През 1987 г. високият мъж с ледени очи заема мястото

„Как открихте пътя към киното?”. Ами слязох от сцената и завих наляво | Тимъти ДАЛТЪН

През 1987 година високият мъж с ледени очи заема мястото на ветерана Роджър Мур в именитата сага за Агент 007 „ The Living Daylights ”. Филмовата му кариера започва 20 години по-рано с величествения „ Лъвът през зимата ” (1968 г.), в който Тимъти Далтън си партнира с Питър О’Туул, Катрин Хепбърн и Антъни Хопкинс. Театърът обожава яркото му наличие, малкия екран му дава нова аудитория, а киното му предлага още функции – Далтън си партнира с Ванеса Редгрейв в „ Мери, кралицата на Шотландия ”, превъзходен е в екранизацията на „ Брулени хълмове ” от 1970-та, а последното му мощно преобразяване го събира с красивата Ева Грийн в телевизионния сериал Penny Dreadful (2014). Бивш обичан на изящната Ванеса Редгрейв, заобиколен от хубавици в паметния „ Джеймс Бонд ”, в действителния живот Тимъти Далтън има един-единствен правоприемник – Александър, роден от буйна му обич с съветската певица и композитор Оксана Григориевна, която по-късно добави към персоналната си сбирка и щерка от Мел Гибсън.

На екрана Тимъти Далтън е „ Упълномощен да убива ” (Licence to Kill, 1989), а ние просто подвигаме чаша мартини в чест на неговия 72-ри рожден ден. Наздраве, сър!

(Timothy Dalton in Licence to Kill directed by John Glenn, 1989)

Не ме питайте за кариерата ми. Забравил съм съвсем всичко. Но обичам интервютата. Това е опция за схвана за живота си нещо, което от дълго време към този момент съм не запомнил.

Когато пристигна време да предпочитам с какво да се занимавам след довеждане докрай на учебно заведение, имах две хрумвания – да постъпя в Биохимическия университет или в Кралските Военновъздушни сили и да стана астронавт. Последното, както през днешния ден разбирам, е било безсмислено, тъй като английска ракета по този начин и не се е откъсвала от земята. Вярно, че се откъсна, само че излетя напълно ненависоко и се разруши.

Всичко, което в миналото се е случило с нас, сме принудени да носим през целия си останал живот.

Ненавиждам въпроса: „ Как открихте пътя към киното? ”. Ами слязох от сцената и завих наляво.

Идеалният Джеймс Бонд? Половината хора по света ще кажат, че това е Шон Конъри, а другата половина – че е Роджър Мур. За мен даже няма да си спомнят.

Как виждам себе си? Като таралеж в немски кожени гащи.

Освен малцината, изиграли Джеймс Бонд, на земята няма никой, който да знае по какъв начин тази роля може да промени живота на човек.

Не съм сигурен, че съм изпил и едно мартини от мига, в който се сбогувах с ролята на Бонд. До ден сегашен във всеки бар, в който вляза се намира по един хитрец, който подвиква: „ Мартини? Разбито, не разхвърляно? ”. Омръзнало ми е до гибел.

В детството всички момчета, които познавах си мечтаеха да попаднат в уестърн, а през днешния ден всички артисти, които познавам, мечтаят да попаднат в хорoр.

Уморих се от Джеймс Бонд, само че въпреки това, през днешния ден това ми е в кръвта. И е единственото кино, което дава на английския артист късмет за международно самопризнание.

Преди няколко години бях в Канада, където снимахме документален филм за вълците. Слязох от самолета, а всички тия прелестни месни инуити, които ни посрещнаха, започнаха да си шушукат един на различен: „ Бонд, Джеймс Бонд. ”

Когато си благополучен, часът продължава 45 минути.

Не съм сигурен, че Бонд е воин. Спомнете си „ Доктор Но ”: човек влиза в спалнята на Бонд и изпразва в леглото му цялостен пълнител. Тогава Шон Конъри, който в действителност е прикрит зад вратата, споделя: „ Не ти останаха патрони ” – и убива невъоръжен човек. Героите в никакъв случай не вършат по този начин.

Понякога съм първи кандидат за роля, а от време на време – 79. Доволен съм и с едното, и с другото.

Хората вероятно си мислят, че всяко утро се разсънвам, поглеждам се в огледалото и си споделям: „ О, да, това е Бонд! ”. А аз просто се поглеждам в огледалото и си мисля: „ О, господи… ”

От мартинито ми омекват краката.

Timothy Dalton in The Living Daylights directed by John Glen, 1987