били тръгнали, не бил по никакъв начин леден. Ако в действителност им е било студено те са щели да се приберат по къщите си, които са покрай планината. Оттук нещата ставали още по – странни, когато облеклата на децата били открити вързани дружно. Възелите на облеклата били характеризирани като странни, тъй като били характерни и служителите на реда подозирали, че човек, привързан с индустриалната индустрия може да е забъркан в гибелта на децата. На два от черепите били открити дупки, които били породени от металeн предмет. По костите имало мъх, което доказвало, че децата не са умряли скоро. Всичко това водело служителите на реда да си мислят, че момчетата са били убити.

Южнокорейският устав от 2002 година гласял, че в случай че килърът не е открит до 15 години след убийството, то той е свободен и не може да бъде съден. Правилото се е трансформирало доста от този момент. Вече родителите не желали нищо повече от това да схванат какво се е случило. Един от най – огромните въпроси е по какъв начин останките на децата биват открити чак след 11 години, когато изцяло регионът е издирван от експерти благодарение на кучета.

Версията за гибелта на децата била обвързвана с военните. Близо до мястото, където момчетата търсели жабешките яйца, се намирала военна огнева база. Възможно е по неточност едно от децата да е било убито по време на подготовка и с цел да покрият следите си военните да са решили да убият и всички останали деца. Това би обяснило дупките в два от черепите. Военните отхвърлят тази версия по простата причина, че тогава по техни думи не са се състояли никакви тренировки по стреляне. В поддръжка на тези доктрина, обаче е дете, което споделя, че в денят на случая е чуло изстрел от оръжие, идващо от гората, последвано от вик, след което всичко затихнало. Родителите на децата поискали полицията да проверява базата, само че по някаква причина те отказвали да го създадат.

До този ден мистериите към странното изгубване и гибел на жабешките момчета остават неразгадани. Част от родителите на децата от дълго време не са на този свят, отпътували си без отговори за гибелта на личните си чеда. Шансът казусът да бъде позволен понижават с всяка минала година. Очевидците също остаряват и един по един почиват. За момента единствено жабешките момчета знаят какво им се е случило. Може би душите им още таят дребна вяра някой да разбере същинската причина за гибелта им.