Ернесто Миранда и четенето на правата при арест
През 1966 във Върховния съд на Съединени американски щати се води едно популярно дело – Миранда против Аризона – което ще обясни, че Конституцията изисква при арест полицията да предизвестява, че арестанта има право да мълчи, че всичко, което каже, може да се употребява против него и че има право на юрист даже да не може да си го разреши. Ние ще чуваме тези думи доста пъти от филмите; за американците те са известни просто като „ предизвестието на Миранда “. Но кой е Миранда и какво е направил?
Роден на 9 март 1941 в Кълъмбъс, Аризона, Ернесто Миранда очевидно изживява доста проблематично детство. Има малко публична информация за Миранда, само че шепа достоверни източници оферират детайлности, от които ще се опитаме да сглобим къса биография на индивида преди да забележим по-добре документираната (от полицията и съда) част от живота му, довела до „ предизвестието на Миранда “.
Майката на Миранда очевидно е умряла, когато е бил доста дребен, на към 6-годишна възраст, а с останалата част от фамилията си той по никакъв начин не се е разбирал. Когато е в осми клас, към този момент има присъда за кражба. Година по-късно, след поредна присъда за щурм, той е пратен в превъзпитателно учебно заведение. Малко откакто е освободен, отново е съден – този път за опит за обезчестяване и нахлуване и още веднъж се връща в учебното заведение.
Двугодишен затвор и към този момент на 17 години, Миранда се мести в Лос Анджелис, където пък е задържат по съмнения във въоръжен обир и полово посягане (най-вероятно воайорство). След като навършва 18 се връща в Аризона, където се записва в армията. 15 месеца работа по-късно и Миранда е уволнен без почести; по време на службата си той прекарва известно време в карцера, тъй като неведнъж е отсъствал без разрешение и още веднъж поради воайорство. Армията му подрежда да отиде на психиатър, само че той отива единствено на една сесия. Отново се завръща в Аризона и арестите и остарялата ария не престават.
На 3 март 1963 18-годишно момиче си потегля от работа в киносалон в центъра на Феникс. Докато върви, похитителят й я хваща в тил, опира нож в гърлото й и й заповядва да не крещи като държи ръцете зад тила й. Вкарва я на задната седалка на кола си и я завързва. Вместо да вика или да се опита да избяга по различен метод, тя прави това, което мнозина биха създали с нож до гърлото – замръзва. Карат към 20 минути, след което нападателят й я развързва и смъква облеклата си. Тя се пробва да го избута и крещи: „ Моля те, недей “ и „ Моля те, пусни ме “. В показанията си по-късно Миранда твърди, че момичето не се е съпротивлявало, до момента в който я изнасилва, и че в никакъв случай до момента „ не е имала връзки с мъж. “
След два часа разпити „ чиновниците излязоха от стаята за разпит с документално самопризнание, подписано от Миранда “. В горната част на документа, огромна част от който е написан на ръка, има следният напечатан на машина текст:
В последна сметка Ернесто е наказан на 20 до 30 години затвор за похищение и обезчестяване (както и по настрана обвиняване за грабеж) значително с помощта на този документ. Той апелира и оспорва достоверността на му, за което твърди, че нарушава конституцията, „ защото Върховният съд на Съединените щати споделя, че индивидът има право на юрист при ареста си “.
При обжалване пред съда, присъдата на Миранда, както и тези на трима други, се смята за противоконституционна. По отношение на Миранда, съдът споделя:
Що се отнася до Миранда – присъдата му се анулира, само че през 1966 е съден още веднъж, жена му свидетелства против него и в последна сметка получава същата присъда 20 до 30 години затвор. На 31 януари 1976 той е намушкан по време на пердах в бар и умира.
