Погледнете тази малка точка, това е тук, това е домът
През 1989 година Voyager 1 е на път да напусне Слънчевата система. Карл Сейган е един от водещите участници в контролната зала на НАСА по това време и след къс спор с сътрудниците си, упорства камерата на спътника да се завърти и да направи фотография за последно на Земята. Изображението е с извънредно ниско качество – едвам 0.12 пиксела – и въпреки всичко демонстрира една доста далечна дребна синя точка на безпределно черен декор.
Снимка: By NASA – NASA website, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=167703
Науката не виждала необикновен смисъл и стойност в този кадър. Освен това към този момент има повече от задоволително галактически фрагменти на планетата, с цел да има причина да се натоварва систематичната памет на апарата. На 14 февруари 1990 година Сейган изнася една незабравима тирада, която към този момент 30 години пази своята новост и подсказва на човечеството, че нещо би трябвало да се промени, ето какво споделя ученият:
„ Погледнете още веднъж тази точка. Това е тук. Това е домът. Това сме ние. На нея живеят всички, които обичаме, познаваме и за които в миналото сме чували, всяко човешко създание е изживяло своя живот тук.
Единственото малко петънце, което се вижда върху един от лъчите е точно земята. В случай, че не се вижда, приказваме за най-десният лъч.
Снимка: By Voyager 1 – http://visibleearth.nasa.gov/view.php?id=52392, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4400327
Земята е доста дребна сцена от една голяма галактическа сцена. Помислете за безкрайните жестокости от жителите на единия завършек на този пиксел към жителите на някой различен край, какъв брой чести са техните недоразумения, какъв брой нетърпеливи са да се избият едни-други, какъв брой пламтяща е тяхната ненавист. Помислете за реките от кръв, които са проляти от генерали и императори, тъй че в популярност и успех да могат да станат моментни господари на дребна част от тази точка.
Нашето театралничене, нашето мислено самоусещане и придаване на значимост, заблудата, че имаме по-привилигерована позиция във вселената, непрекъснато се провокират от тази точка бледа светлина. Нашата планета е самотно петънце в голям и разгръщаш се галактически мрак. В тази неопределеност, в целият този шир, няма даже намек, че помощ ще пристигна отнякъде другаде, с цел да ни избави от самите нас.
Земята е единственият свят, прочут до момента, където може да има живот. Няма на никое място другаде, най-малко в близкото бъдеще, където нашият тип да мигрира. Да посещаваме, да. Да се установим, не още.
Снимка: By NASA/JPL-Caltech – https://photojournal.jpl.nasa.gov/jpeg/PIA23645.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=86976246
Казано е, че астрономията е смирена просвета, която построява присъщ опит. Вероятно няма да открием по-добра проява на човешката нелепост от тази фотография на надалеч облик на нашия мъничък свят. За мен това акцентира нашата отговорност да се държим малко по-добре между тях, да запазим и оценяваме тази бледосиня точка, единственият дом, който в миналото сме познавали. “
Карл Сейган е един от първите учени, който изрича хипотезата за наличието на океани измежду спътниците на Сатурн – Титан и Европа. Именно това изявление насочва вниманието към Юпитер и опцията за обитаването на един от двата спътника. Смята се, че през идващите години ще има спътници, които ще доближат Юпитер и Титан и ще ревизират дали Сейган е бил прав. До тогава можем да бъдем сигурни, че ученият е бил извънредно прав за дребната бледа синя точка в черното пространство – различен дом няма.
