,fit(1920:897)&format=webp)
„Битка за душата на интернет“: създателят на World Wide Web срещу мрежата, която възнаграждава токсично поведение
През 1989 година Тим Бърнърс-Лий основава World Wide Web. По това време концепцията му е елементарна: интернет да бъде наличен за всички, да съдържа всичко, от което човек може да се нуждае, и да бъде свободно пространство.
Днес, съвсем четири десетилетия по-късно, мрежата има над 5,5 милиарда консуматори – и по думите на своя основател към този момент съвсем не наподобява на това демократично пространство, което той е замислял.
В изявление за The Guardian, във връзка представянето на книгата му в Австралия, Бърнърс-Лий споделя, че през днешния ден интернет е „ усъвършенстван да възнаграждава токсично държание “. Но съгласно него борбата не е изгубена.
„ Можем да изправим интернетa. Все още не е късно “, споделя той и дефинира задачата си като „ борба за душата на мрежата “.
От социална инфраструктура към машина за облага
По думите на Бърнърс-Лий първият огромен завой идва още през 90-те години с комерсиализацията на системата за имената на домейните (.com). Според него това е трябвало да бъде публичен запас, ръководен от организация с нестопанска цел, а не пространство за далавера и нападателен бизнес.
„ Американците бяха извънредно въодушевени да комерсиализират интернет – да го изведат от академичното пространство и да го трансфорат в пазар “, споделя той пред The Guardian.
От този миг нататък дизайнът на мрежата все по-често се подчинява на една логичност: оптимален ангажимент, повече прекарано време онлайн и повече реклами.
Реалният мащаб на казуса Бърнърс-Лий осъзнава към 2016 година – годината на президентските избори в Съединени американски щати и същата, в която получава премията „ Тюринг “.
Тогава той схваща какъв брой токсична може да бъде мрежата. Две години по-късно признава пред Vanity Fair, че е „ сломен “ от злоупотребите с интернет.
Технологията не е неутрална
През последните 25 години Бърнърс-Лий поддържа това, което постоянно е наричано първия блог в света. В обява от юни 2024 година той включва огромна карта на „ всичко в интернет “ – увещание, че мрежата в огромната си част носи изгоди: връзка, обучение, здраве, съдействие, креативност.
Но в единия ъгъл на тази карта има алена зона: обществени мрежи като X, Snapchat и YouTube, операция на фийда, пристрастяване, разделяне, дезинформация и проблеми с психологичното здраве.
„ Това е дребна част от целия интернет, само че хората прекарват непропорционално доста време там, тъй като тези платформи са основани да бъдат пристрастяващи “, споделя той.
Основната му теза е, че технологията не е неутрална. „ Начинът, по който проектираш една платформа – от вида на Reddit, Pinterest или Snapchat – може да бъде категорично добър. Но в случай че целта е задължението непременно, резултатът може да бъде неприятен. “
Към това се прибавя и концентрацията на власт. Доминиращата позиция на Фейсбук и Гугъл, съгласно Бърнърс-Лий, задушава нововъведенията и е в раздор с построяването на действително про-хуманни системи.
Данните на потребителите се дублират, съхраняват се в несъвместими и непрозрачни „ силози “, без действителен надзор от страна на хората, които ги основават.
Отговорът му е планът Solid (social linked data) – протокол, който изцяло трансформира метода, по който се съхраняват и споделят данни онлайн. Идеята е данните да принадлежат на потребителите, а не на платформите.
Т.нар. Solid pods той разказва пред The Guardian като „ раници, цялостни с данни “, които всеки човек управлява самичък. Образователна информация може да бъде споделена с AI обучител, здравни данни – с доктор или диетолог, и всичко се случва по желание на потребителя.
Фландрия в Белгия към този момент употребява този модел, третирайки данните като национална инфраструктура.
Забрани или нов дизайн?
Австралия вкарва първата в света възбрана за достъп до обществени мрежи за деца под 16 години, а мярката към този момент се разисква и в Европа. По тази тематика Бърнърс-Лий обаче е песимистичен.
„ Въпросът не е просто дали децата би трябвало да бъдат в обществените мрежи. Някои услуги, като известията, са потребни “, споделя той. По-скоро поддържа концепцията за особено проектирани смарт телефони за деца с вградени ограничавания – като устройството Other phone, създадено с общността на Mumsnet.
Най-песимистичен е основателят на уеба, когато става въпрос за изкуствен интелект. AI, построен върху данните на интернет, има капацитет да трансформира обществото, само че съгласно него регулациите рисково изостават.
„ Конят към този момент препуска “, споделя той за конкуренцията в AI.
Бърнърс-Лий предлага радикална концепция: „ CERN за изкуствен интелект “ – световен, теоретичен, некомерсиален център, в който водещи учени да правят оценка дали една AI система е безвредна, преди да бъде пусната в света.
Днес обаче действителността е доста по-различна: изкуственият разсъдък се създава в големи корпорации, в затворени силози, без взаимна бистрота.
„ Не виждам по какъв начин стигаме до миг, в който научната общественост групово взема решение дали даден AI е безвреден “, обобщава той пред The Guardian.
Днес, съвсем четири десетилетия по-късно, мрежата има над 5,5 милиарда консуматори – и по думите на своя основател към този момент съвсем не наподобява на това демократично пространство, което той е замислял.
В изявление за The Guardian, във връзка представянето на книгата му в Австралия, Бърнърс-Лий споделя, че през днешния ден интернет е „ усъвършенстван да възнаграждава токсично държание “. Но съгласно него борбата не е изгубена.
„ Можем да изправим интернетa. Все още не е късно “, споделя той и дефинира задачата си като „ борба за душата на мрежата “.
От социална инфраструктура към машина за облага
По думите на Бърнърс-Лий първият огромен завой идва още през 90-те години с комерсиализацията на системата за имената на домейните (.com). Според него това е трябвало да бъде публичен запас, ръководен от организация с нестопанска цел, а не пространство за далавера и нападателен бизнес.
„ Американците бяха извънредно въодушевени да комерсиализират интернет – да го изведат от академичното пространство и да го трансфорат в пазар “, споделя той пред The Guardian.
От този миг нататък дизайнът на мрежата все по-често се подчинява на една логичност: оптимален ангажимент, повече прекарано време онлайн и повече реклами.
Реалният мащаб на казуса Бърнърс-Лий осъзнава към 2016 година – годината на президентските избори в Съединени американски щати и същата, в която получава премията „ Тюринг “.
Тогава той схваща какъв брой токсична може да бъде мрежата. Две години по-късно признава пред Vanity Fair, че е „ сломен “ от злоупотребите с интернет.
Технологията не е неутрална
През последните 25 години Бърнърс-Лий поддържа това, което постоянно е наричано първия блог в света. В обява от юни 2024 година той включва огромна карта на „ всичко в интернет “ – увещание, че мрежата в огромната си част носи изгоди: връзка, обучение, здраве, съдействие, креативност.
Но в единия ъгъл на тази карта има алена зона: обществени мрежи като X, Snapchat и YouTube, операция на фийда, пристрастяване, разделяне, дезинформация и проблеми с психологичното здраве.
„ Това е дребна част от целия интернет, само че хората прекарват непропорционално доста време там, тъй като тези платформи са основани да бъдат пристрастяващи “, споделя той.
Основната му теза е, че технологията не е неутрална. „ Начинът, по който проектираш една платформа – от вида на Reddit, Pinterest или Snapchat – може да бъде категорично добър. Но в случай че целта е задължението непременно, резултатът може да бъде неприятен. “
Към това се прибавя и концентрацията на власт. Доминиращата позиция на Фейсбук и Гугъл, съгласно Бърнърс-Лий, задушава нововъведенията и е в раздор с построяването на действително про-хуманни системи.
Данните на потребителите се дублират, съхраняват се в несъвместими и непрозрачни „ силози “, без действителен надзор от страна на хората, които ги основават.
Отговорът му е планът Solid (social linked data) – протокол, който изцяло трансформира метода, по който се съхраняват и споделят данни онлайн. Идеята е данните да принадлежат на потребителите, а не на платформите.
Т.нар. Solid pods той разказва пред The Guardian като „ раници, цялостни с данни “, които всеки човек управлява самичък. Образователна информация може да бъде споделена с AI обучител, здравни данни – с доктор или диетолог, и всичко се случва по желание на потребителя.
Фландрия в Белгия към този момент употребява този модел, третирайки данните като национална инфраструктура.
Забрани или нов дизайн?
Австралия вкарва първата в света възбрана за достъп до обществени мрежи за деца под 16 години, а мярката към този момент се разисква и в Европа. По тази тематика Бърнърс-Лий обаче е песимистичен.
„ Въпросът не е просто дали децата би трябвало да бъдат в обществените мрежи. Някои услуги, като известията, са потребни “, споделя той. По-скоро поддържа концепцията за особено проектирани смарт телефони за деца с вградени ограничавания – като устройството Other phone, създадено с общността на Mumsnet.
Най-песимистичен е основателят на уеба, когато става въпрос за изкуствен интелект. AI, построен върху данните на интернет, има капацитет да трансформира обществото, само че съгласно него регулациите рисково изостават.
„ Конят към този момент препуска “, споделя той за конкуренцията в AI.
Бърнърс-Лий предлага радикална концепция: „ CERN за изкуствен интелект “ – световен, теоретичен, некомерсиален център, в който водещи учени да правят оценка дали една AI система е безвредна, преди да бъде пусната в света.
Днес обаче действителността е доста по-различна: изкуственият разсъдък се създава в големи корпорации, в затворени силози, без взаимна бистрота.
„ Не виждам по какъв начин стигаме до миг, в който научната общественост групово взема решение дали даден AI е безвреден “, обобщава той пред The Guardian.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ